Днес отново ще изнасям урок по гражданско достойнство на представителите на самодоволната и самозабравила се образователна администрация!

На сайта на РИО-Пловдив чета следната любопитна информация: виж Организиране и провеждане на дни на отворени врати в институциите от образователната система в област Пловдив за повишаване доверието на обществото

Уважаеми дами и господа,

Училището и учителите, наред със семейството, имат обща роля за формиране на положителна нагласа към учебния процес, силна мотивация за учене и увереност у младите хора. Училищният климат, дисциплината, взаимоотношенията между учителите, родителите и учениците/децата, методите на преподаване и оценяване имат определящо значение за формирането на положителни нагласи и мотивация за учене през целия живот. Все по-често си поставяме цели, които да постигат издигане авторитета на педагогическите специалисти в България чрез утвърждаване на професията на учителя като модерна и значима професия.

Задача на всички институции, ангажирани с образованието, е да се търси съгласуваност в действията. Качеството на образованието е онова поле, в което се пресичат потребности, възможности и интереси на личността, на обществото, на училището - представяно всеки ден и всеки учебен час от всеки учител. Приоритетите изискват създаване на традиции и нова визия във всекидневната учебна работа на учителя и ученика. Грижите за съществена промяна трябва да започнат от фактори, които бихме могли да формулираме така: (Прочети ДО КРАЯ)

КРАТЪК КОМЕНТАР: Чудесно е, че образователната институция се опитва, тъй да се рече, да се отвори към обществото - и за обществото. И един вид да започне да се демократизира най-сетне, щото това е една от най-недемократичните системи в уж демократичната ни държава. Да, образователната система у нас е все още построена на изцяло тоталитарен принцип. Ако не знаете това, ето, аз ви го съобщавам най-отговорно. И имам много доказателства за тезата си. Включително и такива, които съм ги изпитали преживял на собствения си гръб, на собствената си кожа даже.

И тъй, днес самото РИО-Пловдив ще си отвори вратите за гражданите. Интересно е да се разбере дали ще има граждани, които да се възползват от тази възможност. За отбелязване е, че в предварително обявения график за тия "отворени врати" липсва указание в колко часа интересуващите се граждани могат да се явят в сградата на РИО за да могат да се включат в инициативата. Липсата на такива подробности много показва и говори. Да ви кажа ли какво говори и показва или сами ще се сетите? Вярвам, сами се сещате какво означава. Ще се доверя на вашата интелигентност и ще се въздържа аз да ви съобщя какво означава това.

Ето, аз, примерно, днес твърдо съм решил да се възползвам от тази възможност и ще посетя сградата на РИО-Пловдив. Но в колко часа да отида, нима през целия ден гражданите ще имат на разположение приветливо усмихнати инспектори, на които да могат да задават своите въпроси? Ще видим, това ще го проверя с очите си (и с камера, примерно), и непременно ще ви информирам за видяното. Аз като български гражданин също имам своите въпроси към чиновниците от РИО-Пловдив. Важни, необходими, неизбежни въпроси - предвид историите, в които някои от тях си позволиха да се включат. Защото, както е известно, благодарение на подкрепата и насърчението на неколцина (двама-трима) чиновници от РИО-Пловдив директорката на ПГЕЕ-Пловдив успя да проведе една чудовищна по абсурдността, по нелепостта си кампания по моето отстраняване от образователната система. Тя дръзна да проведе една по същество политически мотивирана репресия срещу мен - за да ме накаже за свободомислието ми, за да ми отмъсти за моите реформаторски идеи, разбирания, подходи, инициативи и т.н.

Цялата тази грозна компроматна кампания или направо война по моето дискредитиране като личност, като преподавател, като обществена фигура (все пак аз съм един от най-активните блогъри у нас), беше проведена под одобрителния поглед на висшестоящите чиновници, които не си мръднаха и малкия пръст да възпрат очевидно престаралата се директорка. А някой от тия чиновници се беше опитал да изпълни преките си служебни задължения, тя щеше да миряса, да, ама не, никой от тях, да, най-отговорно го казвам, не благоволи да изпълни своите непосредствени служебни задължения. В резултат аз бях опозорен по недопустим начин, също така изритан от системата, а пък някои също така престарали се чиновници от РИО-Пловдив си позволиха да подкрепят провинилата се, изцяло дискредитиралата се директорка на ПГЕЕ-Пловдив дори и сега, когато тя си има доста сериозни главоболия с правосъдието.

Та днес ще отида в сградата на РИО-Пловдив и ще задам своите въпроси - директно в очите на провинилите се чиновници. Моя дълг като български гражданин и данъкоплатец е да сторя това. Това също така е и мой дълг като преподавател по философия и по гражданско образование. Е, налага ми се да изнеса този полезен урок на въпросната администрация. Днес пак ще изнасям урок по гражданско достойнство на представителите на тази наистина самодоволна и самозабравила се администрация!

Ако някой друг гражданин от Пловдив пожелае да присъства на този мой нравствен и граждански урок, нека да заповяда с мен в сградата на РИО. Аз смятам да бъда там примерно в 11.00 часа, ето, аз обявявам такъв един час, щом като домакините не са се сетили да проявят елементарно уважение към своите гости и да ги уведомят за часа, в който ще се отворят вратите на РИО за гражданите.

Приятен ден на всички! И ползотворна да е работната седмица за всички вас - и това ви го пожелавам аз, безработният, изгоненият от системата, остракираният от нея учител. (Фактически по този начин имах честта да бъда провъзгласен за учител-дисидент спрямо бюрократичната система, да, тя ми оказа тази именно висока чест!) Уж съм безработен, а се скъсвам от работа, ето, ти ядни подготвям за печат новата книжка на философското списание ИДЕИ. До края на месец април трябва да излезе от печат и тя, и също така и втората за тази година книжка на списанието за съвременно образование, носещо името HUMANUS. И за сп. HUMANUS искам да попитам нещо тъй любезните чиновници от РИО и техните верни подчинени, именно директорите на училища, на които изпратих преди два месеца едно писмо, и никой от тях, разбира се, повтарям, никой не счете за длъжно да реагира някак! Това също е много показателна реакция, как пък един поне не се обърка да реагира поне с няколко лицемерни думички. Но се удържаха, бравос! Е, така моят експеримент все пак се проведе, днес ще отчета и резултатите му пред РИО. Чао и до нови срещи!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo