Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 5 март 2015 г.

Нека като граждани да не бъдем наивници - наивността се плаща със страшна цена!



По повод случилото се вчера (оставката на министъра на вътрешните работи Вучков и крайно невротичната реакция на премиера Б.Борисов по този повод) Момчил Дойчев, човекът, който направи много да убеждава интернетното население да подкрепя Б.Борисов в предизборния период, сега е написал нещо, на което ми се наложи да коментирам; ето двата коментара в последователността, в която са дадени на съответното място:

Момчил Дойчев каза: Г-н Борисов, това не са "ченгеджийски номера"! На карта е поставено бъдещето на България като цивилизована европейска държава. Или системата за сигурност на КОЙ? ще бъде изметена, или КОЙ? ще ви спретне преврат като през февруари 2013 г.!!!

На което аз отвърнах ето какво:

Мен ме е страх, че Б.Б. е зависим и го държат под контрол. Това е трагедията на този човек. Старая се да погледна от човешка гледна точка на случващото се. Все пак КОЙ?, а не филанкишията направи Б.Б. толкова важен политически фактор - като финансира неговия възход на политическата арена. Този, който дълго време е плащал на медиите да хвалят Б.Б. когато беше главен секретар на МВР и супермен, този същият сега го държи под контрола си. Да не мислите че му е правил подарък заради хубавите му очи? Нека да не бъдем наивници, щото наивността се плаща със страшна цена.

Ако Б.Б. намери сили да се отскубне от това подмолно влияние над него, той има шанс да остане в историята като лидер, който е направил нещо добро за България. Иначе ще си отиде по-опозорен от онова чучело Симеон, предишният му работодател, което не само се опозори колкото можа, но дори и плю връз българската корона - за да угоди на кукловодите си от Москва.

Имам страх, че възходът на Б.Б. е финансиран от Москва, от българо-руската ченгесарско-кагебистка мафия. Тази теза съм развивал години наред. Дано не съм прав, ще се радвам да излезе, че изобщо не съм прав, но ще бъде страшно ако се окаже че съм бил все пак прав... много мразя да съм прав!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

4 коментара:

Анонимен каза...

И аз много мразя да съм прав, когато твърдя, че нещата са много по-страшни и че Москва има дългосрочен глобален план и днес се намираме в неговата късна, заключителна фаза.

Иначе тук има някаква мисловна грешка, понеже не знам как може да се еманципираш от самия себе си. Това е все едно да се каже: „Ако Т.Ж. (Тодор Христов Живков) (или Вълко Вельов Червенков) намери сили да се отскубне от това подмолно влияние над него (от страна на Москва), той има шанс да остане в историята като лидер, който е направил нещо добро за България.» или «Ако ВВПутин намери сили да се отскубне от това подмолно влияние над него (от страна на КПСС и КГБ), той има шанс да остане в историята като лидер, който е направил нещо добро за Русия.»

За мен обаче най-важният въпрос остава друг, а именно какво прави ДСБ в тази конструкция, защо избобщо влезе в това правителство и защо продължава да стои в него.

Анонимен каза...

За мен обаче най-важният въпрос остава друг, а именно какво прави ДСБ в тази конструкция, защо изобщо влезе в това правителство и защо продължава да стои в него.

ето това е въпросът на въпросите

паниковски

Ангел Грънчаров каза...

Таваришч Паниковский, близко до ума е защо ДСБ е в правителството: защото в името на европейска България трябва да бъде направено всичко - с оглед спасяването й от попадане в лапите на побеснялата руска мечка.

Сфанахте ли сега защо ДСБ е в правителството, таваришч Паниковский?

Ангел Грънчаров каза...

Разбирам, че ченгетата много си стяга чепикът по този пункт, а именно, че партията ДСБ е в правителството и нейната позиция се има предвид от него. Те чистосърдечно си признават, че не искат това да бъде така, което означава, че непременно трябва да бъде така. Логиката тук е проста: това, което е лошо за ченгетата (и за руската мафия у нас), е добро за България; което е добро за тях, е лошо за България.

По тази причина е добро за България ДСБ да е в това правителство дори и само за това, че този факт втриса въпросните ченгета от ДС и продажните политически мерекерета на руската мафия у нас - и ги кара да скърцат със зъби...