Под публикацията със заглавие Кои книги у нас са прокълнати, опасни и забранени? (тя е поместена на 6 декември 2011 г. в моя блог, наречен СВОБОДНА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ) открих тази сутрин нов коментар, на който отговорих; оказа се, че преди това друг човек е коментирал също; ето трите коментара, които заедно добре илюстрират съдбата на един мислещ и пишещ човек (непринадлежащ към нашия тъй своенравен "официален културен елит") в нашите родни български условия:
Анонимен каза: Екзистенциалистите казват, че животът няма смисъл. Според тях ако бяхме безсмъртни, бихме могли да извлечем смисъл от живота. Но ние трябва да умрем, независимо върху какви текущи проекти работим! Ние обаче трябва да се опитаме да придадем смисъл на безсмислието. От тази гледна точка в този голям океан от безсмислие има малки острови на значение, на щастие. Всичко важно се намира в тези острови. Работата е там тези острови да бъдат намерени… Но каквото и да правим, всеки остров все някога се губи сред този океан. Той свършва.
Следователно хората трябва да направят всичко възможно да открият тези малки острови. Те трябва да четат много, за да натрупат вътрешно богатство. Трябва да пишат. И трябва да се пазят от безполезните глупости на модерния начин на живот… Трябва да се мисли. Какво да се мисли? Можем да започнем с това да мислим за самите нас…
Ufuk Yaltirakli, турския философ
ТАТИ каза: Уважаеми господине, ако пишете, за да споделите мислите си, а не за да забогатеете, в което искрено се надявам, бих ви посъветвал да създавате електронни книги и да ги публикувате безплатно или срещу символична сума на някой от множеството сайтове за електронни книги, както и на този блог. Така "арестуването" им ще е по-трудно и наистина ще станете четен автор.
Ще се опитам да открия и прочета Ваша книга, за да си съставя мнение за творбите Ви и понеже темите ми се струват изключително интересни!
Искрено ви желая успех!
Ангел Грънчаров каза: Уважаеми господине (или госпожо), естествено, че не пиша за да забогатея. Всичко написано отдавна е сложено в електронен вид за да се ползва от хората, от интересуващите се, от младите най-вече. (Ето мястото, където можете да намерите всичко, написано от мен и да си го свалите съвсем безплатно.) Много често получавам от съответните сайтове известие за това, че някой си е свалил моя книга. Но аз в случая говоря за съдбата на моите хартиени книги, аз общо всичко, написано от мен, съм го издал и в хартиен формат. Говоря за съдбата на тия мои книги. Факт е, че по посочените причини тези мои книги стоят непипнати от ръка на читател в складове и книжни борси. Това е най-жестокото, което може да се случи на един автор. Опитайте се да си го представите, опитайте да се поставите на мое място. Опитайте да почувствате това, което аз чувствам...
Между другото, да подхвърля и това, за да схванете по-пълно ситуацията, в която хора като мен са поставени: ами ние наистина можем да подаряваме на човечеството книгите, които сме написали (в електронен вид), но като емпирически същества нали някак все пак трябва да живеем? Все още науката не е изобретила магически начин пишещите хора, авторите, да живеят като растения, фотосинтезирайки, примерно. Кажете, посъветвайте ни: какво да правим когато все пак и на нас, пишещите хора, са ни необходими някакви средства за съществуване? Колкото и грозно да звучи, е налице и такъв момент. Съветвате ни да умираме от глад ли?
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар