НА ТВОЯ КРЪСТ СЕ ПОКЛАНЯМЕ, ВЛАДИКО, И ТВОЕТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ СЛАВИМ
"Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва." (Марк 8:34)
Във времето преди Христос, в римските провинции, кръстът е бил унизителен символ и средство за мъчение - на него са разпъвали роби и разбойници. Със Своята кръв Спасителят освещава Кръста за да бъде той оръдие на Победата над злото - съвършеното оръжие, което не погубва, но спасява.
Кръстната светиня съпътства целия живот на християнина - от Кръщението до последното движение... За човека няма друго знамение по-почитано и съкровено.
... Човешкото спасение започва от дървото в Райската градина, от което произхожда грехът и смъртта, и се изпълва с Кръстното дърво на Голгота - за безсмъртие и светост.
Християнският живот е познание на Кръста, за да бъдем способни да кажем накрая: "Не аз живея, а Христос живее в мене" (Галатяни 2:20).
Амин.
Написа: Radoslav Yovchev
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар