Калфин се хвали в Москва с 1500 руско-съветски паметника в България и лъже, че тук не е имало съветска окупация, Автор: ИВО ИНДЖЕВ
Българският вицепремиер Ивайло Калфин, принизен до „Ивайло” от руски журналист (интересно, дали така би се държал с вицепремиера Дмитрий Рогозин например?), се подмазва на Москва с поредица от русофилски поклони в интервю за руско радио. Хвали се например, че в България има хиляди паметници, свързани с Русия и СССР, след което уточнява, че са 1500 (при обявени от русофилските организация в България около 450 броя).
Неизвестно с какъв мандат Калфин пледира за сваляне на санкциите срещу Русия и констатира, че Русия не е заплаха нито за България, нито за ЕС.
В качеството си на социален министър Калфин съобщава, че в България има 10-11 хиляди руски граждани, но не знаел колко от тях са и български граждани, макар да имало интерес сред тях за гражданството. Същевременно „се говори”, според израза на Калфин, че в България има 350- 400 хиляди имота, собственост на руски граждани и оценката на тази инвестиция била на около 1,8 милиарда евро.
Но най-фрапиращите изказвания на Калфин, гостуващ в Москва на 3 март, са свързани с историята, с което още веднъж доказва откъде русофилите черпят своята антибългарска енергия. Българският вицепремиер се възмущава например, че в музея на дебаркирането в Нормандия не се споменава Съветският съюз (сякаш в комунизираната насила от СССР България някъде изобщо се споменава за САЩ и Великобритания като съвоюващи със СССР държави).
В отговор на войнствен въпрос, според който България е на четвърто място в Европа по вандализиране на съветски паметници, Калфин угоднически нарича „хулигани” българските патриоти, които изразяват отношението си към съветската окупация. Нещо повече, той два пъти подчертава, че не е имало съветска окупация(!?).
Освен това Калфин, макар сам да споменава за българското участие във войната срещу Германия „в последните дни Втората световна война” (а всъщност в продължение на повече от половин година и с жертви, много по-големи от руските на българска земя през 1878 г., например), обявява Царство България за победена страна във войната. Факт, който позорно лежи на съвестта на Кремъл, който не желае да признае България за съвоюваща (точно както през 1878 г. Русия не признава българските жертви и не кани нито един българин на подписването на примирието с Турция), гаврейки се с паметта на близо 40 000 загинали българи в Югославия и Унгария.
Ето цялото интервю в превод на Васил Костадинов за ivo.bg: “Ролята на България – търсене на различни възможности за взаимодействие между ЕС, НАТО и Русия”, Ивайло Калфин в интервю за “Комерсант FM”
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
5 коментара:
С едно рутинно държавно посещение вицепремиерът Ивайло разкри дребната русофобската душица на агент Ивайло.
Да, и в същото това правителство заедно и редом с тъмночервеното АБВ, което по отношение на своята проруска ориентация надминава дори БСП, се намира и ДСБ. При това АБВ не е необходима за мнозинство, но пак е в кабинета. ДСБ, разбира се, както учи и Ангел Грънчаров, прави този исторически компромис в името на България, за да „спре“ червените, като се съюзява с тях. Така беше и в правителствата на Попов и Беров.
Но дори сегашното участие на ДСБ да бъде отчетено като грешка, вече е късно, няма спасение, ДСБ не може просто ей така да излезе от властта. Следователно ще трябва да изпие горчивата чаша до дъно и да потъне заедно с останалите партии от правителствената (не „управляващата) коалиция. Хванеш ли се веднъж на хорото, няма мърдане.
Другарю анонимен ченгесарски коментиращ, недейте предварително да ликувате от това, че ДСБ щяла да загине, щото ще се раздегизирате; ще вземат да Ви удържат от надницата и тогава какво ще правите? :-)
Пък и желаното да се приема за действително е твърде глупава методология...
Не е чак толкова важно дали ДСБ ще загине, или не, важно е дали ще може да свърши нещо полезно за България и отговорът е, че в тази конфигурация с един министър и пет депутата това е невъзможно. От друга страна обаче да се стои вечно в опозиция и да се критикува също не е решение, но може би е по-честната и доблестна позиция. Нека комунистите, мафията и Москва знаят, че в България има една политическа сила, която е непоклатима и неподкупна и която не се вписва в техните сценарии, макар и да има само с няколко процента.
Разбира се, в политиката трябва и гъвкавост и прагматизъм, но те си имат граници. Ако ДСБ беше партия, с да кажем 15% и съответно влияние, вероятно би имало смисъл да влезе в коалиция с други, макар и псевдодесни партии, за да ги насочва в правилния път. Но да си мислиш, че с 5 депутата можеш да промениш нещо и да принудиш АБВ, ПФ и ГЕРБ да правят реални реформи и най-вече АНТИОЛИГАРХИЧЕСКА РЕВОЛЮЦИЯ В СТРАНАТА, е наивно.
Впрочем ще си говорим например след една година (ако до тогава не е имало голяма война). Аз съм убеден, че и след година България ще е в абсолютно същото положение като днес, само с приказки без никакъв реален напредък в реформите и съм много любопитен как Радан ще оправдава тогава участието на ДСБ във властта.
Забележете, че останалите партии извън ДСБ в т.нар. „Реформаторски“ блок не ме интересуват, понеже въпреки етикетчетата те са деривати на БКП.
Публикуване на коментар