Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 14 март 2015 г.

Тем страшнее становится за Россию, превращающуюся в страну без будущего



АБСУРДИСТАН-РОССИЯ, Автор: Олег Памфилов (Сандро)

Чем дольше молчание, чем больше я соглашаюсь с тем, что Путин не сдох. Ему просто не дали бы и не дадут сдохнуть. По простой причине - надо подготовить переходный период к очередному диктатору.

При летальном случае не вижу смысла так долго молчать - давно бы начали подготовку к торжественной процедуре, на которую наверняка уж точно приехали бы и Обама и Меркель. Хотя бы для того, чтобы собственноручно бросить лопату земли на гроб диктатора.

Путин - человек несомненно больной. Даже без врачей видно, что болен серьезно - и за неделю его вряд ли вылечат. А если и вылечат - то для чего?

Чтобы дальше отдавал приказы убивать украинцев? Россия и так в такой заднице, что если бы Путину и вставили вместо зрачков сигнальные фонари, то от этого стало бы еще больше смешнее.

Вылечить, чтобы он вконец сгубил Россию?

Вылечить, чтобы он отсидел свое на скамье Гаагского трибунала?

Или чтобы растерзали пенсионеры?

Зачем?

Чем дольше продолжается этот абсурд с молчанием, тем страшнее становится за Россию, превращающуюся в страну без будущего.

Потому что у нее такое абсурдное настоящее.

Еще одна примечательная деталь. За эту неделю я не увидел ни одного письма озабоченности или поддержки в адрес Путина. Ни от одного президента или премьер-министра. Даже постсоветского.

Вот дождался урод - все плевать на него хотели. И ждут не дождутся, когда он окочурится...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари: