Цветозар Томов е написал във Фейсбук нещо много хубаво и важно:
Притеснява ме крайното ожесточение, с което хора, мислещи различно, се нахвърлят едни върху други. Тази колективна невроза може да ни направи само по-бедни, по-злобни, по-нещастни и по-лесни за манипулация. Бих искал да задам три прости въпроса:
1. Искаме ли капитализъм?
2. Искаме ли политическа демокрация?
3. Искаме ли да сме в ЕС?
Ако отговаряме положително на тези три въпроса, значи на ценностно равнище сме единомишленици. Може да не ни харесва и даже да ни отвращава българския капитализъм, българската демокрация и ЕС такъв, какъвто е. Но ако не ги отхвърляме като ценности, можем да спорим относно това, какво трябва да се промени, за да живеем по-добре при тези условия. И този спор би могъл да бъде не вълчи и конфликтен, а да търси общи места.
Разбира се, опростявам нещата, за да ги побера в няколко реда.
А който ги отхвърля като ценности? Нека каже ясно и на глас алтернативите.
ЗАБЕЛЕЖКА: Аз бих формулирал първия въпрос ето как: Искаме ли свобода? Причината е ясна: нашата дефектна образователна система, останала непокътната от времето на комунизма, е успяла да натовари думата "капитализъм" с крайно негативен смисъл. А т.н. "капитализъм" е тъкмо това: свободното пазарно общество. Затова първият въпрос може да се формулира и така: Искам ли да живея в свободно пазарно общество? Ако се постави правилно въпросът, то и отговорите ще бъдат отговарящи на точните разбирания на хората. А въпросът Искаме ли капитализъм? ми се вижда неправилно формулиран, подвеждащ, подтикващ към негативен отговор. Тази ми е забележката. С останалото съм съгласен.
ЗАБЕЛЕЖКА 2: Понеже във Фейсбук от тази сутрин ми е забранено да коментирам и да поствам каквото и да било, един вид ми е наложена цензура (предполагам някой комуноид е направил донос срещу мен и по тази причина ми е наложена санкция), ето какво съобщение получавам всеки път като опитам нещо да публикувам там:
Sorry, you can't post to Facebook from this account. For security reasons, your account has limited access to the site for a few days. If you have any questions, please contact our Help Center. If you think you're seeing this by mistake, please уведомете ни.
Та то тази причина ако някой иска може от мое име да сложи горната ми забележка като коментар, та тя все пак да стигне до Цв.Томов.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
10 коментара:
Само че колкото и де му се иска на г-н Томов, тези въпроси не позволяват прости отговори в смисъл „да“ или „не“ и ето защо:
1. Да, разбира се, че искаме капитализъм, но стария „капитализъм на протестантската етика“, а не съвременния мошенически капитализъм на потреблението и кредита, в който не се инвестира, а се живее ден за ден и се харчат пари, преди да за заработени. А колкото до „капитализма“ в посткомунистическите страни, той не заслужава това име. Това е само изкусна игра, създаваща „привидност“ на капитализъм, като в действителност зад кулисите комунистическата партия продължава да контролира икономиката чрез свои подставени доверени лица – назначени „капиталисти“. Но не стига с това, а смисълът на тази симулация е повече външнополитически – да бъде баламосан наивния Запад, че Изтокът се демократизира и преминава към пазарна икономика и така Западът да бъде превзет отвътре.
2. Да, искаме политическа демокрация. Разбира се, в посткомунистическите страни демокрация няма, това е само игра, при която се разширява социалистическата „демокрация“, а демократичните институции са само фасада и привидност. В действителност зад фасадата комунистическата партия продължава да дърпа конците и да манипулира марионетките. А западната демокрация също е в процес на бърза деградация.
3. Да, искаме да сме в ЕС, но в един ЕС, основан на европейски, а не на бюрократични комунистически и социалистически ценности, в който националните държави „да отмрат“ (Маркс) и който да се превърне в някакъв наднационален блок. Всъщност за комунистическата стратегия е най-добре светът да се организира в няколко големи наднационални блока, които впоследствие да се обединят в една голяма световна социалистическа федерация, но под хегемонията на Москва (и Пекин). Затова трябва много да се внимава с разни обединения от рода на ЕС. Има и нещо друго: Западът наивно си мисли, че с приемането на „бившите“ социалистически страни в ЕС Западът е разширил своето влияние на Изток. Точно обратното е вярно: в действителност така Москва е разширила влиянието си далеч на Запад. Точно това беше смисълът на разширяването на ЕС.
Разбира се, всички тези аргументи ще се натъкнат на неразбиране и/или възражения, понеже 25 години явно не са достатъчни за повечето хора, за да си изяснят нещата и в главите им царят объркване и хаос. Те просто не са в състояние да схванат процесите след 1989 в дълбочина и живеят с елементарни представи за политиката и света, което неимоверно улеснява комунистическите стратези.
Благодарим за това, че имахте добрината да ни осветлите за най-новите опорни точки на Кремъл, с помощта на които ще можем "единствено правилно" да изтълкуваме процесите в съвременния свят... :-)
съгласен по принцип с казаното от г-н Грънчаров, но с поправката,че "капитализъм" не означава автоматично - "свободно пазарно общество" ( всъщност не бих намесвал тука - общество ), капитализъм означава само това ,което значи думата, т.е. управление на активи ( капитали )...свободата не е задължителен елемент от управлението.......дали искаме да сме "свободни"..или "съзнателно свободни" , т.е. приемайки всичките права и свободи в комплект със всичките отговорности на този процес ( пиша- процес- защото не смятам свободата за състояние )......ето ,от тук можем да тръгнем ;)))))
Roman Majewski
Между другото, г-н Majewski, казаното от Вас ме навежда на мисъл, която до този момент не ме е спохождала. Думата "капитализъм" (да оставим марксистките й интерпретации настрана) според понятието или корена си, както и Вие отбелязвате, съдържа именно този признак - "управление на капитали". Как се управляват капиталите при различните форми на капитализъм е отделна тема, не по-малко интересна, но аз предлагам да акцентираме ето върху това: а какви са тия капитали, каква е тяхната същина, извор и пр. И се оказва, че главният капитал (ресурс, потенциал) на т.н. капитализъм, от който произлизат всички останали негови богатства, е ето какво: личността, човешките качества, ресурси, заложби и пр. Капитализмът успява да даде простор за разгръщането на човешкия потенциал като главен капитал, върху който се пораждат всички останали богатства на капитализма. В тази смисъл разбирана аз съвсем не възразявам относно употребата да думата капитализъм. Капитализмът е тип организация на човешката общност, при която, на базата на разгръщането на най-голямото богатство (капитал), а именно личностния ресурс, се пораждат в един естествен процес всичките други постижения, капитали, ресурси и богатства на това общество. Богатството е центъра, около който се върти всичко при капитализма. Богатството като понятие е тъждествено на понятието капитал. И се оказва, че капитализмът е система, пораждаща непрекъснато богатство, пораждаща какви ли не богатства, докато социализмът е такава организация на живота, пораждаща непрекъснато бедност, мизерия, всякаква убогост, на основата но потискането на човешкия потенциал. Мисля, че такова едно разбиране е добре обосновано и разкрива добре смисъла на термина капитализъм, неговата, така да се каже, същина.
Точно така, капитализмът наистина създава невиждано в историята богатство в чисто материален план, но пита се: кой капитализъм? Съвременният капитализъм или класическият „капитализъм на протестантската етика“ и на Адам Смит. И отговорът е, че „богатството на народите“ е продукт на стария капитализъм, докато съвременният капитализъм вече не поражда богатство, защото има ли сериозен човек, който би повярвал, че без реални инвестиции и икономика, само с кредити и финансови манипулации може да се поражда богатство? Ако беше така, хората с най-много заеми биха били и най-богатите, което е абсурдно. Неслучайно покупателната способност на средното американско домакинство днес е на нивото на 1960-те години, т.е. за последните 50 години няма реален растеж.
Пишещите тук имат само най-обща, философска представа за капитализма, но не разбират конкретните процеси особено в последните 40-50 години.
А социализмът, естествено, не е алтернатива на капитализма, той е доказал своята несъстоятелност. Лошото е, че и капитализмът е в тежка криза и затова не е ясно към какво всъщност „прехождат“ посткомунистическите страни.
Колкото до „опорните точки на Кремъл“, това показва някаква неадекватност на А.Г. Вместо заедно да разобличаваме комунистите, тяхната стратегия и планове, той обявява разобличителите на комунизма за негови… апологети! Това е някаква перверзна антилогика.
Драги ми кагебистки пропагандисте, поднасяте ни леко претоплени прокиснали идеологически манджи от ерата на комунизма, според които съвременният капитализъм е "гниещ", "умиращ" и прочие глупости. Питам се: как пък не можахте да родите поне една оригинална идея, а продължавате да се движите в рамките на комунистическите клишета. Не можете точно мен да заблудите че сте "антикомунист", от всяка Ваша дума прозира комунистическата Ви мундщровка...
" е ето какво: личността, човешките качества, ресурси, заложби и пр. Капитализмът успява да даде простор за разгръщането на човешкия потенциал като главен капитал, ".....не съвсем.....свободата дава простора за разгръщане на човешкият потенциал, според личностните качества, заложби и прочее капитал...:))))))
Roman Majewski
Капитализмът е успял да създаде (сътвори) най-добрата обществена форма за ползване от хората на свободата, за постигане и за ползване от нейните плодове....
ако приемем, че капитализмът е просто "управление на активи" то тогава не можем да твърдим,че той нещо "дава" освен резултати за управляващия...в този смисъл, капитализъм има винаги ( от опитите за криене на храна от човекомаймуните до комунизма, където човекът е превърнат в държавен актив )......човешката цивилизация се характеризира с бавен ,но постоянен процес на еманципация на индивида, от племенните общества, през робовладелческите и феодални държави до американската република.....
Roman Majewski
Абе хора, какво е това нещо, Вие никога ли не сте чували за консервативна критика на капитализма? - Така въобще не може да се води сериозна и задълбочена дискусия. Критика на капитализма е възможна не само от леви, но и от ДЕСНИ позиции. Факт е, че неолибералният модел на капитализма се провали. Английският влиятелен консервативен журналист и биограф на толкова ценената от А.Г. Маргрет Татчър Чарлз Мур е един такъв критик на капитализма отдясно и даже казва: „Започвам да мисля, че левите може и да са прави.“
Това не означава, че е станал ляв и че левите теории са приемливи. Напротив, Мур отбелязва: „Единственият мой аргумент в полза на левите е следният: те от около 200 години с право обръщат внимание на това, че свободният пазар се използва като прикритие от конспириращи срещу обществото капиталисти за техните собствени цели. Това не се отнася за теорията на самия свободен пазар, но е много характерно за епохата, в която се намираме. И ние сме в това положение благодарение на един картел от политици и банкери, които създават илюзия за растящо благоденствие в своя полза, но не в полза на повечето хора.“
Край на цитата
Иначе вярата на левите във всемогъществото на държавата, разбира се, не е никакъв изход. Трудно е да се дават рецепти, но според мен изходът трябва да се търси в посока връщане към принципите на истински свободен пазар в духа на Адам Смит.
Публикуване на коментар