Тази сутрин попадам на нещо сюблимно: на сайта на ПГЕЕ-Пловдив откривам нещо, което навява или събужда спомена за незабравимата "социалистическа пропаганда и агитация на великите успехи", която навремето, в ерата на тъй памятния комунизъм, шестваше у нас. Една безкрайно лъжлива пропаганда и агитация, която лъжеше така безочливо, че повече от това не може да бъде: на бялото тогава се казваше черно, на черното - бяло. Да, обаче ето, някои хора не са мръднали и на сантим напред, останали са си на същото онова душевно, тъй да се рече, ниво: при старото ръководство на ПГЕЕ-Пловдив (до 2010 г.), видите ли, в училището било много лошо, но сега, след като дошла новата шефка, то цъфнало и вързало, успехите били невиждани! Докато истината, разбира се, е точно обратната: училището някога беше най-елитно и авторитетно, а в последните години все повече запада и губи имиджа си на престижно учебно заведение. То ако не беше така, нямаше и да има нужда от такава безочливо-лъжлива "соцпропаганда-агитация на успехите"; ето, порадвайте се как "убедително" се лъже (позволих си да оправя някои грешки от пунктуационно най-вече естество, щото в моя блог се пише правилно; подчертах и някои от най-опашатите лъжи):
УЧИЛИЩЕТО В МОИТЕ ОЧИ
В рубриката ни „Училището в моите очи” разговаряме с Георги Куманов, който е възпитаник на ПГЕЕ, випуск 2010 година. Г-н Куманов ни сподели своите впечатления от нашето училище, което в неговите очи изглежда ново.
Георги е студент вече пета година в ПУ, който има страст към четенето на книги и история, точно тази негова страст го насочва към правото – студент е вече пета година. Обича също пътуванията, опознаването на нови хора и места. Мнението му за хората е, че те трябва да бъдат успешни и да помагат на другите, когато се издигнат.
А за да бъде един човек успешен, той трябва да има среда, в която да се развива. Къде другаде, ако не в училище, може да се намери среда за развитие на тийнейджърите?
Когато Георги е бил ученик обаче е нямало много възможности за изява. В училището нищо не се случвало и това допринасяло за нежеланието на учениците да ходят на училище.
(ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
5 коментара:
Истината г-н Грънчаров, че омразата ви е заслепила! Толкова силно сте обиден на живота, че всяко нещо с което се сблъсквате го смятате за уродливо и фалшиво.
Аз съм майката на Борислава и с тъга чета написаното от вас, г-н Грънчаров. Борислава има няколко статии за това училище и то от последните месеци, дава цялото си сърце за писането и всяка вечер ги набира, редактира и пооправя, само за да стоят добре.
Г-н Грънчаров, вие се изхрачихте с лека ръка върху всичко написано от нея и аз се чувствам дълбоко обидена. Явно е, че взаимоотношенията ви с това училище не са нормални, не знам какво се е случило, но това не ви дава право да обезценявате по този начин труда на учениците в гимназията. Грозно е, че блогът ви е толкова голям и посещаван, а същевременно пишете такива неистини. Момчето, което е на снимката наистина съществува и наистина е казал нещата, които са написани в статията, мога ако не вярвате да ви снимам и пратя записките на Борислава.
Моля ви,
коригирайте написаното от вас, благодаря.
За да се препубликува статия се изисква писменото разрешение на автора, в случай, че не е направено авторът има право да предяви законоустановените мерки.
Уважаема госпожо, която се представяте за майка на авторката на този текст,
Всъщност моят коментар няма никакво отношение към естеството на написаното от Вашата дъщеря, тя има безусловното право да пише каквото си иска. За съвсем друго нещо аз възразявам: за крайно болната и отровена психологическа и нравствена атмосфера в училището, благодарение на която върху младите хора се упражнява едно твърде лошо влияние. За това става дума. Не знам дали можете да оцените позицията ми, но аз възразявам срещу грозната практика всички в това училище да се виждат принудени да се подмазват на едно суетно ръководство, за което качеството на образованието на младите е последна грижа.
Апропо, пропуснах да вметна: за никаква омраза, заслепение и "отхвърленост от живота" при мен не може да става дума, аз съм човек, който е постигнал, но това не ми пречи да съм силно загрижен за бъдещето на това училище. Моята критика на порочния стил на ръководство на директорката и моята борба за демократизация и нормализация на училищния живот доведе дотам, че съвсем скоро позорната за училището ситуация ще се промени в положителна посока, бъдете уверена в това; винаги има смисъл да се борим за правдата, доброто, човечността, достойнството си...
Ангеле, това не е никаква родителка, а е Анастасова...
Публикуване на коментар