Радан Кънев пред аудиторията си. Снимки Веселин Боришев
Из: Радан Кънев: Кризата не е от прехода, а още от 70-те години, КЛУБ Z, ЛЮБЕН ОБРЕТЕНОВ
"Ще стане ли Лазар? Трудните перспективи за излизане от българската криза". Това бе заглавието на лекцията на лидера на ДСБ Радан Кънев пред студенти от Нов български университет. Темата явно се оказа атрактивна за младежите, които напълниха, макар и неголямата зала.
"Може ли България да тръгне нагоре?" Така Кънев формулира накратко основния въпрос, на който иска да потърси отговор. Според него настоящата криза е започнала през 70-те години, а не е от времето на прехода. "Роден съм през 1975 г. и може да се каже, че съм връстник на политическия упадък", пошегува се той.
"Всички в България казват: "Няма да се оправим". 20-годишните, 80-годишните, българският бизнес. Ние сме крайни песимисти, за което си има причини. Но ако единодушно твърдим, че няма да се оправим, много трудно ще се оправим", обясни лекторът.
Едни от основните проблеми, които трайно задържат развитието на обществото ни, според него са демографската криза, влошеното качество на живот, задълбочаващото се неравенство и трайната слабост на държавните финанси. Кънев изтъкна сред основните пречки и изключително високите нива на корупция в България.
"У нас образованието е все по-слабо. Освен това има едновременно безработица и недостиг на работна ръка, което означава, че много от нас не притежават необходимите качества", посочи лидерът на ДСБ.
Той отново припомни случая с 18-годишния българин Стефан Стойков, който е приет във всички университети от т.нар. Бръшлянова лига, въпреки че е син на нискоквалифицирани имигранти, които в началото на пристигането си в САЩ дори не са знаели английски език. Кънев изтъкна, че в известната със своите социални неравенстава Америка подобни събития са много по-възможни отколкото в България...
... Кънев заяви още, че трябва да има реформа в образованието и на трудовия пазар. И издаде на студентите, че другата седмица образователният министър Тодор Танев ще изнесе проект за цялостна реформа в образованието. За пример по отношение на трудовия пазар пък даде германската система, която създава възможност на всеки да стъпи на пазара на труда, било то за 1 час седмично, за 8 или 40 часа. (Прочети ДО КРАЯ)
ЗАБЕЛЕЖКА: Текстът заслужава да се изчете изцяло. Поради разбираеми проблеми на читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, хартиеното издание на блога, представяме само откъси от него.
Търсете ПО книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване НА Времето: Изкуството на свободата , . изд A & G , 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато Обаче НИ запитат А що Е Време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота , свободата .
1 коментар:
25 години след промяната България отдавна трябва не само „да е тръгнала нагоре“, но вече да е „достигнала върха“, вече да служи за пример и образец и да изнася своя успешен модел по света. А ако това не е така, нека Радан и компания бъдат така добри да ни съобщят още колко години ще са необходими на България, за да стъпи що-годе на крака – още 25? Още 50? Още 138? Още 235? Още 500?, за да нямат хората напразни надежди и очаквания и да си правят реалистични сметки и планове.
Колкото до въпроса откога България върви надолу, можем да кажем, че това става най-малко от 9.9.1944, когато естественото развитие на страната беше прекъснато насилствено от външни фактори. Някои би могъл да аргументира също, че упадъкът датира още от 1918 насам. За всичко това може да се спори, но е сигурно, че началото на упадъка не трябва да се търси в 1989 или 1970-те, а по-рано.
Колкото до бъдещето, от позицията на разумният реализъм, който някои биха нарекли песимизъм, бихме могли да кажем, че засега няма никакви изгледи не само България, но и светът като цяло „да се оправят“, защото се намираме в разгара на тежка ГЛОБАЛНА криза от всякакво, не само финансово естество и светът се намира в повратен момент. Така че няма абсолютно никакви причини за оптимизъм.
Публикуване на коментар