Има ли алтернативно образование в България?
На 18 и 19 април 2015 г. в столичния хотел „Експо“, зала „Панорама“, ще се проведе форумът „Хармония с децата – творци на хуманна педагогика„. Събитието е насочено към родители и учители, търсещи решение за образованието на децата си, към търсещите алтернатива на настоящата образователна система или нейното подобряване. Над 20 лектори ще представят валдорфска, озарена, слънчева, синергетическа педагогика, педагогика на Монтесори, демократично образование, сугестопедия, както и теми, посветени на някои от ярките представители на хуманната педагогика.
Ето и какво споделя Любов Миронова, педагог и дългогодишен активист за промяна на образователния модел, в качеството й на организатор на форума:
Здравей, Любов! Би ли ни разказала как се роди идеята за форум „Хармония с децата – Творци на хуманна педагогика“?
Идеята за форума „Хармония с децата – Творци на хуманна педагогика“ премина през няколко етапа. В началото на 2014 г. имах силното желание да създадем уебсайт, в който всеки родител да може да попълни въпросник относно представата си за образование, което би искал да осигури на детето си. Отговорите му автоматично да се съпоставят с известните ни педагогически системи и да му се даде обратна връзка коя от тях е най-близка до неговата визия. Това би било бърз инструмент родителите да назоват какво искат и да се сдружат за построяване на качествени училища. Написахме проекти и през есента на 2014 г. те бяха оценени с минимален брой точки. Защо такива проекти не са подкрепени всеки сам може да интерпретира. През септември 2014 г. се появи национално представително проучване, в което се посочваше, че „94% от родителите са доволни от училищата в България“. То беше щедро отразено от медиите. Наши представители провериха как е правено проучването, имаше срещи и дискусии. Това преля лично моята чаша на търпението. Това беше моментът, в който беше ясно, че в България трябва да се съберат на едно място всички творци на хуманна педагогика и да обединят сили, а това, което се случва в училищата, да се изкорени. Да се смени коренът на образованието – стандартизирано, принудително, имащо за център „обществените нужди“, които кой точно определя какви са не е ясно. Образованието да е без насилие и децата и родителите да имат избор. След това нещата се случиха стихийно. Платих разходите. Лекторите от София и страната идват, водени от мисията си. Приятели и доброволци помагат за организацията. За разлика от щедро финансираните и изпълващи медиите чуждопоклоннически конференции за образование, които прокарват определени икономически интереси и политически влияния, тази се прави от хора, които искрено обичат деца и носят една по-висока вибрация и намерение. Когато нещо трябва да се случи, то се случва.Какви са в момента възможностите за алтернативно образование у нас? Какво може да се подобри в тази област? Какви са тенденциите в световен мащаб?
Алтернативно образование в България няма, с изключение на хоумскулърите (хора, които дават образование на децата си, без те да ходят на училище). В държавните образователни учреждения има добри учители, които прилагат, доколкото е възможно, елементи от гореизброените педагогически системи. Тези елементи са забележими предимно в детските градини, намаляват до четвърти клас и почти изчезват след това. Причините са много. Дори един учител да иска да твори и да прави качествено образование, има твърде много наредби, които гарантират, че това няма да се случи. Някои по-смели директори и учители рискуват и поемат риска да бъдат санкционирани в името на съвестта си и любовта си към професията и децата. Частните училища са длъжни да спазват държавните образователни изисквания или те могат да направят нещо допълнително следобед – в свободното време на децата. Това не е алтернативно образование. Философията е същата. Предметите са същите. Учебниците са същите. Децата по цял ден са в училище. Появиха са частни детски градини, които прилагат в различна степен някои от гореизброените педагогики. Това са къщи с неголям брой деца. В последните години се появиха и първите опити за създаване на училища за някои от гореизброените педагогически системи. Това отново е за по няколко деца.
Това, което може да се подобри, е родителите да се запознаят с тези педагогически системи, да видят множеството предимства за децата си и да вложат време и енергия тези детски градини и училища да се развият устойчиво. Всяка една педагогическа система да има качествени, просторни и добре оборудвани учебни пространства и да се развива за доброто на децата, на родителите, на учителите и на цялото.
В световен мащаб част от гореизброените системи са добре развити, имат традиции и резултатите им са измерими в десетилетия. Това са доказани педагогики. Въпросът е в България хората да се запознаят с тях, да ги разберат и изберат. Нашата задача е да спомогнем този процес да протече по-лесно и бързо.
Възможно ли е образованието в т.нар. „алтернативни“ училища и школи да бъде конкурентно на традиционното образование и ако да – с какво?
Възможно ли е перфолентата (използваше се в първите компютри) да е конкуренция на преносимия диск от 1 терабайт? Да, и двете са преносители на информация, но материалът, логиката, принципът, функционалността и резултатът са коренно различни.
В природата няма конкуренция. Това е измислено от хората с цел повишаване на ефективността, която е породена от дълбоко неосъзнат страх за оцеляване.
Училищата, базирани на хуманност, имат по-успешни ученици и впоследствие личности. Тъй като децата са учили не от страх от наказание, конкуренция, за оценки, за изпити, дали ще ги приемат висше, а защото им е било интересно, защото им е било приятно, защото са виждали смисъл, правили са го за собственото си развитие.
Ако държавата започне да мери на изхода т.е. всяко училище да избира начина, по който да образова децата, и на всеки четири години да се проверява дали децата покриват държавните образователни изисквания, тогава няма да има думи като „традиционно“ и „алтернативно“. Ще е едно. Някои училища ще станат много успешни. Други ще се провалят и тъй като имат свобода за промяна, ще намерят път и начин. И сега на някои училища им казват елитни, а на други квартални… Въпросът е, че нямат избор. Матрицата е една и колкото и да се опитват да правят промени, то не се получава. Децата изискват промените и рушат системата методично. Така че трансформацията на образованието ще се случи, ако не доброволно, то доброзорно.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар