Публикувам протокола от съдебното заседание на 12 януари 2015 г., на което бяха разпитани свидетелите на ответната страна, именно на директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова. А това съдебно дяло се води за отмяна на моята заповед за уволнение по крайно куриозни до умиление мотиви, а именно "пълна некадърност", "липса на всякакви качества да бъде учител", "негоден за образователната система" и други все от този същия пределно смехотворен род. Разбира се, сюблимна картинка е как специално подбраните от директорката свидетели полагат титанични усилия да защитят по принцип незащитимата й теза.
Особено важен момент от това очертаващо се да стане историческо съдебно дяло е това, че самата директорка представи за него две "ей-такива папки" със старателно трупани от нея самата в продължение на повече от година компромати, разни там "жалби" на "разтревожени родители" и на "съзнателни ученици" (искащи да учат само по учебник и да бъдат изпитвани сякаш са папагалчета), "разгромни писма" на "възмутения колектив" срещу "народния враг Грънчаров", "констативни протоколи", писани от самата директорка под формата на тъй любимия й литературен жанр на обикновения донос срещу колега и т.н., та значи представи директорката пред съда тия всичките компромати в качеството им на "писмени доказателства", пък в един момент сама се отказа от тях, вероятно съзнавайки колко двусмислени са те, колко опасни изводи от тях могат да се направят за нейния собствен "стил на ръководство", за това как и защо е скалъпила уволнението. Което, както е известно, е чисто политическо, да, политически са истинските му мотиви: аз бях уволнен за наказание заради свободомислието си, заради своите новаторски възгледи за промяна в образованието, заради борбата ми за демократизация на живота в училищните общности, за прилагането на най-съвременни и отговарящи на действителните нужди на младите образователни и обучителни подходи и т.н.
И в момента, в резултат на този отказ на защитата на директорката от нейните собствени "писмени доказателства" тезата й се крепи само и единствено на тия същите наистина смехотворни свидетелски показания, които, както сами ще се убедите, са тъй красноречиви и показателни за абсурдността на защищаваната теза, че повече от това не могат да бъдат. Като специална добавка съм длъжен да посоча и това, че двама от предварително заявените от директорката свидетели, а именно една майка и педагогическия съветник на училището (млад човек, психолог по образование, изпитал вероятно срам заради позорната роля, която директорката му отреди!) сами, кой знае защо, набраха смелост да се откажат от свидетелстване, а вместо тях като същински Александър Матросов, с оглед да защити директорката си, на амбразурата се яви войнствено настроената работещата пенсионерка г-жа Лилия Попова, заслужила с този беззаветно всеотдаен "морален акт" вечната благодарност на работодателката си, която, както се очаква, ще се изрази в продължаване на срока на нейното служене на дялото на родното образование, и то в преклонна пенсионна възраст.
И тъй, ето, след тези необходими разяснения вече имате възможността да разгледате и да изчетете този потресаващ документ, който е ярко свидетелство за катастрофалното нравствено най-вече състояние, в което се намира системата на многострадалното българско образование и училище. Приятно четене!
(Не е зле да се снабдите преди четене с кърпи за очи, евентуално за да можете да бършете сълзите, които, убеден съм, задължително, няма как иначе, ще пророните, кой от смях, кой от някаква ирационална и необяснима мъка, кой от умиление, кой от каквото друго си иска, но е задължително този документ да се чете непременно с обилно ронене на сълзи - щото емоциите, които ще ви овладеят, няма начин да не породят въпросната сълзотворност...)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
7 коментара:
Грънчев бе, мрънкало, жалко и двулично, за кого го публикуваш това копие, на кого разчиташ да застане на твоя страна, като си прозрачно самоокалян от всички страни? Забелязваш ли колко са хората, които въобще четат и обръщат внимание на пороя от словоблудни писания, плагиатства и препечатки - добре че съм аз и още ти знаеш кой, които те поддържаме "жив" - останалите са случайни явления, объркали се неволно, попаднали от скука или по грешка в мътния поток от политизираните ти изпълнени с омраза излияния!?
Albert Stoev
Другарко "Albert Stoev", а Вие защо, ако не е тайна, тъй живо се интересувате от всичко, свързано с мен? :-) Бихте ли хвърлила известна светлина върху тази толкова любопитна загадка на природата? :-) Пак ще повторя знаменитото изказване в тази връзка на великия Шекспир:
"Каква, моля ви се, му е Хекуба, какъв й е той на нея, та така реве?"
И тъй, другарко "Albert Stoev", по какви подбуди тъй прочувствено ревете, влачейки се след мен? :-)
Господин, Стоев. Видях ви мисленето и мирогледа ви в профила и с погнуса установих, че сте един от жалките комунисти, заради които държавата ни не може да се управи през последните 25 години.
Венцеслав Антонов
Другарката "Albert Stoev" е една най-банална комуноидно-рублофилска интернетна мерзавка...
Господин Грънчаров, мигар не разбирате, че с всяко публикуване на съдебен документ все повече се орезилявате? Излагате се все повече.
Сфащате ли сега защо трябва да спрете?
Не, изобщо не разбирам защо аз да се орезилявам като публикувам съдебен документ. Ако можете да ми обясните как става този фокус, ще Ви бъда много благодарен...
Не ми отговори на въпроса. Умълча се нещо. Което означава, че изглежда не можеш да ми отговориш. А аз ще ти кажа истината по този въпрос каква е; ето я тази истина:
Излага се, орезилява се не този, който не се бои от гласността и дава публичност на това какво мисли и какво са казали или правили опонентите му, а се излагат и се орезиляват именно тия негови опоненти, които като са правили какви ли не зулуми и подлости, сега, разбира се, не желаят стореното от тях да получи израз, и не само че не желаят това, но даването на такава публичност им е така неприятно, че са готови на всичко само и само стореното от тях да си остане в тайна. Ето кой се орезилява и излага: оня, който си е позволил да прави нередни неща, пък сега прави всичко щото стореното от него да остане в тайна. И същевременно сам мълчи и не смее (пък и не може!) нищичко да каже в свое оправдание.
Но има една поговорка, валидна в случая, и тя е широко известна: "Каквото си надробил, ще имаш добрината да си го изсърбаш докрая..." Е, аз съм привърженик на тази народна мъдрост. И също съм привърженик на гласността, на публичността. Аз няма какво да крия и няма от какво да се срамувам, нищо лошо или позорно не съм сторил. Нека да се излагат и опозоряват тия, които са правили лоши и позорни неща, илюзорно надявайки се направеното от тях да остане в тайна.
Е, няма да остане в тайна. Ще помогна, ще направя нужното всички да научат какво те са сторили. Понеже истината за мен е нещо най-драго, скъпоценно и поради това изключително много обичано...
Публикуване на коментар