Скандал! Св. синод реши да споменава Симеон Сакскобургготски като държавен глава, Автор: Горан Благоев, специално за Faktor.bg
Мълчи за решението на архиереите България да има двама държавни глави - цар и президент
На днешното си заседание Светият синод е приел решението да споменава бившият премиер Симеон Сакскобургготски по време на всяко богослужение като „благоверен цар на българите Симеон”. Предложението е било направено от Пловдивския миторополит Николай – официално съобщение към 16.00 ч. все още нямаше, но информация потвърдиха няколко източници от Синодалната палата.
Очаква се формулата за споменаването на „благоверния цар на българите Симеон” да прозвучи за първи път по време на тържествената света литургия, която ще бъде отслужена от патриарх Неофит и Светия синод сред руините на Голямата базилика край Плиска по случай 1150 г. от покръстването на България.
Решението на Светия синод е на ръба на държавния скандал, защото де факто Българската патриаршия признава Симеон Саккскобургготски за държавен глава на България, която обаче не е монархия, а република. Обичайната формула за споменаването на светската власт в православното богослужение, което се отслужва в нашите църкви е „благочестивият и православен български народ, правителството и христолюбивото войнство”. С решението си де факто Светия синод приема, че България има двама държавни глави – цар и президент, което и от юридическа и от каноническа гледна точка е абсолютен парадокс, граничещ със шизофренията и компрометира Българската църква пред обществото и то в навечерието на толкова знаково събитие, каквото е 1150 г. от покръстването на България.
Както вече писах във Фактор.БГ, висшият ни клир е един от най-сигурните съюзници на Симеон Сакскобургготски в започналото му реанимиране за голямата политика. Коментарите в интернет, че Симеон е „църковният цар” за съжаление се превръщат в горчива реалност.
Уви, за пореден път България се оказва държава на абсурдите...
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Изцяло споделям тезата на автора: това решение на Синода е абсурдно. И е изцяло вредно. То е една голяма ченгесарска провокация спрямо българската държавност. И в лицето на републиката, и в лицето на монархическата институция. Това решение е вредно и за православната ни църква - понеже бива въвлечена в непристойни политически игри. Така не се правят тия неща.
Пиша тия неща независимо от това, че по убеждения съм монархист. Да, аз смятам, че монархията е по-добрата за България форма на държавата. Имам си своите съображения и основания от най-различно естество. Разбира се, смятам, че Симеон не си изпълни призванието и направи всичко за да дискредитира и монархическата институция, и себе си като неин носител. Той трябва да абдикира и титлата да мине в притежание (според Търновската конституция) на Борис, син на бившия престолонаследник Кардам (който почина наскоро).
А въпросът за монархията у нас ще се решава по подобаващия начин, не по такъв един подъл, ченгесарски, бих си позволил да кажа даже и мутренски начин; не, наистина не е такъв начинът. А и по принцип не мога да се съглася с нещо, което е предложено от владиката Николай Пловдивско-Московски. Причината е ясна: той просто е рупор на антибългарски, т.е. на руски имперски сили. Рупор е на ченгесарско-кагебистки сили, които винаги са работили срещу истинските интереси на България и на българите.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар