Кой управлява България: руското посолство ли е висшата власт у нас?

СНИМКА: Йоанна Кънчева, OFFNews

Москва плаща на София да шпионира български граждани, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

Манол Глишев и Кирил Чуканов, арестувани тази нощ от полицията заради думите ДЕМОНТАЖ и ЛУСТРАЦИЯ, изписанис боя върху Монумента на окупационната червена армия (МОЧА) в София, бяха освободени „предсрочно”- в смисъл, че не ги държаха в Първо районно управление в столицата толкова дълго, колкото предишните арестанти, задържани на 7 септември 2014 г. за близо денонощие с белезници в същото полицейско управление. Обвиниха ги, че са написали със спрей ОКУПАТОРИ, т.е. истината.

Прокуратурата е отказала да повдигне обвинение срещу двамата. Повдигам обаче друг въпрос във връзка с информация, получена от полицейски източник, който не желае името му да бъде споменавано: ivo.bg узна каква е причината за повишената „успеваемост” в арестуването на българи по поръчка на руското посолство в София, което се държи като началник на софийската полиция.

Авторът на тези редове не веднъж лично е участвал в подобни акции със спрей на същото място. Без да се крие, по светло и в тъмнина, сам и в компания на съмишленици. И „изведнъж” нещо се промени. „Някой” нареди да се вземат мерки и започнаха арестите по сигнали, получавани с технически средства във въпросното Първо районно управление.

Руското посолство, както се изясни днес, не само „оказва натиск” (по думите на служебно лице от полицейското управление, споделени с патриотите, арестуваните през септември 2014 г. и оневинени през януари 2015 г.), но буквално спонсорира шпионирането на МОЧА.

Оказва се, по думите на полицейския източник, че от известно време насам са сменени камерите, насочени към най-охранявания монумент в България. Сега те са с голяма разделителна способност. Тя е далеч по-добра от чувствителността на онези камери, които следят например нарушителите на правилника по пътищата на България. Зад тази „придобивка”, както споделя полицейският източник, стои руската държава. Тя плаща за следенето на български граждани, чиито действия преценява за враждебни (на българска територия, от която българската държава е абдикирала в полза на грубата сила и парите на Москва).

Възникват редица въпроси по този повод:

Кой е приел руските сребърници, за да шпионира свободолюбивите българи?

Може ли всяка чужда държава да се разпорежда в България по подобен начин, ако прецени, че това е в неин интерес?

Къде е българската държава в тази скрита (от българските граждани) картинка?

Колко струва съгласието на българската полиция да служи на чуждите пари – наистина ли всеки, които си плати скъпата техника, може да си поръча на българските полицаи да му изпълняват желанията?

Каква е законовата база, на основание на която една чужда държава си купува правото да се разпорежда и да управлява действията на полицията в България?

Ще бъде ли повдигнат най-после този въпрос пред руската страна, която се държи господарски тук като у дома си?

Ще бъде ли потърсена сметка от местните колаборационисти?

Но най-скандалният извод от всички, е следният: щом един български полицай не може да застане с името си зад тази информация, това означава, че той си дава сметка за реалността. Тук управлява руската Пета колона. Тя може да прегази един българин, който се е клел да брани закона и гражданите на своята страна, над която обаче върховенство има чужда държава. Това не е публицистичен патос, а факт, който се потвърждава от тази ситуация.

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Интересно четиво най-вече за депутатите от РЕФОРМАТОРСКИЯ БЛОК, пък и за неговите министри – няма ли някой да се заинтересува и да пита отговорните власти за това, което като проблем поставя г-н Инджев?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo