Ето какво се наложи да кажа да един напъващ се да мисли комуноид, който има наглостта да заяви, че това, което аз твърдя, било "идиотщина" - понеже не съвпадало с неговото мнение; той, видите ли, не мислел така, а пък които не мислели като него били "идиоти"; та на тоя умник му казах следното:
Нещата, които не разбирате или не съответстват на Вашето мнение не са на това основание "идиотщини", щото ако мислите така, това означава, че идиотът сте именно Вие. Който мисли различно от Вас не е идиот на това основание, защото ако смятате така, то тогава, казах, идиотът сте Вие.
Мислещият различно просто мисли различно, за никакви "идиотщини" тук не може да се говори; а ако някой все пак си позволява да говори, то такива идиотщини може да говори само оня, който е толкова слаб в аргументацията си, че друго не може да каже... нападките над личността на опонента издават умствено безсилие или интелектуална импотентност...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
3 коментара:
Не е ясно само защо несъгласните по която и да било тема с Вас трябва непременно и да са „комуноиди“ по политически убеждения, това е типичен non sequitur. Освен това в конкретния случай аз не се ограничих с определението «идиотищни», което наистина е малко пресилено и за което се извинявам, но приведох и конкретни аргументи, с които мисля, че опровергавам Вашата според мен напълно несъстоятелна теза за някаква «робска психика» у българите, която открай време повтаряте натрапливо.
Комуноид не е политическо убеждение, то е човешка природа или е израз на личностна недостатъчност... който е личност, не е комуноид и обратно. Комуноидът не може да асимилира как някой си там може да мисли като самостоятелно мислеща личност, а не "кактто се мисли", т.е. като него, т.е. "единствено правилното", сиреч, мисли се... немислещо! :-)
Това за мен е неадекватен отговор, българите всичко и всяко политизират. Разбира се, че са възможни разногласия между хората, без те да имат каквото и да било отношение към политиката, например при научни спорове или спорове за литература и изкуство - и това е тривиално. А какво е комунизъм и дали той е израз на личностна недостатъчност, е отделна и конкретна тема, нямащо пряка връзка с обсъждания въпрос. Впрочем тя също може да бъде обсъждана безпристрастно и научно. Но както казах, българите май са се побъркали и някак успяват всичко да извъртят и да му придадат политическа окраска. Ако кажа, че харесвам Шопен и не понасям Моцарт или пък че смятам Рихтер за по-голям пианист от Хоровиц или пък че не приемам Копенхагенската интерпретация на квантовата механика, те сигурно и това ще успеят да политизират.
Публикуване на коментар