В компрометираща връзка с най-големия банков грабеж в историята са замесени главните действащи лица в българската политика

Свлачището КТБ и гигантският слалом на политическото лъготене

BY ИВО ИНДЖЕВ ⋅ АПРИЛ 4, 2015 ⋅ POST A COMMENT

Свлачището КТБ е прекалено голямо, за не помете политиците, които си бяха построили къщичката върху него (или поне би трябвало, ако има нещо като логика и справедливост в развръзката на тази криминална история). То вече е „запорирано“ отвсякъде като акции, блокирано е като активи на тезгяха и е разпределено на глава от населението като пасиви, но дупката от пропадането на милиардите не може да бъде запълнена без политически трупове.

При всичките изкуствено поддържани неясноти около това кой е по-виновен и най-отговорен за самото създаване на явлението КТБ, захранвано с държавни пари в рамките на (уж) пазарна икономика, едно е ясно: гузни и негонени (от прокуратурата, която дори отказва да разследва Пеевски като видимо най-видима фигура от този театър на сенките), политиците от първата скамейка се борят тя да не с превърне за тях в подсъдима такава.

В голямото разграничаване от компрометиращата връзка с най-големия банков грабеж в българската (а като пропорция на глава от населението и в световната, може би) история, са замесени основни действащи лица в българската политика.

Обобщено с по едно едно изречение ключовите играчи участват в дисциплината бягство от отговорност, тичайки по следните писти:

Бойко Борисов си призна под заплахата да бъде изобличен от самия Цветан Василев, че не само се е срещал с банкера в навечерието на банковото сгромолясване през юни 2014 г., но и дори го е приютил за тази среща в дома си.

Сергей Станишев лукаво извърта в отговор на въпроса дали е бил сред посечените… пардон, посочените от Василев негови „кризисни“ събеседници преди банката му да бъде атакувана и срутена.

Лютви Местан категорично отказва да е бил в тази компания, което не означава, че негов емисар не е свършил работата, за която по линия на депутата от ДПС Пеевски камарилата на Доган със сигурност е била най-добре осведомена и без това - без нужда от посредници.

Георги Първанов, по чието време като президент избуя далаверата с рязкото „забогатяване“ на КТБ като трезор на държавните депозити (сред които любимите на Първанов пари от енергийния сектор, навързани с Русия), както винаги отрича за всичко: дори и с димяща пушка над трупа на бракониерски застреляно животно да го снимаш, пак ще каже, че това е фотошоп, монтаж на фотошерп или фотошок за него - защото това просто не е той на снимката!

Само един Бареков, верен на провинциалния си авантюризъм да залага на екстравагантната арогантност, пак се изкара „номер едно - този път като „политикът“, който последно се е виждал с всемогъщия по онова време банкер, преди и двамата да бъдат пуснати по пързалката на свлачището КТБ. За повече драматизъм бившият журналист и бивш проект на същия този банкер сега тръби, че главата му е била толкова важна, че нейното „поднасяне на тепсия“ е причината за посещението на Цветан Василев в дома на Борисов в Банкя.

Къде е Н.В. Корупцията, която прозира като гърди на политическа майка кърмилница през евтин комбинезон в тази картинка? И защо изведнъж надигнаха глас доста български политици срещу модната напоследък тенденция да се дава за пример борбата с корупцията в Румъния, като междувременно самият премиер Борисов вече открито внушава (без да е имало разследване) колко по-малко е виновен достъпният за прокурорите в София Пеевски от уж недостъпния за тях в Белград банкер Василев?

Скромният отговор на вашия автор е, че тук не примерът на Румъния, а този на Русия вдъхновява нашия управленски „елит“. Ето по какъв начин:

Ирина Яровая: Борбата с корупцията може да разруши суверенитета на държавата

Борбата за противодействие на корупцията може да бъде използвана за разрушаване суверенитета на държавата. Това заяви председателят комисията за сигурност и борба с корупцията на руската Дума Ирина Яровая на международната научно-практическа конференция – „Партньорство между правителството и бизнеса”.

„Ние сме много загрижени за това, което се случва в Украйна, където под прикритието на борбата с корупцията беше унищожена цялата система на държавната власт” – отбеляза Яровая.

Налагането на санкции на руския бизнес „в отсъствие на незаконни действия от негова страна” Яровая нарече „елемент на нездрава международна конкуренция”. По този начин в света се формира нов модел на корупция, когато длъжностни лица действат в нарушение на законните интереси на държавите и бизнес-общностите, каза единороската. Яровая смята такъв модел за недопустим и препятстващ лоялната конкуренция.

На 21 март бившият съветник в Управлението за вътрешна политика на президентската администрация, професор във Висшата школа по икономика, Олег Матвейчев също заяви, че няма такава вътрешна заплаха – корупция. „Всички разговори за корупция – това са начини за дестабилизация на вътрешнополитическата ситуация – каза Матвейчев. – Така че всеки, който се бори с корупцията, крещи и мърмори за това, е враг на държавата”.

В издаден през декември 2014 г. от Transparency International Индекс за възприятие на корупцията за 2014 г. Русия се класира на 136-то място от 175. В абсолютно изражение, Русия събра 27 точки – с 1 точка по-малко, отколкото през 2012 и 2013 г. В сравнение с миналата година, тя слезе с 9 места – през 2013 г. беше на 127-о място от 177. Днешното 136-то място Русия дели с Иран, Камерун, Киргизстан, Ливан и Нигерия.

През януари, Независимия журналистически проект за разследване корупцията (OCCRP), призна руският президент Владимир Путин за „Личност на годината – 2014”. Както се казва в съобщението на организацията, това звание му е присвоено за превръщането на страната в център за пране на пари, за разширяване на влиянието на престъпните групировки в Крим и Донбас, както и за провала на антикорупционната дейност и използването на престъпни групи, като част от държавната политика.

Grani.ru, 26.03.2015 г., Превод за ivo.bg Васил Костадинов

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo