Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 28 април 2015 г.

А инстанциите гледат невъзмутимо гаврата и не си мръдват и малкото пръстче да спрат произвола!



Ужасно е усещането, че си излишен, ненужен, непотребен. Цял живот, от детството ми та досега, съм се подготвял за едно нещо: да бъда добър преподавател по философия (да го определим така), т.е. да съм полезен на младите в опитите, в търсенията им да разгърнат своя личностен потенциал. Работих като вол на нивата на образованието, но ето, една администраторка ме обяви (злоупотребявайки с властта си) за "пълен некадърник" и ме изрита от образователната сфера така, че в момента съм без преподавателски права, без чест, оплют, ненужен.

Как човек да не се чувства обиден, как да не се отчае?! Особено след като инстанциите гледат невъзмутимо гаврата и не си мръдват и малкото пръстче да спрат произвола! Нали така, драги Министър Танев? Да Ви имам спокойствието!

А сега гаврата стана съвсем нетърпима, на моите години останах без средства за съществуване, остава ми да мра - за да спра някак позора! Думи нямам да опиша как се чувствам в този момент, явно у нас да бъде ликвидирана една личност не е никакъв проблем, напротив, всички ще си отдъхнат когато дразнителят вече го няма!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

15 коментара:

Анонимен каза...

Защо тогава не се хванете на работа?

Ангел Грънчаров каза...

Каква работа, другарко? Та аз фактически съм лишен от преподавателски права. Нито един директор на училище няма да вземе на работа човек, който е уволнен по този позорен параграф. Второ, работни места за преподаватели по философия няма. Дайте предложение на каква работа да кандидатствам, любопитно ми е...

Анонимен каза...

А защо не си вършихте работата ?

ЗАщо не ходихте на родителски срещи?

Защо нито един ученик не застана зад вас, когато вие плюехте всички и всичко?

Защо не изпълнявахте задълженията си, така както са в длъжностната ви характеристика, а експериментирахте?

Защо пишете постоянно жалби и се оплаквате от този и онзи, без да виждате, че промяната на съзнанието трябва да почне от вас?

Защо въпреки всичките ви забележки и опити да влезете в правия път, си мислихте, че сте защитен от всичко и това е социално предприятие и всеки може да прави каквото си иска?

Защо поставяхте писането в блога ви на първо място, когато учениците ви казваха, че не им е приятно да качвате случилото се в клас, в блога? Учениците ви го казваха, не директора!

Защо въпреки всичките опити на учениците и молби, и заплахи към самия край, вие не променихте начина на преподаване по стандартите за всяко едно училище, а продължихте да преподавате по някакъв си там ваш начин?


Много въпроси г-н Грънчаров и много малко отговори от ваша страна. Време е да направите равносметка на всичко случило се с вас и да промените начина си на живот.

Само глупакът никога не променя мнението си, г-н Грънчаров, още повече вие 30 години сте имали един страхотен учител, а именно учениците с които сте общувал. Прекъснахте нишката, ако някога изобщо сте я имали, затова съжалявайте, за нищо други ... г-н Грънчаров.

Хубава и спокойна вечер от мен.

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, Как можете така много да лъжете? И да клеветите? Другарко, какво става с Вас, контролирайте се малко, другарко! :-)

Аз съм отговорил отдавна на Вашите тъй подлички въпроси, в които няма и грам истина. Впрочем, Вие като сте толкова "принципна", "честна", "нравствена" защо нямате достойнството да застанете със собственото си име под своите думи? Или просто сте привикнала да пишете анонимни доноси, в които да си лъжете както Ви е изгодно.

Прочее, не е нужно и чак толкова да лицемерите. Това се усеща от хората с неизвратени души, мила другарко. Можете ли да кажете или напишете нещо, което да не е било лъжа, било лицемерие? Опитайте, не е толкова трудно...

Хубава вечер Ви желая!

Анонимен каза...

Miroslava Simeonova Съчувствам ти, но моят съвет е да направиш списък на всичко, което можеш да правиш и да тръгнеш от врата на врата. Аз така направих....
12 часа · Харесвам

Miroslava Simeonova Знам, че най-голямата ти сила е в писането, но виждаш, че то не носи много доходи...Все пак - кураж!
12 часа · Харесвам

Nevena Simeonova Zlatareva Чак пък излишен... Кураж, миличък, и оптимизъм. Не сте единствен, минал през подобни перипетии...
11 часа · Харесвам · 3

Мая Рогашка Spravedlivostta ponqkoga zakysnqva, no vinagi idva. spokoistvie, kuraj, uspeh!
9 часа · Харесвам · 1

Мария Христова Промяна ! Промяна на мисленето и възможностите ще дойдат . Ние не можем да се развиваме едностранчиво ! Аз отдавна не съм инженер ....
7 часа · Харесвам · 2

Kiril Dimitrov може да е време за смяна на професията....понякога идва и такъв момент за съжаление..
3 часа · Харесвам

Ангел Грънчаров Няма начин да си сменя професията и то по каприза на някакъв си администратор. Така не стават тия работи. Да се надяваме минаха тия времена, в които други решаваха съдбата ни.
1 час · Харесвам

Kalina Varbanova Не се отчайвай! Потърси работа в друг град, в друго училище!
1 час · Харесвам · 1

Maria Vassileva Да, така е, ликвидирането на една личност, която е кадърна и различна, е обичайно нещо в страната ни, както кражбата, лъжата...всеки се приспособява, за да избегне лоша съдба и да не изпадне в немилост.
Жертва на едно индоктринирано общество сме всички, навсякъде искат от нас подчинение. А свободолюбивите чистите, слабите, болните, за тях няма място, месомелачката ги смила и покварените ги доразболяват, после лекари с рецепти за смърт и фабрики за хапчета ги доубиват. Защо ли Бог обича и нечестивите? И ние трябва ли да им простим, да ги обичаме? Любовта и красотата могат ли да променят света?
55 мин. · Харесвам · 1

Simeon Borsov · 16 общи приятели
Професия се сменя трудно но е възможно. Повечето американски най-добри писатели, хора на изкуството... са го правили много пъти. Човек не знае като губи какво печели! Приятел с успешна малка фирма ми казваше че е рлагодарен на бсп, защото го изгонили от работа 90 -91 г. "Никога нямаше да се захвана и да пробия" ... Не му е леко и сега, но стандарта му е несравним с този на държ.служител. И най-важното, живее с овече достойнство и непукизъм, което иначе не трябва, или не можеш да показваш. Свободата Санчо! Опитвай! А толкова хора ти вярват? няма начин да не се измъкнеш от "опеката" на овластените посредствености.
22 мин. · Харесвам

Ангел Грънчаров Знам, че е така. Но хора с моята подготовка нямат място в недържавната сфера, понеже държавата има монопол в сферата на образованието. А аз умея само това. Аз съм учител по философия. Оказва се, че такива като мен (особено когато се стараят да си гледат работа както трябва, истински, а не формално) просто не са нужни на държавното образование, даже са вредни. А докато у нас, евентуално, възникнат т.н. "иновационни училища", аз вече най-вероятно вече ще съм загинал било от глад, било от срам...

Анонимен каза...

Съществуват и други възможности за работа, освен учителстването, Грънчаров. Ако спечелите делото, ще се върнете като учител. Това обаче изисква време, а през това време трябва да се живее някак.
Дотогава можете да работите друго. Не е срамно.
Разбира се, много по-лесно е да стоиш вкъщи, да се търкаляш на леглото и да лапаш шунка, купена с последните ти спестявания, но и това е довреме.

Ангел Грънчаров каза...

Благодаря за загрижеността. А какво друго да работя дотогава? Може би следва да стана метач на улиците? Това ли ми предлагате?

Анонимен каза...

Светът е пълен с безработни и с хора, които не работят по специалността и според призванието си, включително много философи, Спиноза например е шлифовал оптически лещи, Лайбниц е бил библиотекар, Хюм частен секретар, Русо е преписвал ноти, Ницше се е издържал от малка пенсия и дарения от приятели, Витгенщайн по едно време е бил градинар и т.н. Според мен човек не бива да е фиксиран върху една професия и занимание, а да знае и може много неща. Аз неслучайно настоявам, че генерализмът е нещо хубаво и желателно. Много глупаво постъпва човек, който залага само ма един кон.

А воплите към „институциите“ не са много основателни, философът трябва да понася невъзмутимо ударите на съдбата, иначе за какво е философ?

Ангел Грънчаров каза...

Казах Ви, че такова животно като "философите" нема, ала Вие не вдявате. Философите са различни, има всякакви, няма алгоритъм за дължимо "философско поведение" или отношение. Философите са свободни личности, нима е толкова трудно да проумеете това. Аз пък не ща да се занимавам с друго освен с преподаване и това е мой избор - и моя съдба. Толкова ли е трудно да ги уважавате поне малко?

Анонимен каза...

Не задължително метач. Съществуват много други професии, с които човек може да се издържа временно - както вие, докато спечелите делото (което ви пожелавам). Например магазинер някъде. Или пазач. И пр. Не сте лишен от право на труд, но това, че избирате да работите за пари само като учител, си е ваш избор, както сам казахте.

Апропо, преди "освен" се поставя запетая.

Анонимен каза...

Е, но има нещо като философско отношение към света и живота, за което е характерна по-голяма невъзмутимост и дистанцираност.

А иначе щом сте така болезнено фиксиран върху преподаването и не сте готов на никакви компромиси, можете само да се надявате да бъдете възстановен на работа и ако това не се случи, положението фактически става безизходно.

Ангел Грънчаров каза...

Така Ви се чини за "философското отношение", то зависи от настройката на философа, а тия неща са индивидуални; философите не са роботи за да реагират еднакво. И това за "болезненото фиксиране" върху преподаването е една глупост, работата на философа е да преподава, да обучава на философстване и на философия. Изказвате се общо взето съвсем неподготвен... без да мислите...

Анонимен каза...

Съществуват много други професии, с които човек може да се издържа временно - както вие, докато спечелите делото (което ви пожелавам). Например магазинер някъде. Или пазач. И пр.

Ангел Грънчаров каза...

За другарката, дето претендира, че знае къде се поставя запетайка:

Не е задължително да се отделят със запетая непреките допълнения и разширени обстоятелствени пояснения с предлози като вместо, въпреки, за разлика от, наред с, независимо от, освен, с изключение на и подобни.

Тъй че, другарко, ето, идете да си опресните познанията: http://zapetaia-teoriia.ezikova-kultura.tutmanik.com/

Апропо, загрижеността Ви за моята прехрана е похвална, но това все пак си е лично мой проблем и решенията ги вземам аз...

Анонимен каза...

Гледам че всякакви хора предлагат на Грънчаров да почне работа като пазач, метач, магазинер и други такива за да се издържа. Предполагам че тия хора са от "сплотения колектив" на тета, които заради мълчанието си направиха възможно директорката да причини на колегата им Грънчаров това, което тя си позволи да му причини. Ако още няколко човека от колектива се бяха държали поне малко смело и достойно, тя нямаше да посмее да го уволни.

Затова аз смятам, че отговорността за случилото се с него носят всички членове на този колектив, който безучастно гледаше гаврите и нищо не направи да ги спре. В този смисъл сега когато Грънчаров е без средства за съществуване включително и заради тяхната позиция, те би трябвало да осъзнаят своя морален дълг да направят нещо и да му помогнат за да го спасят от гладна смърт. Могат отчасти да изкупят вината си ако примерно под формата на скромни месечни дарения от целия колектив събират една сума, достатъчна за неговото физическо оцеляване докато текат съдебните дела. Подхвърлям им тази идея, макар че някой от тях трябваше да се сети сам за това и да го предложи. Но вероятно и да се е сетил го е страх да го предложи.

Аз съм страничен човек и го предлагам за да им напомня, че има такъв вариант. Интересно е да видим как работещите в пгее ще реагират. Знаем добре, че неговият блог се чете от много членове на колектива на тета.