Личностите с подобаващо съзнание за свобода ще променят всичко у нас, в това число и сферата на образованието: трябва да направим нужното тези личности да се родят

В своя блог Райчо Радев е формулирал интересен въпрос, на който възнамерявам да отговоря; ето отначало как той го е формулирал, а по-долу можете да прочетете и моя отговор:

РЕШАВАЩО ЗА ПРОМЕНИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Въпрос от конференцията на Института за прогресивно образование „Образование за бъдещето“:

Коя от следващите формули е адекватна?

1. Решаващи за развитието на образованието са хората (кадрите), които работят в образованието. Виновни за проблемите в образованието са хората. Да променим хората (кадрите).

2. Решаващи за развитието на образованието са правилата (закона), които определят поведението на хората, работещи в образованието. Виновни за проблемите в образованието са правилата (закона). Да променим правилата (закона).

Ето и моя отговор:

Формулирали сте чудесен въпрос, поздравления! Ще се опитам да разсъждавам по него, ще опитам да изразя своето разбиране.

И двете тези са верни - или адекватни спрямо желаната промяна в сферата на образованието. Всяка от тия тези поставя акцента върху фактор, който може да има решаващо значение. Човешкият, субективният фактор, разбира се, е водещият по презумпция. Щото хората са тези, които правят законите или правилата. Но не човекът съществува за закона, а закона - за човека. Човекът е първото. И най-важното. Човекът със своето съзнание (мироглед, ценности) и със своята готовност да работи и да живее по определен начин е несъмненият решаващ фактор на всичко в нашия човешки свят. В това число и спрямо потребността от разплитане на тъй заплетения възел на господстващата административна системата на държавното командно-директивно образование и училище. Човешкият фактор тук ще трябва пак да изиграе водещата, решаващата роля. В крайна сметка и самите законодатели, дето правят законите, са човеци; тия, които ги прилагат (или не ги прилагат) подобаващо - също; и ония, които са заети непосредствено с дейността, наречена образование, също са човеци. Само възразявам решително срещу определянето като "кадри" на човеците; този сталински термин ми е неприятен. По-старите си спомняме, че тезата на др. Сталин някога е била: "Кадрите решават всичко!". По тази логика, като защищавам тезата за това, че човешкият фактор безусловно е водещ и решаващ всичко, то излиза, че моя милост е... "сталинист"! Да, обаче това съвпадение е само формално, външно, не според същината на проблема. Защото думата "кадри" (забележете, много рядко се употребява тази дума в единствено число, "кадър", някак си даже не звучи добре в единичния случай, тази дума сякаш има само множествено число!) съвсем не е равносмислена с думата човек - и още по-малко с думата субект.

"Кадрите" са ония, които провеждат волята на вожда - и политиката на непогрешимата партия, по логиката на сталинисто-комунистите. Те те мислят и нищо не решават, те са просто оръдия на вечно правата държавно-партийна воля. Проблемът е, че работещите в системата на българското образование, уви, са все още просто кадри, те не са суверенни, свободни, мислещи и пр. същества, какъвто трябва да е човекът по дефиниция. В българското образование - простете, но съм длъжен да направя този извод! - доколкото учителите се разглеждат все още като "образователни кадри", значи не работят човеци, а нещо като... орки, зомбита, нещо като "роботчета", които механично изпълняват волята на "мозъчния център на системата" (бюрократичната воля на овластените министерски чиновници, претендиращи за пълна непогрешимост). Доколкото учителите в нашите училища са все пак човеци, дотолкова те не са кадри. Кадрите не знаят що е това свобода. Мисля, че не подлежи на обсъждане това, че досега действащият закон за образованието е тоталитарен, в него няма място за свободата; новият в това отношение съдържа една "мижава свобода", около която обаче може да изкристализира един ден истинската, действителната свобода. По презумпция трябва да се знае и това, че единственото ефикасно средство за лечение на болната, на недъгавата по принцип система е едно: свободата. Нещото, от което толкова много се боят именно "кадрите", работещи в нея. За образцовият образователен кадър свободата е най-страшното нещо, тя е проклятие и предвестник на идващия апокалипсис - щом дойде свободата, щял да дойде и краят на света. Така "мисли", простете, образцовият образователен кадър, който е типов, който е най-разпространен в рамките на господстващата система, която, прочее, нищо различно от това не търпи.

Да допуснем обаче, че ей-така, от небето, ни падне един съвършено нов, принципно различен, демократичен, изцяло съвременен закон за образованието; да допуснем такова случването на едно чудо, ето, сега са дни преди Възкресение Христово, което именно показва, че и чудеса са възможни. И какво ще стане тогава, можете ли да си представите, щом въпросните "кадри" бъдат поставени в принципно различната и съвършено нова ситуация!

Ще ви кажа що ще се случи. Моментално кадрите ще се организират и ще почнат да правят абсурдистки (нашенски, щото у нас всичко е абсурдно!) бунтове срещу свободата! Да, повсеместни бунтове срещу тъй нежеланата свобода ще избухнат из цялата страна, това ви го гарантирам. Ще се надигнат добре зомбираните и нежелаещи свободата кадри срещу "призрака на анархията", дето ще почне да броди из свидното ни отечество. Ще почнат да молят държавата тия кадри да ги направи пак роби, щото свободата на тях им се вижда че е нещо като отрова. Ще тръгнат тия кадри на поход към София да атакуват "безотговорните властници", дето са им спуснали тази тъй непотребна им свобода. И ще искат те най-жалостиво хомота. Е, щом толкова го искат, властта ще им го даде. Свободата ще продължава да бъде нещо като проклятие из българските земи още дълго време.

Ще завърша с нещо крайно неприятно: ви кажа нещо съвсем лично. Да, знам, че вие не обичате изобщо "личните неща". Знам, че ще ме оцените като смахнат щом си позволявам да намесвам лични неща в обсъждането на тъй сериозен въпрос. Личното у нас се асоциира със свободното, а знаем добре, че свободата у нас е хем проклятие, хем е повсеместно нежелана. Даже, ще ме простите, даже и ония, които се афишират като привърженици на свободата у нас, настръхват като видят насреща си свободен човек. И го обявяват поне за крайно неприятен.

Аз съм работил 32 години в системата на българското образование, и университетско, и гимназиално. Като преподавател по философия съм работил. Във всичките тия години съм се държал като един свободомислещ, свободолюбив човек. Философията ме задължава да бъда такъв, а аз на нея няма да изменя. Правих каквото ми е по силите да сея семената на свободата в душите на младите. Много работих в тази посока. Независимо от това, че бях поставен в една човеконенавистническа, личностноненавистническа и свободоненавистническа тоталитарна образователна система, която си съществува в непобутнат вид от ерата на комунизма у нас, та до ден днешен. Знаете ли какво се случи в крайна сметка с моя тъй дързък експеримент по свобода?

То е близко до ума, ама ще ви го кажа. Повечето от вас могат и сами да се досетят, други пък го знаят прекрасно: бях обявен за "враг" и бях изритан от системата; системата и нейните цербери направиха нужното да ме стъпчат като личност и като преподавател, да ме превърнат в малодушен "образователен кадър", да ме лишат от моите суверенни права да съм личност; е, не се поддадох на ужасния натиск, бях уволнен, изгонен, а преди това направиха нужното да ме опозорят, определяйки ме като "луд", като "некадърник", като "злодей", като "темерут" и т.н. направиха всичко нужно, та сега даже и привържениците на свободното и ново образование да странят от "този толкова неприятен човек" и да ме гледат все едно че съм марсианец. Аз съм уволнен, изритан, изгонен, опозорен, това е именно "за благодарност" от страна на системата, възприемат ме като опасен и като прокажен едва ли не. Всички масово странят от мен. Нито една организация, ратуваща за ново и свободно образование, не благоволи да покаже малка човешка съпричастност към издевателствата спрямо мен. Нито една! Мълчат единодушно сякаш съм... нищо. Знаете ли колко неподправена радост по този начин донасят в сърцата на моите мъчители?! Вчера научих, че Българският хелзингски комитет в лицето на своя председател Красимир Кънев е направил изявления, че комитетът не желае да ми окаже никаква помощ, дори и правна; да, този толкова хуманен комитет мен явно не ме възприема за човешко същество, което има право на права! Давате ли си сметка какво означава пък това? Страшно абсурден щрих в нашата тъй "човечна" и "европейска", с извинение, родна действителност!

Спирам дотук. Тезата ми е ясна. Не кадрите, не и хората (безличната и абстрактна дума "хора" ми звучи като думата "орки", тя ми е не по-малко неприятна от думата "кадри", тя ми е толкова неприятна, колкото е обична дума от другите!), а личностите, индивидите, отделните човешки същества ще променят всичко у нас, в това число и образованието; трябва да правим нужното обаче тези личности да се родят. Щото образователната система у нас прави всичко личности у нас да не се раждат, а да се раждат само серийни продукти, именно "кадри" и "хора", ала не човеци. Просто е това, което казвам. Може да ви звучи скандално, но за сметка на това съм го написал съвсем искрено, с болка в сърцето.

Да си личност у нас е същинско проклятие! Знам го добре защото съм го преживял, не на теория го знам. Как тогава младите да искат да стават личности?! Защо да ги обричаме на страдания?! Но без личности с подобаващото съзнание за свобода няма как да има у нас и закони, позволяващи разгръщането на личностния потенциал на младите в сферата на образованието и живота изобщо. Кой да ги направи тия закони? От небето ли да паднат? Кой да ги изобрети?! Чиновниците от образователното министерство ли? Хайде, джанъм, стига глупости! Те да не са луди че да подпишат смъртната си присъда, подарявайки ни такива свободни закони?!

Да, личностите с подобаващо съзнание за свобода ще променят всичко у нас, целия живот, действителността, всичко, в това число и сферата на образованието: трябва обаче да правим нужното тези личности първом да се родят. А след това се иска само едно нещо: борба. Чрез работа и борба ще сътворим всичко онова, което ни е дълбоко потребно…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo