"Балансите на Борисов в собствената му партия и в управленската коалиция ще стават все по-сложни. Борисов стабилно се завърна към образа си от първия мандат - с пряка намеса в различни сектори и все по-чести публични прояви", се казва в изследване на института "Иван Хаджийски", публикувано днес.
И още как.
Половин година след клетвата, половин година преди местните избори - Бойко Борисов се завърна в пълния си блясък.
Няма вече тихи управленски игри в усамотение, няма вече възвишена изолация в хладните коридори на властта.
Той реже ленти, Той прави излишъци, Той пуска банкери под домашен арест, Той профилактира хора с прякори. Той праща (главния секретар на МВР), Той хваща (корумпирани митничари).
Сутрин помпа мускули пред репортерките, вечер бистри международното положение при Коритаров. През уикенда е на терен - свлачища, срутища, контрабанда.
Публичната активност на Бойко Борисов е точна като швейцарски часовник. За всичко си има време и публика: по телевизора праща Цветан Василев да "цуне папата по...", в Twitter поздравява сон шер ами Саркози за убедителната победа на местните избори във Франция.
А медиите, зажаднели за "продаваемо" съдържание, приемат и предават нататък всеки къс пас на премиера - ходещ генератор на народно творчество.
"Понеже имам големи гърди - само за кърменето в мола не ме е питал някой"...
"Бареков си стои в Брюксел, говори на английски"...
"Хиляди луди ми се обаждат! Досега 7 магове, последният беше маг Светлина"...
Откакто Борисов се вля в публичния живот на българина през 2001 г., неизменно завежда ресор "Сълза и смях". Мъдростта на вековете се отразява във възторжени девичи физиономии на репортерки, които улисани от непоръбения хумор на министър-председателя, забравят къде се намират и защо.
(Прочети ДО КРАЯ)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
1 коментар:
Разбираем е интересът на анализатори и журналисти към личностите и поведението на отделните политици – те са видими и конкретни. Само че посткомунистическата политика не функционира по този начин. Посткомунистическите политици не са лично мотивирани кариеристи, борещи се като политиците в старите демокрации за власт и влияние. Те са само марионетки на истинските управници, които стоят зад кадър и дърпат конците задкулисно и всяка марионетка има точно разписана роля и задача в спектакъла. В личностен план всички те са абсолютно безинтересни и незначителни и в повечето случаи взаимозаменяеми.
Поради това „анализи“ като горния с не само че с нищо не допринасят за осветляването на реалните механизми на властта в България, а напротив – служат за тяхното скриване и замъгляване. За съжаление няма смели и проницателни политолози на Изток и Запад, които да си поставят за задача изследването на истинските механизми на функциониране на посткомунистическата система и разкриването на реалните действащи лица, което би помогнало за разбиване на олигархичната система. Все пак е време да се запитаме как става така, че 25 години след промяната България не само че не се демократизира, че обратното – все повече се мафиотизира. И отговорът е, че независимо от формалните изборни резултати реално управляват все едни и същи хора и кръгове.
Публикуване на коментар