Книга за злодеянията на комунистите

Ето тук можете да прочетете тази книга: ТЕ УМИРАХА ПРАВИ, автор: Васил Казашки

ЗАЩО НАБРАХ ТАЗИ КНИГА

Въпрос, на който смятам, че е задължително да отговоря. Познавам и други подобни произведения, но това ми направи изключително впечатление. Изключвам факта, че авторът е съвременник на описаните събития. След като се запознах детайлно със съдържанието на книгата, установих особеностите на нейната уникалност, която ще въздейства върху съзнанието на непредубедения читател. Тя отразява достоверно и правдиво историческата действителност от онези мрачни години. Нещо, което не можем, да видим в учебните помагала по българска история. Като добавим и талантливото перо на автора, приемаме, че трудът и неговата ефективност се доближават до съвършенството. Аз не съм критик и не желая да правя анализ на книгата. Целта ми е, да я представя в електронен формат пред българската младеж, като използвам възможностите на съвременните технологии.

Считам това за свой патриотичен дълг. А до колко съм успял, времето ще покаже.

Отделно съм на мнение, че този творчески акт на г-н Васил Казашки е изява на висша гражданска позиция, изискваща съответната доза смелост във времето на тоталитаризма. Като такова произведението трябва да се увековечи в пантеона на българското дисидентско изкуство. Предвид на това, че авторът представя в сюжета автентични събития с особена жестокост, не препоръчвам книгата да се чете от деца под 12 години, както и от хора с лабилна психика и проблемна нервна система.

Приятно четене, скъпи читателю!

Стефан Кючуков

Из: Вместо предговор

Тази книга се роди във времето

Повод да я напиша е голямата неправда, която отне живота на хиляди хора, обвинени в несъществуващи деяния. ЗА това я озаглавих „ТЕ УМИРАХА ПРАВИ“. Думата „ПРАВИ“ е символична, тя следва да се разбира НЕВИННИ!

Роден съм през 1926 година. На 9-ти септември бях на 18 години. Бях изпреварил малко връстниците си и предпочитах да общувам с по-големи от мен. Между тях бяха хора - фактори на деня, герои на новото време. Те не скриваха от мен нищо когато разказваха за делата си, когато планираха какво да извършат.

Много от страшните неща, които описвам, чух с ушите си и видях с очите си. За други разпитвах живи свидетели и бързах да съхраня всичко в съзнанието си и да го запиша. Дълги години тези ужасни спомени тревожеха будните ми нощи. Съвестта ми се бунтуваше и у мен узряваше твърдо мисълта, че всичко видяно и чуто трябва да остане на поколенията - да узнаят истината – грубо поругавана и старателно прикривана и в дните през които се вършеха мерзки деяния, и сега. Вярвах, че тази истина един ден ще излезе наяве. Дори само за това – да изтрие петното от паметта на тези НЕВИННИ!

Идеализмът винаги е намирал добра почва за развитие у младите. А комунистическата пропаганда винаги е намирала начин да идеализира живота, да представя Партията като ангел-спасител на човешкото достойнство, на най-висшите добродетели, права и свободи. И много хора наивно се поддаваха на агитацията, без да подозират заветната цел на своите пропагандатори – властта, в цялата и пълнота и всеобхватност.

Младите вярваха в розовото сияние и светлото бъдеще, нищо не им подсказваше горчивото разочарование, което им предстоеше да изживеят под тежкото крило на комунистическата власт. Така беше и с мен. Вярвах и ратувах за комунистическото устройство на родината и на целия свят. Но не за дълго! Съмнението започна да се прокрадва и желанието се изпари бързо – още в първата седмица от завземането на властта. Пред очите ми се разкри груба и жестока действителност и от идеализма не остана нищо.

Жестоки, корумпирани и неграмотни хора взеха оръжие в ръце и започнаха да убиват и грабят. Видях пребити с тояги вързани хора! Оплакваха ми се поругани и ограбени! Станах свидетел на 40-те безотговорни дни на революцията!

Вече не желаех да мисля като ТЯХ, да правя това, което искат ТЕ! Арестуван бях като секретар на ЗМС. Спах на греди над вода, седях с дни над един надгробен камък в Околийското управление на МВР, в Бяла Слатина, в мазата, над която нощем пребиваха хора и гредите се огъваха над главата ми. Спах в комюра на управлението, връзваха на ръцете ми магер и ме зареждаха с електрически ток, пребиваха ме с ритници и юмруци!

Героите в книгата не са измислени – имената им са истински. И това е признанието, което им дължа за тяхното страдание. Като тях са хиляди. Съжалявам, че не познавам и не мога да си спомня всички. Това е невъзможно! Затова избрах хора от различни възрасти и професии. С разказа на тяхната съдба искам да предупредя – КОМУНИЗМЪТ НЕ ПРОЩАВА НИКОМУ!

Васил Казашки

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

Добави в Svejo