Учени от Чикагския университет са установили, че частите от мозъка, активни при недостатъчно подготвени по предмета ученици, са същите, които са отговорни и за физическата болка. Феноменът, известен като „страх от математика”, или „математическа фобия” е описан още през 1972 г.
Изненадващо се оказало, че нямало активност в центровете на болка при самото решаване на задачи, а преди това - по време на очакването на „страшното събитие”. При някои хора болезнени усещания се наблюдават дори при просто подаване на учебник или при споменаване името на дисциплината.
В действителност страхът от математиката може да бъде признат за пълноценно заболяване, тъй като при него са налице негативни физически и психологически реакции, а това е характерно и за други фобии, отбелязват учените.
Quo Vadis каза: Да, познато...само че аз имах страх не от математиката, а от учителката по математика. За нея предметът беше светая светих, а нас - неразбиращите гледаше като втора ръка хора. Ами, с такива учители няма как да обичам математиката! Трябва да я забранят, от един момент нататък тя е ненужна.
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: И аз споделям разбирането на Quo Vadis, при това трябва да отбележа, че в дипломата оценката ми по математика е 6.00 (то и цялата ми диплома е с оценка 6.00), тъй че страх от математиката аз лично не съм изпитвал (но от учителки по математика съм изпитвал страх), ала въпреки това и аз подкрепям тезата, че от един момент нататък математика няма нужда да се учи от всички. За отбелязване е, че и Сократ мислел така, според него трябвало да се учи математика само за до могат хората да смятат на пазара да не ги лъжат търговците при сметките и също когато си купиш парче земя да можеш сам да измериш и да изчислиш площта му, само за това според Сократ има смисъл да се учи математика и изглежда е прав...
Между другото, огромната част от учениците в днешно време имат фобия не само от математиката, но и от училището изобщо, и от учителите изобщо, дори и от ученето изобщо, което именно показва, че нещо най-фундаментално е сбъркано в действащата все още у нас командно-административна директивна бюрократична система на държавното монополистично образование.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
5 коментара:
Дипломи с 6 по всички предмети за мен са крайно съмнителни, но в България това явно е възможно и доста разпространено. А иначе съм съгласен, че математиката въобще не може да бъде централен предмет за всички ученици и не мога да разбера защо толкова много се набляга на нея за сметка на други, много по-важни предмети. Пак ще повторя моето мнение, че учебните планове в училищата по света са тотални сбъркани, защото от тях отсъстват или са застъпени недостатъчно дисциплини като медицина, право, музика, философия, политология, история и т.н.
Какво, простете, е съмнителното в дипломата ми, в която всички оценки са все 6.00? :-) Вие за каква намеквате, че дипломата ми е фалшива ли? :-) Апропо, съвсем не са толкова чести такива дипломи, рядкост е някой да завърши образованието си със среден успех 6.00.
Не, не казвам, че е фалшива, а че критериите в България понякога са занижени. Трудно е да си представим ученик, който да е наистина отличник по всички предмети, че и по физическо възпитание дори. В небългарската образователна система, в която учих аз, дори да си свръхчовек и свръхприлежен, беше фактически невъзможно да бъдеш отличник по всички предмети.
Впрочем Вие сам се подсмивате на подобни универсални гении и „генералисти“, а сега се оказва, че самият Вие сте една такава хармонична, всестранна ренесансова личност ала Людмила Живкова. Но сте прав, моите наблюдения са, че в България наистина има много такива пълни отличници. Може би българите са наистина такива универсалисти или пък нещо с българската образователна система не е наред.
Аз съм се дипломирал в далечната 1977 година. Системата каква е била тогава е известно. Оценки не пишеха ей-така, за хубавите то очи, искаше се учене. Е, аз бях един от двамата в класа, които бяхме пълни отличници. Другият такъв отличник в нашия клас беше моят първи братовчед. Ние бяхме в някакво благородно състезание с него. Никой учител не ни е писал оценките ей-така, заради хубавите ни очи. Щото гледам, че намеквате за такова нещо. А тия неща за ренесансовите личности "а та Людмила Живкова" са глупости. Братовчед ми имаше наклонност към точните науки и стана инженер, а аз имах наклонност към хуманитарните науки и станах философ. Но това не ни пречеше с лекота да имаме отлични оценки и по другите предмети. Грешно е мнението Ви, че пълните отличници се срещат често. Да имате много здраве от мен, това не е така. Рядкост са пълните отличници - и тогава, и сега...
вместо синус и косинус, учениците да учат как да си попълват данъчните декларации, че е мъка!
Публикуване на коментар