От доста време предприемам усилия да успея да си уредя лична среща с министъра образованието и науката, на която вкратце да го запозная с важен и при това, забележете, обществено значим въпрос. Но удрям на камък. Срещнах се с какви ли не влиятелни хора, които да ми съдействат министърът да ме приеме. И установих нещо любопитно: щом употребя израза "лична среща", в очите на всички минава, долавям, следа от видимо разочарование.
В един момент ми се даде да разбера, че ако срещата не е лична, ако, примерно, с мен дойдат още един-двама-трима други човека или личности, сиреч, ако направим нещо като "малък колектив", група или, примерно, "инициативен комитет", който иска среща с министъра, то шансовете да ни обърнат внимание значително нарастват. Тази констатация ми даде правото да направя следното заключение:
У нас личните неща и особено пък личностите изглежда никой не ги цени и уважава. Напротив, те дразнят и са неприятни за мнозина. Виж, групите и колективите са на голяма почит. Поне това можахме да постигнем от комунизма. Това нещо комунизмът ни завеща. Добро ли е или е лошо то си правете извода вие сами. Аз имам пределно ясна позиция по въпроса. Както и да е.
И тъй, сега ми се налага да организирам такава "инициативна група", която да поиска съвсем официално спешна среща с г-н министъра на образованието и науката, за да го запознае с важен обществено значим въпрос. В тази инициативна група могат да влязат граждани, силно обезпокоени от сложилата се тежка ситуация в образователната сфера. И имат какво да кажат и смеят да го кажат право в лицето на министъра. Е, не може да бъдем кой знае колко голяма по брой членове инициативна група, достатъчно е да бъдем, както аз си представям, 4-5-6 човека, но всички да бъдем хора с позиция и с идеи, с ясни разбирания, и що годе да сме солидарни относно това какво трябва да се направи, какви действия трябва да се предприемат, та ситуацията да почне да се поправя към добро.
Като съберем тази група граждани и дейци на образованието, като станем инициативна група в истинския смисъл, ще трябва бързо да използваме контактите си, включително и с политици, които да ни съдействат за това щото министърът да ни приеме в спешен порядък. Примерно, до 10 дни оттук-нататък. Знаем, че ний, българите, много трудно се организираме за каквото и да било. Та затова би било добре да действаме пределно бързо.
И така, има ли желаещи да се включат в инициативната група, която желае такава една спешна среща с г-н министъра на образованието и науката? Не е задължително да сте "изтъкнати личности", орденоносци някакви, може и да сте съвсем обикновени хора, само е важно да имате идеи и позиция. И да не ви е, естествено, страх в очите на министъра да кажете какво мислите. Има ли такива смелчаци?
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
2 коментара:
Пореден безплоден опит, още преди време ти казах - няма да дойде човека, нищожество си. Сега и групи да събираш и да плащаш, пак няма нищо да се случи. Никой няма да се съгласи, защото си бездарен.
Чакай малко, дрегарке, много бързаш, то ще се разбере какво ще стане, а относно това колко съм даровит, то вече се е разбрало :-) Я кажи ти самата какво си постигнала, какво си направила в живота, нещо имаш ли създадено, или се занимаваш само със злобарство в несметни количества и със неизчислима, колосална завист? :-) Разкажи малко за себе си да видим коя си...
Публикуване на коментар