Защо продължаваме да толерираме претенциите на един набеден цар? Автор: Огнян Минчев*
Президентът, премиерът и другите висши представители на държавната власт да решат - колко държавни глави и държавно-политически устройства има България
Президентът Плевнелиев очевидно допуска същата грешка, която сложи край на политическата кариера на неговия предшественик Петър Стоянов, както и на премиера на СДС Иван Костов - легитимирането на Симеон Сакскобургготски като официално лице в българската държава. На Великденското богослужение българският президент стоеше до частното лице Сакскобургготски на местата за присъствие на официални лица от върха на държавата. Защо? Защо до Плевнелиев не бе застанал например дядо Добри, който се превърна в символ на добротолюбие и безкористна служба в полза на бедните и онеправданите?
Вчера Николай Пловдивски огласи предложение - решение? - на Св. Синод да се споменава Симеон като цар на българите. Искам да попитам г-н Президента - колко държавни глави има България? Мисля, че е редно да се отправи въпрос и към премиера Борисов, към председателя на Народното събрание Цачева - не е ли редно висшите представители на българската държава да се срещнат с патриарх Неофит и другите членове на Синода и да ги уведомят, че България е парламентарна република, в която царете могат да се пребивават само в частни роли. Ако БПЦ не желае да се съобрази с конституционното устройство на държавата, то тя не би следвало да очаква гаранции за привилегирования си статут на основното вероизповедание в страната.
През 2001 г. Симеон дойде на власт в резултат на подмолен, но арогантен държавен преврат, вследствие на който пост-комунистическата олигархия овладя изцяло държавата и стопанството на България. Днес очевидно тече подготовката за втори подобен преврат, в резултат на който България ще трябва да се откаже от европейския си избор и атлантическата си ориентация в полза на нова сателитизация от страна на новоимперска Москва. Затова ми се струва редно президентът, премиерът и другите висши представители на държавната власт да решат - колко държавни глави и държавно-политически устройства има България. Защо продължаваме да толерираме претенциите на един набеден цар, който на всичкото отгоре доброволно се отказа от "царството си", превръщайки се в служител на олигархията?
*Текстът на политолога е публикуван на страницата му във Фейсбук, и по повод коментар на Faktor.bg
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
1 коментар:
На да стане, а да Остане васал на Москва.
Публикуване на коментар