... Борбата с преписването ще се води по всички възможни съществуващи методи, категоричен бе образователният министър. Той призна със съжаление, че техниката в такива случаи става все по-незабележима и изрази мнение, че тук въпросът е такива ли да останат изпитите, които са "просто непригодни да посрещнат възможността да бъде филтрирано преписването".
Запитан какви трябва да станат изпитите и какъв е смисълът да се наизустява материал, след като всяко дете може да намери отговор на въпросите в интернет, проф. Танев призна, че "училището е до голяма степен догонващо, ако въобще догонва това, което се случва в живота".
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Думите "борба с преписването" - един чудесен израз, много показателен! - синтезирано показват банкрута на построената върху неверни основания образователна система, изцяло откъсната от съвременността и живота: в днешните съвременни условия организаторите на изпитите или изпитващите би следвало изобщо да не се плашат от достъпа на младите или на изпитваните до потребната им информация, напротив, те би следвало и по време на изпита да имат пълен и свободен достъп до интернет! Защото какво се проверява на смисления, на неглупавия изпит? Търси се някаква степен на развитост на определени интелектуални качества на личността, а не се мери едно-единствено нещо, а именно доколко паметта на младите е способна да поема, да попива и да възпроизвежда някаква информация. Която по начало е налична в Мрежата и е достъпна за всеки, защо ни е тогава да си пълним главите с нея?! Апропо, главите ни не са за това, те не са сандъци или чекмеджета за информация, имаме глави за съвсем друго нещо! Предназначението на главите ни е друго от това да ги превръщаме в хранилища на информация!
Преди 100 или 200 години може и да е имало смисъл да знаеш нещо, което другите не са знаели, днес обаче всеки може да знае всичко стига да поиска - днес всеки има свободен достъп до цялото знание на човечество. Младите трябва да умеят да боравят с достъпната им информация и да я тълкуват, да я "смилат" и да я използват с оглед постигането на някакви жизнени или практични цели. Инак казано, трябва просто да умеят да мислят. Щом младите хора, явяващи се жертви на абсурдната система, в днешните условия мислят само за едно нещо, именно как да излъжат и измамят системата, как да препишат, то това е ярко свидетелство за пълния й банкрут и за безсмислието й.
Такава абсурдна и парадоксална, отживяла времето си образователна система за нищо не става и следва да бъде отхвърлена без жалост. Тя пречи на младите, вреди им - вместо с нещо да им помага или да ги развива. Загубил се е смисъла на това, което по идея е истинското, смисленото, отговарящо на нуждите на младите и най-вече човечно образование. Абсурдната образователна система, която имаме, развива у младите само две неща: пълно отвращение от ученето и невероятни, направо феноменални способности да излъжат системата, сиреч да препишат. Само на това учи системата младите, ако не броим това, че тя прави и всичко необходимо за да ги обезличава, да създава ужасен ценностен дефицит или духовен вакуум, празнина в душите им.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
8 коментара:
Зелено ли е гроздето, Грънчаров? :-))))
С преписването се борят много лесно. В Американския колеж в Симеоново-София при първо преписване ученикът се поставя в режим "на наблюдение". При втори опит - следва изключване! Няма защо да откриваме топлата вода. В България се лъже на битово и държавно ниво. Какво искате от децата - те са такива, каквото е обществото!
И в самите САЩ е така - никаква прошка за преписвачите - вкл. в университета. Изхвърлят ги като мръсни котки за такива неща.
Вие май не сфанахте в какво е проблемът, таваришчи...
Не, не, сфанахме, товариш! Вие се опитвате да оправите една част от една тотално повредена машина. Когато цялото общество е болно, не може да се говори за здрав орган. Училището е такова, каквото е обществото. Проблемът е в обществото. През Турско цветът на българската младеж се е насочвал към три поприща - свещеници, учители, офицери. Те са "теглили" младите хора след себе си. Така се е създал елит и възраждане! Прави ли Ви впечатление как най-талантливите ни млади хора избират университети извън България? Нищо лошо. Така е било и по времето на цар Фердинад. Но, тогава са се врящали в отечеството си със знания и опит. Сега колко се връщат от там? Това, което правите, е да се опитвате да запушите една дупка на каца без дъно! Не го разбирате - давайте. Дано успеете, но не го вярвам, товариш Гранчаров
Кои са тези, дето се опитват да запушат една думка в кацата без дъно, че не се разбра? :-) Апропо, аз не съм таваришч, за да бъде човек провъзгласен човек за таваришч се иска съвкупност от качества, които ми липсват в екстремна степен! :-)
Кацата е българското общество, а дупката е в образованието. Щом се обръщате към нас с "товариш", добрият тон е да се обърнем към със същото обръщение.
Кои сте тия "ние", на който Вие се самообявявате за говорител? Вие от името на колко човека говорите? Аз само Вас нарекох таваришч. "Добър тон" ли е да говорите от името на други хора, които изрично не са Ви упълномощили за това?
Публикуване на коментар