Къщата на роба Каблешков в Копривщица - в днешно време трудно ще вдигнеш такава. Робът Васил Априлов построява триетажна гимназия, която и до днес се ползва. Робът Добри Желязков отваря текстилна фабрика. Робът Петко Славейков издава куп списания и вестници. Робите Христо и Евлоги Георгиеви - милионери, Софийският университет е малка част от техните дарения. На роба Стефан Богориди султанът му идва на крак в къщата. Робът Гаврил Кръстевич - преподавател по търговско право в Юридическата академия в Цариград.
Робът Раковски - според енциклопедията е син на заможния търговец и занаятчия Стойко Попович. Като изключим самоукия Захари Стоянов, почти няма известен роб от онова време, който да не е учил във Виена, Цариград или Одеса - Найден Геров, Марин Дринов, Ботев, Добри Чинтулов, Панайот Волов, Стоян Заимов, Ангел Кънчев, Сава Доброплодни, Филаретов, Иван Богоров... който се сетиш.
Разбира се, във всички тия лицеи и училища има квота за прием по робска линия и робски стипендии. Робът Кольо Фичето проектира над 20 църкви пак по робска линия, Захари Зограф също цял живот робува да зографисва църкви и манастири.
Робът Иван Минчов Вазов е роден в семейство на средно заможен търговец. Робинята Тонка Обретенова е женена е за известния абаджия и търговец Тихо Обретенов. Любен Каравелов е роден в семейството на заможния бегликчия Стойчо Каравела. И т.н. и т.н.
Всяка биография която отворим от онова време - кой от кой по-голям роб.
Георги Величков
Трием си спихнатото самочуствие с робството - идеалното оправдание за нехайство, отчужденост от държавата, смирено блюдолизничене и прочие пасивности. Фукаме се с оцеляването - гордостта на хлебарката.
Истина е,че сме били несвободни, неравноправни, незащитени от бандитстващи правоверни, унижавани, обиждани, обезчестявани, но роби не сме били. В последните два века всеки е имал право на тескере и възможност да захваща другаде. Плащайки си глобата е могло да напуснеш дома си и да се заселиш другаде, имаш презирана, но разрешена религия, училища, частна собственост... Дискриминирани и подчинени - да, но роби - не. Търсете оправдание другаде.
Може би в онези години от 1944 год. насам когато бе унищожена частната собственост, обезземлени селяните, ограбени индустриалците, избити читавите попове, даскали и кметове. Когато всеки бе крепостен по месторождение и за Трън и Девин се вадеше открит лист. Когато български войници застрелваха български граждани за бягство през границата... Това е тоталитаризъм - веднъж имперски, после съветско-пролетарски.
На тази територия робството е въпрос на себеусещане.
Lusa Angelova
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар