Кой и защо е най-ненавиждан от ченгесарско-кагебистките, мафиотски, българо-руски сили, на които са любимци такива като Ментата?

Г-н Petko Kovachev във фейсбук е счел за нужно кой знае защо (да не давам предположения защо именно!) да отбележи дълбокомислената констатация "Данчо Ментата е политическа рожба на Иван Костов! Да не се забравя!"; по този повод моя милост се принуди да му отвърне следното:

Данчо Ментата е рожба на някои подмолни сили, които са го натикали в СДС навремето с определена цел, която той изпълни бляскаво; благодарение на такива като Ментата СДС беше съсипано във всеки един смисъл, което явно е и била целта на занятието.

Много ми е интересно, че някои дори сериозни хора дотам са били подведени от същите тия сили, че ето, сами виждате, приписват на Иван Костов потенциала на нещо като демиург, един вид всичкото зло в СДС е нещо като еманация на "божествените способности" на Костов! :-) Това са несериозни работи, г-н Ковачев. Не сме деца все пак, макар малоумието у нас да е доста напреднало.

Между другото съм длъжен да отбележа, че вероятно НЕСЛУЧАЙНО Костов е най-ненавиждан от същите ония сили (ченгесарско-кагебистки, мафиотски, българо-руски, естествено), на които са любимци такива като Ментата (и останалата рублофилска сволоч).

От този несъмнен факт хората, които имат акъл в главата, могат да си направят подобаващите изводи, на останалите никой не може да им помогне...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo