Тече процес на елиминиране на демократично мислещите и способни хора - и на налагане на нагли некадърници с антидемократичен манталитет

В България тече процес на старателно елиминиране на демократично мислещите хора, на автентичните демократи. Който е паралелен на един друг процес, при който биват въздигани и поставяни на възлови властнически постове хора с очебиен недемократичен или с авторитарен манталитет. Да давам ли примери, илюстриращи тия два процеса? Ето два примера, по един за двете тенденции: Иван Костов и Бойко Борисов. Първият беше оклеветен по недопустимо грозен начин, оплют в една крайно агресивна медийна кампания - и в крайна сметка ченгетата от ДС го принудиха да напусне полето на политиката. С Б.Борисов пък знаете какво се случи, паралелно на случилото се с Костов, но с обратна тенденция: от световно неизвестен бодигард на Т.Живков и на Симеон Втори Б.Борисов беше въздигнат чрез щедро платена медийна кампания до положение да стане нещо като "народен кумир" и пръв властелин на държавата, играещ решаваща роля. Костов е доказано демократично мислещ, образован, разбиращ и от икономика, и от политика човек, точно такива хора са нужни на страната ни, но ето, те биват елиминирани, а пък Борисов, чийто авторитарен манталитет се забелязва с просто око, беше изтикан да стане нещо като тартор на българската, с извинение, "демокрация".

На мен самия този процес на елиминиране ми е лично познат, отсъдено ми беше да преживея абсолютно същото, но на едно друго, значително по-ниско ниво: бидейки преподавател по философия и гражданско образование, бях подложен на яростна кампания по личностно и професионално дискредитиране и оплюване от една администраторка с несъмнен антидемократичен манталитет, която беше турена на поста си тъкмо от правителството на Б.Борисов. В крайна сметка бях дори и уволнен от работа и лишен от право да упражнявам преподавателските си права, всичко това беше направено за да ми бъде отмъстено - защото освен че съм човек с демократично съзнание, освен че съм свободомислещ човек, съм също така радетел за едно ново, модерно образование, години наред съм се борил за коренна промяна в образователната сфера и много съм постигнал в тази посока. И ето, бях изритан от образователната сфера, а в нея навсякъде продължават да дирижират положението хора с ярък антидемократичен и свободоненавистнически манталитет. Тъй че тия неща на мен са ми пределно ясни и добре познати, усетил съм ги даже с кожата си, изпитал съм ги на гърба си. У нас поначало всичко що е личност и е свободолюбиво бива отколе преследвано, всичко, що е нагло и без скрупули, просперира с цената на какви ли не мерзости, тъй че тия неща не са новост, но в последно време сякаш се засилват; такова е поне моето впечатление, не зная какво е вашето.

Още примери: вижте какви одиозни фигури се изявяват на журналистическото поприще у нас, които са неговите, тъй да се рече, тартори, "звезди" и прочие, има ли нужда да изброявам имена тука? А в същото време как беше постъпено с достойни личности като Иво Инджев, Иво Беров и други такива, които са изтикани от медиите и са принудени да стоят само и единствено в интернет?! Ами в другите области, в това число и културната, нима не виждате какво е положението? Не ви ли прави впечатление каква е тенденцията навсякъде?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo