Интересно, а гърците и сърбите дали определят периода на османското владичество от своята история като "турско робство"? Много се съмнявам. Към тази мисъл ме насочи един коментиращ от моя блог, написал следното (виж: Народ, който обижда предците си, не почита истината за своята история и се смята за "робски", такъв народ не заслужава да го уважава никой друг народ):
Който иска - нека е потомък на роб. Негово право е! Но, аз не съм потомък на такъв. Моите прадеди са се заселили в Панагюрище преди повече от 200 години. Създали са там Дринча махала. С пушка в ръка са участвали в Априлското въстание. Като дошли руснаците наказали един панагюрец на бой с камшик. Дигнала се делегация чак в Пловдив да се жалва от руския офицер. Нито по положение, нито по манталитет не са се чувствали роби. Защо останалите народи, включени в Османската империя, не говорят за робство през този период от историята им? Де се намери това желание да възпитаваме децата си, че са потомци на роби!
Това пише този човек. Намирам много смисъл в думите му. Споделям принципно неговата позиция. И аз смятам, че ний, българите, е унизително да се самоопределяме като потомци на роби...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.
6 коментара:
Роби бяхме през комунизма.
През Възраждането хората са пътували свободно, могли са да учат в чужбина, да си построят къща без да им е необходимо жителство.
Пример. Вестник "Век " на Марко Балабанов се издава в Цариград и вътре има поместени дописки от Диарбекир, от заточеници.
Дядо ми от лагера Белене и писмо на децата си не е могъл да прати, камо ли дописки да пише.
Радостина-Смарагда Георгиева
Ти по всичко си компетентен, нещастнико!
По вяра направил помагало - компетентен. Сега ми говори за робството, пак компетентен.
Толкова ти е беден речника, че не можеш да обясниш идеята си. Въпреки всичко ти си едно нищожество, една плюнка, бълхарник. Спри да пишеш мижитурко скапана!
Хиляди българи са умряли, за да могат малоумници, като теб да пишат безплодните си напъни, да бъдат нещо.
СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ
На край, теглото наше до върха си пристигна
и ножът агарянский до кокала опре,
и цял народ отчаян си знамето издигна
оковите да счупи ил храбро да измре.
Почна се битка люта и черна кръв затече,
между тиран и робът зафана се борба,
омраза петвековна избухна страшно вече,
вулканът с гръм и с лава внезапно закипя!
Полмесеца и кръста ужасно се сблъскаха,
Балканът разтреперан начена да гърми...
И българските гърди по-силно затуптяха,
и българското име екна по вси страни.
О, храбри панагюрци! О, синове достойни,
във вази е кипяла Асеневата кръв,
вий първи меч дигнахте и пряпорците бойни
и пуснахте на воля Шишмановия лъв!...
Кой си ти, нещастнико проклет, да казваш, че смъртта на всички тези велики българи е безплодна?
...
Но въпреки, че ми идва да те навра в миша дупка, съм щастлив. Животът си знае работата и ти даде да се разбереш!!!!!!!
Ангеле, тази Анастасова обаче много те мрази! Нима не долавяш, че това по-горе го е написала тя, този път представяйки се като "патриотка" :))))))
Нищо унизително няма в това да си потомък на какъвто и да било човек, пък било то и роб. Американските чернокожи какви са?
Светослав Манолов
Не, не го определят като робство. Определят като като османско владеене, османска власт. Всичките ни съседи използват този термин - османска власт. Само ние държим на "робството".
Вени Гюрова
За гърците не знам, но сърбите определено също използват термина „робство“ („ропство“ според сръбския фонетичен правопис): „Срби су у турском ропству проживели скоро пет векова – нешто краће или дуже у зависности од краја у коме су живели.» Т.е. «Сърбите са прекарали близо пет века под турско робство – малко по-кратко или по-дълго в зависимост от края (района), в който са живели.»
Не разбирам обаче този терминологичен спор. Според мен «робство» в случая трябва да се схваща повече метафорично, с това балканските народи искат да изтъкнат своите силно ограничени права по време на османското владичество, нищо повече. Ако се пrиложат строги научни критерии, те, разбира се, не са били роби в пълния смисъл на думата.
Публикуване на коментар