Опит за писане във фейсбук от тази сутрин

Я да видя, я да проверя тази сутрин дали не е възможно да използвам фейсбук вместо блог (щото таваришчите-рублофили изглежда са ми хакнали блога!). От години пиша в него, свикнал съм. Моето писане по тази причина стана в последните 7-8 години все в блога. Даже книгите си пиша там. Да не говорим за научните, за философските си статии. Вече някак не ми се получава да пиша "само за себе си", без контакт с читатели. Някакво "публично писане" се породи, дано не свързвате публичността с... публичните жени ("жрици на любовта". Както и да е. Ще опитам тази сутрин да използвам фейсбук за да си напиша сутрешното есе. Започвам го тук, а ще продължа надолу в коментарите. Всеки по този начин мигновено ще може да стане нещо като съавтор. Дали това не е нова форма на писане, според възможностите на съвременните технологии? Едно време текстът от машинката на автора да читателя пътуваше доста време. Примерно имаше ситото на разните му там вестникарски редактори. Сега това сито - тази цензура - го няма. Пълна свобода! А ние не се ползваме в пълния обем от нея. Пълно е с идиоти, които ни информират, че "току-що си сварих ароматно кафе, запалих си цигарка, а сега и вам желая същия кеф!" Майната ви тогава щом само това можете да измислите да ни кажете!

Почвам да пиша текста си. Трети ден съм в Долна баня, моето родно градче. И не ми се тръгва оттук. Въпреки че не дойдох по добър повод - дойдох да участвам в подготовката на помена за брат ми Ивайло, Бог да го прости, станаха 40 дена от смъртта му. Но тук е съвсем друг животът. Тече в друг ритъм, което много ме вдъхновява. Пък и с интересни хора се срещам. През оградата можеш да си поговориш с комшията. Хората са други, добросърдечни, общителни, много си падат по разни дискусии, а знаете че и аз си падам по дискусиите. Е, три дена разговарям с какви ли не хора и това много ме обогатява. Иска ми се да разкажа за най-интересното и на вас. Но дали ще успея? Преизпълнен съм с какви ли не впечатления. Много време ми е нужно за да опиша най-важното само. Но ще опитам.

Поменът мина вчера - и замина. Направихме всичко по обичая, православния. Бабите ми обясниха, че душата на починалия цели 40 дена се разделяла с този свят. Това доняъде е хубава перспектива, щото, да си призная, и на мен не ми се разделя бързо с този свят. Като Сизиф и на мен ми се иска по-дълга да ми е раздялата, да мога и аз да пообиколя най-красивите места, в които съм бил. Къде ли ще отида тогава защото все пак 40 дена не са кой знае колко. Но са предостатъчно. Само дето бабите ми казват, че душата на умрелия пътешествала под формата на някаква мушичка, бубулечка, да, така вярват всички баби тука. И ми разказваха какви ли не истории. Думи нямам, превъзходни истории! Откъде ли да започна? Не знам, страх ме е да не ме помислите за "превъртял" ако ви разкажа всичко. Прочее, не мога да свикна с разпоредбите на учените глави от БАН, които ни задължават думичката "вие" когато е уважителна да бъде писана и в множествено число с голяма буква; по инерция пиша малка буква, но това, моля ви се, не значи, че не ви уважавам! Вижте как необмислените постановления на академиците от БАН ще всеят раздори и недоразумения между хората?!

Свещеникът на Долна баня се казва Пламен. Малко е по-млад от мен, за него почти не съм писал. Той отслужи панахида и на гроба, и водосвет в къщи. Баща му, отец Кирил, Бог да го прости, също беше свещеник. Беше с превъзходен глас, много колоритна личност, на мен много ми е повлияло неговото мощно пеене. Пеше почти като Борис Христов, не се шегувам! А пък свещеник Пламен няма таланта на баща си в пеенето (нека да бъдем честни), но имаче се дължи много внушително, върши си работата със замах. Интересно е, че той навремето извърши венчавката между мен и съпругата ми. Ние се оженихме преди 1989 година и понеже бях асистент по философия в ПУ, тогава не можахме да направим венчавка, щяха да ме изгонят като едното нищо от работа (аз и без това си имах доста конфликти с другарите комунисти по друга линия, политическа най-вече). Та като дойде демокрацията Пламен ни венча, това беше първото, от което се възползвах в условия на свобода. И ще ви кажа нещо, което може би ще ви озадачи: откак свещеник Пламен ни винча, с моята съпруга, слава Богу, животът ни сякаш ни потръгна. Нали знаете какви са първите години на младите? Несъвпадения на характери, караници, има го вероятно навсякъде. А като направи поп Пламен нашата венчавка, тия неща сякаш изчезнаха.

Е, пак има всичко в живота ни, но ето, вече 27 години със съпругата ми живеем в мир и любов. Като вземете предвид че съм философ, което значи, че не докарвам комай вече никакви, а иначе съвсем скромни пари съм докарвал, вземете предвид това, че много пиша, правете си сметка, че без Божията намеса една жена не би изтърпяла такъв един мъж-"безделник" като мен. А тя ме търпи, милата! Не ща да се сравнявам със Сократ, но в сравнение с неговата моята жена е... много поносима! Примерно, не ме бие. Е, понякога ми опъва нервите, но за кратко, и не й се сърдя изобщо. Абе мисълта ми е, че поп Пламен сякаш наистина има такова нещо, как се казваше, умее да внася Божията благодат, което е най-важното за един свещеник. Я вижте какво стана с Барекова като го венча владиката Николай Пловдивско-Московски? Биха камбаните на целия град, сякаш царски син се венчава и жени, пък бракът ми не трая и три години май. Та внимавайте кой си вземате за свещеник при венчавката. Ето, направих реклама на долнобанския поп, няма лошшо да идвате той да ви венчава, нищо че не сте оттука, идвайте ако искате и сватбите да си правит тука, тук е райско кътче, не преувеличавам! А че долбонаският свещеник Пламен прави венчавки с Божията благодат, това е проверено от опита и ви го казва един философ, вземете предвид и това, който разбира, това за него много значи. Имам предвид да разбира що е философ и що е философия. Както и да е, да свършвам с представянето на долнобанския свещеник.

Допускам грешки, но пиша на едно малко лаптопче, прощавайте, ще ги поправям друг път, сега нямам време.

И на погребението на брат ми беше свещеник Пламен. И тогава извърши също водосвет в дома, като се върнахме в празната братова стая. Много е мъчно да осъзнаеш изчезването в "небитието" на близък човек, който е станал част от живота ти. Моля не ме гледайте, че пиша понякога по-лековато, че ми е минало, че съм понесъл липсата на брат ми. Правя го защото ми се ще да разведря някак тежестта в душата си. А с такава тежест не се живее, човек може да си докара някаква болест. А пък знаем, всеки ще умре, като е умрял някой близък, това не значи, че всички трябва мигновено да тръгнем с него, от мъка да умрем или да се разболеем. Не бива така. Всеки трябва да си чака смирено реда.

В Божиите работи не бива да се месим, важно е да си гледаме нашите, човешките, макар че точно това изобщо не го правим. Така ми се струва де, дано греша.

Тъкмо написах това горното и в моята стая с бастуна дойде милата ми майчица, Бог да и дава здраве! Не мога да ви кажа с думи колко много тя значи за мене! Не мога да опиша с думи, да ви предам мъдростта, която съдържа и двеминутен разговор с нея! Ето, току-що си поговорихме две минути, а на мен ще ми трябва час ако поискам да ви предам мъдростта на нейните думи, да ви я внуша, не, това е невъзможно да се предаде с думи по никой начин! Нямам тия сили, предавам се!

Вчерашният ден беше много напрегнат за нас двамата особено. Много работа трябваше да вършим. Ще разкажа какво толкова вършихме, ала ето, тя ми се похвали, че била спала добре тази нощ, а и аз си починах сравнително добре. Защото трудно се спи в къща, в която е починал близък човек наскоро. Но ето, от преумора и двамата сме спали добре. За това си поговорихме и около него, за мъката, за живота, за смъртта, за две минути си поговорихме, но аз това не мога да ви го предам. Майка замина да си прави сутрешния тоалет, а пък аз ще опитам още малко нещо да напиша. Преди да почне да ми вика да закусваме.

Да, ама ето, майка дойде да си поговорим и прекъснах с писането. И си направихме с нея чудесен разговор, дори до политиката стигнахме. Моята майка е много сладкодумна, рядкост са хората като нея! Огромно удоволствие ми правят разговорите с нея, аз лично с нея изобщо не мога да се меря по сладкодумство, въпреки че, скромно казано, също си падам много по сладките разговори. Но тя има голяма мъдрост, придобита от живота. На 79 години е, аз съм на 56. И майка и син водим вдъхновени разговори безкрай. Снощи преди лягане два часа барем сме приказвали, донасита се наприказвахме. Приказваме до откат, до изнемога.

И ето, тази сутрин след ставане (а сме общо взето раннобудни, аз ставам винаги в 5, тя стана към 6 тази сутрин, щото е била изморена, иначе и тя става още по-рано. И гледа телевизия до разсъмване. Пък иначе е голяма почитателка на турските и на индийските сериали, често ми разказва за историите в тях, та ме информира, знам какво я вълнува в тях. Житейските истории я вълнуват. Животът я вълнува. Тя, майка ми, много силно обича живота, милата, Бог да й дава здраве и живот! Моля завистниците, моля злобните хора, които четат блога ми и тук, във фейсбук, се чудят как и откъде да ме захапят, моля ви чистосърдечно: това, че пиша така за майка си, моля, не пренасочвайте злобата си към нея, моля ви, тя е възрастен човек, вашата злоба нея ще я убие, мен мразете, майка ми не мразете, оставете я да си поживее!

Моля ви се, уважаеми сатанисти, не правете нищо за да урочасвате майка ми, моля ви се! За това ви се моля. Страх ме като си пиша чистосърдечно какво представлява майка ми (всеки син си обича майката, в повечето случаи е така), страх ме е много да не убие майка ми вашата злоба, недейте да правите това, моля ви се!

Другари сатанисти, недейте, оставете майка ми на мира! Мен мразете, нея оставете на мира, за това ви моля само! А иначе майка ми е така колоритна, има толкова много приятелки, които много я еважават, че наистина не мога да а опиша и представя тук с думи. Трябват клипчета. Само те помагат, но ето, аз се въздържам тия дни, щото все пак поводът за идването ми е тъжен, за помен на брат ми. Иначе съм правил клипчита с майка ми и съм ге слагал в нета. Има хора, които покрай тези клипчета са нейни фенове. Неслучайно в Древна Гърция са уважавали толкова старите жени, Сократ примерно много е обичал да беседва с тях и често се позовава на разказаното от тях в на-йсложните си размишления.

Напълно го разбирам защо прави така, заради моята майка го разбирам. Тя слага в малкото си джобче сума ти професори по философия по мъдрост и философичност!

Нищо чудно да съм философ щото имам и аз малка искрица от това духовно огнище, що представлява моята мила майка. Тъй че, другари сатанисти, не закачайте майка ми, щото можете да се опарите. Излишно е да казвам, че майка ми освен че е много добър и разбиращ човек също така е и дълбоко вярваща в Бога жена, то тия неща си вървят в комплект.

Ще ми се още малко да понапиша, но понеже писането ми го прекъсва майка с няколко разговоря, май взе това писане да ми писма, а ми се иде да си поговоря с нея. И ще взема тайно таблетчето и ще запиша нещичко за илюстрация на вече написаното. Та да повярват тия, които до този момент не са ми повярвали, че майка ми е голяма работа, че е велика жена. Ето, ще снабдя този текст и с видео, за да си подкрепя думите, за да илюстрирам написаното. Хубаво е това хрумване, нали? Чао засега, хубав ден ви желая! Пак подчертавам изрично, че това, че пиша "вие" с малка буква и когато се обръщам към много хора не означава израз на неуважение, напротив, уважавам ви много! Чао, и това, че използвам думата "уважение" не значи, моля-моля, че съм пиян. Не, аз по начало не пия изобщо. Пък сега е сутрин, не съм руснак-алкохолик да се насвяткам в ранната утрин. Чао и до скоро!

Rositsa Rangelova каза: Днес е Черешовата задушница. Казват, че днес живите молят за опрощаване на мъртвите. Вратите на раят са отворени! Дано брат ви е на по-хубаво място! Поклон!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo