За един много древен български обичай: да убиваме най-умните, най-талантливите и най-свестните сред нас

Цитат от чудесната книга на моя приятел, философа Стоян Стойнев УКРИТОТО И ПРЕМЪЛЧАНОТО В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ, която в момента по негова молба подготвям за печат (и която, респективно, ще се появи на бял свят в близките месец-два):

Според свидетелствата на Ибн Фадлан волжките българи изпращали при своя бог някои от най-умните и даровити хора - за да предадат техните послания. Същият арабски пътешественик и мисионер, добре познаващ живота им пише, че при погребението знатните българи са полагани в гроба заедно с една от съпругите и няколко слуги (виж книгата на Татяна Ярулина Ал-Булгари – „Волжка България и Европа“). Същото описание дава и Херодот за погребенията на знатните траки.

Та в тази връзка вече аз, Ангел Грънчаров, си позволявам да запитам: затова ли, заради този древен обичай ли и ние, съвременните българи все още правим нужното за да убиваме всичко умно, талантливо и свястно, що е около нас?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

Добави в Svejo