По повод на публикацията със заглавие Само хора с тежка умствена увреденост може в наше време да желаят запазването на паметниците на съветската армия-поробителка! Тодор Марков (мой някогашен състудент по философия от СУ "Св.Кл.Охридски") ми пише нещо, на което отговорих, ето какви мисли си обменихме по този повод:
Тодор Марков каза: Ангеле, по-скоро този случай ни кара да се замислим дали е възможно и редно да се карат зорлем хората да харесват и почитат едни и същи ценности, символи, политико-икономически модели, религии, идеологии и т.н.
Явно трябва да измислим обществен модел, където хората с противопорожни разбирания да живеят без да си пречат - да се създават общности с еднакви разбирания, но да се наложи да няма насилие между тях.
Комунизмът се опита да наложи монопол на истината и ненолерантност. Либералния модел предполага приемане на плурализма и търпимост към друго мислещите. Изключението е само за проповадване и пропагандиране на насилие над тези които не са като теб.
С просвещение постепенно може да успееш да промениш нещата.
Но не мисли че съм наивник. За съжаление ние също можем да станем жертви на нетолерантно отношение, отричащо ни правото да имаме свои възгледи и ценности. Тогава имаме право да се защитим адекватно.
Твоята борба за правото ти да упражняваш професията си е право дело. Със списанието и блога си оказваш влияние върху съзнанието на хората. Това са твоите оръжия.
Ангел Грънчаров каза: Така обикновено става в нашите условия. Толерантният либерално настроен човек - а такива са винаги по-широко скроените, сиреч, другояче казано, мислещите хора, личностите - опитвайки се да предизвика дебат по най-важните въпроси на живота ни, среща или безразличие, или пък успява да предизвика ненавист към себе си. Такива хора дразнят. Нашето общество е отчайващо нетолерантно, оня, който не мисли като мнозинството ("като всички"!) мигновено бива обявен не просто за "неправилно мислещ", а дори и за "враг", който бил застрашавал спокойствието ни.
Оказва се, че в нашето общество по-ярките, мислещите личности биват възприемани и оценявани като "врагове". У нас има нещо като диктат и тирания на незатрудняващите се с мислене, на ония, които са способни да се откажат от личността си в угода на добруването си в тъй уютната "социална кочина". Единственият начин за промяна на тази тежка ситуация е: разговори, просвещение, очистителни дискусии, борба за правата на ония, които са подложени на остракизъм.
Нещо, което и мен сполетя. Е, правя каквото ми е по силите да си защитя правата. Интересно е докъде ще стигне тази моя борба в настоящите условия - вече сме средата на второто десетилетие на XXI-я век...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар