До този момент не съм срещал (във вече доста продължителния си живот) някой, който да харесва, да обича и да съжалява за комунизма без в същото време да не се е облагодетелствал значително от него, без да не е получавал някакви материални благинки по негово време. Харесват комунизма само ония, които са се облагодетелствали от него. Само заради келепира, който са получавали по време на комунизма, те лично, тяхното семейство или техния род, го харесват. От това обстоятелство трябва да си правим подобаващите изводи за съзнанието и ценностите на привържениците на комунизма и някога, и сега, когато той, тъй да се рече, "вече е умрял", но продължава да живее в главите на поддръжниците си.
Комунизмът се крепи на едно-единствено нещо: на материалния интерес, на ползата, на облагите от него. Как пък не се намери в историята някой, който да обича комунизма единствено по чисто идеални някакви подбуди? Няма такъв.
Ако някой претендира, че обича комунизма по някаква извратена чисто сърдечна любов, дайте ми го тука, да поговоря малко с него. Убеден съм на 100%, че в резултат на разговора ми ще установим непременно, че или той, или неговото семейство по някакъв начин доста се е облажило навремето (или дори сега) от комунизма. Мнозина, обичайки комунизма, още продължават да точат материални, предимно парични дивиденти от своята "любов" към него. (Я Сидеров как обикна комунизма - откак почна да се замогва благодарение на паричките, които почнаха да текат в джоба му!)
Примерно техният социален статус продължава да се крепи на взаимната материална обвързаност на печалбарите, които иначе, на думи, се кълнат, че били обичали комунизма ей-така, единствено заради "идеята". Идеята на комунизма е една-единствена: да паразитираш за сметка на другите, на малоумниците, на балъците, те да те носят на ръце, на гърба си, пък ти да ги ограбваш, да смучеш благинки от тях, баламосвайки ги с приказки за това колко хубав, видите ли, бил комунизмът. Ами как няма да е хубав за теб комунизмът щом толкова добре си се облажил от него?
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
2 коментара:
Абе по-сложни са нещата, има и такива, но не по-малко са онези, които СИ ВЪОБРАЗЯВАТ, че са били облагодетелствани материално, защото иначе с оглед на масовата носталгия трябва да приемем, че социализмът е произвеждал масово благоденствие, което не беше така. В действителност много, макар и не всички от хората, които бяха материално уж добре при социализма, в едно свободно общество щяха да са още по-добре, но те не го осъзнават.
Колкото това дали е имало и има комунисти-идеалисти, за които материалното няма значение, това е много спорен въпрос, но доколкото все пак е имало такива, те трябва да са били изчезващо малцинство. Оставам настрана въпроса, че комунистическият идеал е античовешки по своята същност, така че в него няма нищо „идеално“.
Комунизмът произвеждаше масово само един продукт: идиотизъм, малоумие, дебилизъм сред широките простонародни и простодушни народни маси. Тия, които се чудят защо тия неща, именно идиотизмът, малоумието, дебилизма, простащината са така масово разпространени в наше време, обяснението е близко до ума: сега просто берем горчивите плодове на онова, което комунизмът така усърдно пося в главите на хората...
Публикуване на коментар