Ние убихме Ботев, да, Ботев е убит и постоянно е убиван от покорна, интересчийска, хитруваща, тарикатстваща, малодушна България!

Нали има спекулации кой е убил Ботев... От слизането на четата на българския бряг до кончината й към нея са се присъединили колко патриоти - ДВАМА! Едно младо момче и един кръчмарин - хвала им!

Всички неприсъединили се са убили Ботев. Убил го е Стоян Заимов, като е лъгал в писмата си, че Враца вече едва трае и ще въстанат с хиляди, а се събрали 200 души в една църква, та после се поприбрали, а Стоян Заимов дори се предрешил в женски дрехи. Убил го е и овчарът, който поискал да му се заплатят изядените агнета, че видиш ли, башибозукът иде, после кой ще плаща?! Убила го е покорна, интересчийска, нахитряла България. И продължава и до ден днешен да го убива покорна, интересчийска и нахитряла България.

Убива го липсата на сирена в сърцето на българина, която да го буди от постоянната му поспаливост срещу несправедливости. Но тези несправедливости се решават ЗАЕДНО, а ние сме индивидуалисти. Индивидуализмът на българина, еволюирал в недостижими висоти до "гледане на собствения си частен интерес" е убил Ботев.

Да послушаме сирени. Че в нас липсват.

Написа: Evgeni Cherepov

ДОБАВКА: Колцина ще тръгнат да подкрепят един нов Ботев в наши дни - ако той тръгне срещу народните душмани в наши дни? Пак никой няма да иде да го подкрепи. Ето защо твърдя, че ние убихме Ботев - и постоянно го убиваме. Нашата склонност към дребнаво шикалкаване, нашето малодушие продължава да убива Ботев... ний и Левски така убихме, не само Ботева!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo