Проф. Танев, ако не се намесите за да предотвратите бъдещите злини, то би следвало да имате добрината да поемете и пълната отговорност за тях!

До проф. Тодор Танев, Министър на образованието и науката

До г-н Константин Пенчев, омбудсман на Република България

ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа Иванка Киркова, началник на РИО-Пловдив

ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование, безработен, де факто лишен от преподавателски права в резултат на упражнен срещу него административен произвол

Уважаеми г-н Министър,

Уважаеми г-н омбудсман,

Наскоро Окръжен съд в гр. Пловдив със свое решение отмени заповедта за моето уволнение от длъжността преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив и ме възстанови на работа в това учебно заведение. Срокът за обжалване на това решение (пред Върховния касационен съд) от другата страна, именно от страна на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, изтича след седмица, на 14 юни 2015 г. Междувременно разбрах, че две-три от най-разгорещените привърженички на директорката (някои от тях работещи учителки на пенсионна възраст) са съчинили едно сюблимно по съдържанието си „Отворено писмо”, адресирано до Председателя на Окръжен съд в Пловдив и също така директно до самия Върховен Касационен съд на републиката. Понеже този документ е изключително любопитен, си позволявам да Ви препратя копие от него – за да имате информация за това на какви нравствени подвизи са способни някои дейци на образованието и възпитанието, с извинение, на българската младеж.

Понеже моя милост е обект или предмет на това чудесно иначе словоупотребление и понеже моят нравствен облик не ми е безразличен, държа в тази връзка да заявя твърдо следното:

1.) Във въпросното писмо с няколко щриха, с рафаеловски замах съм представен в крайно негативна светлина, именно като някакъв нравствен урод, който, видите ли, друго не прави освен да хули, клевети и обижда „тъй сплотения колектив” на ПГЕЕ-Пловдив, което е израз на изключително превратно, лъжливо, пристрастно, крайно негативно тълкуване на моята позиция и поведение.

Истината е, че съм се възползвал от своето човешко и конституционно право свободно и открито да заявя своето критично отношение към погрешния в моята преценка управленски подход на директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова. Правил съм всичко това с надеждата да провокирам един така потребен демократичен дебат, който обаче така и не възникна, понеже моите опоненти предпочетоха вместо да защитят позицията си да действат с непозволените средства на административния тормоз и терор, предприемайки една безпрецедентна кампания по моето личностно и професионално дискредитиране и оплюване, която, както виждаме, несмущавано продължава дори и сега, когато възникналият конфликт се решава в полето на българското правосъдие.

2.) В документа, както с просто око се забелязва, неправомерно се отъждествяват институцията (учреждението) и лицето, което временно я представлява, докато тези неща са съвсем различни. Критиката на лицето, което временно представлява дадена институция, с нищо не накърнява достойнството на институцията (учреждението), нещо повече, то е израз на загриженост за нейното тъй възвишено достолепие – тъй като много често отделните управници си позволяват действия, които петнят имиджа на институцията. Отъждествяването на лице и институция е синдром на упадъчно тоталитарно, сталинистко мислене, което няма място в една демократична система на отношения.

3.) Въпросното писмо демонстрира по удивително красноречив начин, че в училищната общност на ПГЕЕ-Пловдив липсват всякакви условия за свободен и демократичен дебат, в който съществуващите проблеми да се обсъждат в условия на търпимост спрямо различните мнения; напротив, различните мнения и преценки, несъвпадащи с позицията на ръководството, както виждате, се възприемат като недопустими и дори като скандални. Мисля, че тази крайно тежка, болезнена, ненормална, антидемократична психологическа и нравствена обстановка в това образователно-възпитателно учреждение би следвало силно да Ви обезпокои, уважаеми г-н Министър; крайно време е да предприемете длъжните мерки за оздравяване на ситуацията и атмосферата.

4.) Сега съществуващата (за жалост все още) административна (и авторитарно-командна) система в образователната сфера създава всички предпоставки за възникването на подобни уродливи и недопустими явления, които са крайно вредни – като се вземе предвид спецификата на такава деликатна духовна по естеството си дейност, каквато е образованието и възпитанието на младите. Разбира се, системата е устроена така, че пълната отговорност за всичко случващо се в дадено учреждение следва да носи овластеното лице, именно в случая това е директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова. Тя, примерно, стига да имаше някакъв що-годе демократичен манталитет, можеше да помоли най-разгорещените си фенки да се въздържат от изразяването на такива горещи верноподанически чувства. Крайно ниска е и правната, не само демократична култура на тия, които са съчинили това одиозно писмо, адресирано до… съдебни органи, до органи на правосъдието, чиито решения са задължителни за изпълнение от всички, в това число и от административните лица в сферата на образованието, на които тези постановления, примерно, не се харесват. Мисля, че такова крайно фрапантно правно невежество на съответните кадри в образованието би следвало да бъде санкционирано по надлежния ред от Вас, уважаеми г-н Министър.

5.) Много интересен е този наистина върховен в психологическо отношение момент, с който завършва това епохално писмо: колективът на ПГЕЕ-Пловдив, видите ли, се бил чувствал силно притеснен „за своето бъдеще” в условията на „съвместна работа с г-н Грънчаров”; ще ми се да дам своето тълкуване за тази тъй чудата „притесненост” (все пак аз съм работил в това училище цели 14 години и отношенията ми в тези години и с учениците, и с учителите са били чудесни – до възцаряването на директорката Анастасова, разбира се).

За тия общо 32 години, в които съм работил като преподавател в сферата на образованието (гимназиално и университетско) съм доказал, че съм привърженик на прилагането и използването в обучението на най-авангардни и съвременни образователни технологии. Автор съм на цяла поредица от учебни помагала по всички изучавани в училище философски предмети, разработени все в този дух, някои от които имат вече по пет издания. Смятам, че съм придобил нужните умения за провеждането на образователния процес на една напълно диалогична, интерактивна, съвременна, плуралистична, също така ангажираща творческата активност на съзнанията на младите основа. За мен коренните интереси на младите винаги са били водещи и меродавни. Автор съм също така на една поредица от книги, в които съм изразил своите идеи за начините, по които следва да бъде реформирана образователната сфера в България, не крия, че съм горещ привърженик на една принципно нова и авангардна философия и стратегия на образованието, която е неотделима от демократизацията на отношенията в конкретните образователни или училищни общности.

В светлината на казаното, уважаеми г-н Министър, сам си правете нужните изводи относно това какво показват тъй прочувствените стонове и вопли на авторите на това одиозно писмо, които, видите ли, били силно притеснени от това как щели били да работят в бъдеще с човек като мен! Аз предпочитам да се въздържа от правенето на такива изводи, разчитайки на Вашата несъмнена интелигентност. Същото, разбира се, се отнася и за Вас, уважаеми г-н омбудсман: Вам пращам този документ тъй като в последните години Вие имахте добрината да проявите изключително внимание към невижданата по мащабите си кампания срещу мен – и като личност, и като преподавател, и като обществена фигура, и като ангажиран гражданин – която си позволи да проведе директорката на ПГЕЕ-Пловдив, за което най-сърдечно Ви благодаря!

С това скандално писмо неговите автори и вдъхновители дават заявка, че дори и след като съдебната инстанция се произнесе окончателно и ме възстанови на работа, враговете на промяната (смея за категорично да заявя това!) в ПГЕЕ-Пловдив няма да мирясат и ще продължат своята обречена абсурдна битка не толкова срещу мен, а най-вече срещу новото, срещу тъй потребната същностна промяна в образователната сфера, фактически и по същество и срещу водената от Вас, уважаеми г-н Министър, реформаторска политика, насочена към това щото в българското образование да се възцари един съвършено различен дух на методически и идеен плурализъм, на свободна обмяна на различни ценности, на пълноценен и демократичен, познавателен, личностно изграждащ, духовно просветляващ процес, именно процес на творческо съревнование в интерес единствено на младите.

Уважаеми г-н Министър, обстановката в ПГЕЕ-Пловдив, както за сетен път показва анализираното одиозно-скандално писмо, е изключително тежка в психологическия и нравствен смисъл. Една малка групичка от горещи и користно настроени фенки на директорката, ползвайки се от нейната протекция (и с оглед ползване от лични облаги), както виждате полагат изключителни усилия да тровят атмосферата, да сеят раздори, да разпалват какви ли не конфликти; те друго явно не правят освен да замислят какви ли не подлости, интриги, заговори, да хулят достойните, да не позволяват да се породи онази нормална творческа обстановка, с която беше известно това учебно заведение в предишните години, преди възцаряването на новата директорка Анастасова. Огромната част от работещите в ПГЕЕ-Пловдив учители са високвалифицирани, способни специалисти, имащи обаче злата участ да бъдат поставени в една наистина ужасна обстановка, в която им се налага да понасят всички зулуми и ексцесии на приближените до директорката нейни най-горещи фенки и подлизурки.

Уважаеми господин Министър, позволете ми да отбележа, че Вашата индиферентност до този момент към случващото се в ПГЕЕ-Пловдив насърчава безобразията на въпросната клика, която явно си мисли, че ще безчинства безкрайно. Позволете ми открито да заявя позицията си: не е този начинът да подкрепите промяната в българското образование!

Ако не се намесите за да предотвратите бъдещите злини, то би следвало да имате добрината да поемете и пълната отговорност за тях! Като български гражданин, данъкоплатец и просветен деец съм убеден, че имам не само правото, но дори и съм длъжен твърдо да заявя това.

7 юни 2015 г.

Пловдив С уважение:

П.П. На другата страница виж приложения документ!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo