Руски дебили предлагат Сталин да бъде обявен за "светец"!

Руски писател предложи да се канонизира Сталин

Според Александър Проханов генсекът е лидер на свещената християнска победа

В ефира на руското радио "Говори Москва" писателят Александър Проханов предложи към всички съществуващи в Русия светии да се причисли и още един - генсека на КПСС Йосиф Сталин, съобщи mignews.com

"Победата във войната през 1941-1945 се счита от руснаците за свещена. Защото точно в тази битка се се срещнали силите на Ада и тези на Рая. Тези от Ада са Хитлер и фашизма. Тези от Рая - това, разбира се, е Съветският съюз. А Йосиф Висарионович се явява точно лидера на свещената християнска победа", уверен е публицистът.

Той настоява и да се помисли за изобразяване на руския лидер и като икона. Творецът сподели през радиото, че той оглавява специален патриотичен клуб. Заедно с хората му дори провели на 28 май тази година молебен пред иконата "Божествената майка Държава". Тя представлява Сталин, а около него нарисувани всичките съветски маршали.

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Руският имперски дебилизъм се задълбочава: в болното съзнание на тия идиоти Сталин явно е нещо като "нов Александър Невски", най-вероятно. Аз пък в тази връзка си позволявам да кажа следното: щом руските дебили канонизират Сталин, щом Сталин стане "светец" (Майчице мила!), то нека тогава нашите рублофилски дебили да прекръстят храма "Свети (с извинение!) Александър Невски" на храм "Свети (Простете още веднъж!) Йосиф Сталин" - та психиатрията и у нас да е пълна!

Виж също и това: С икона на генералисимус Сталин четат молитви в памет на загинали руски воини

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

Добави в Svejo