"Прочетох призива към мен да взема отношение по изказването на Меглена Кунева „Костов, не аз, подписа за затварянето на четирите реактора в Козлодуй”. Ще изложа последователно фактите:
На 16 юни 1993 г. правителството на Любен Беров одобрява споразумение с ЕБВР, по доклад на министъра на енергетиката Никола Шервашидзе, съгласно което България получава 24 млн екю за укрепване на сигурността на АЕЦ „Козлодуй” и приема да спре първи и втори блок не по-късно от 1 април 1997 г. След изборите на 19 април 1997 г. правителството на Иван Костов преговаря с Европейската комисия. На 15 май 1998 г. той пише до Ханс Ван Ден Брук, комисар по разширяването: „Нашата позиция е, че блокове 1 и 2 трябва да продължат работа до 2005 г., а блокове 3 и 4 до 2010 -2012 г. Експлоатацията им в този период ще се осъществява в стриктно съответствие с международните стандарти за безопасност”. За да започне преговори за присъединяване към ЕС на 10.12.1999 г., правителството приема изричното условие на ЕК първи и втори блок да бъдат спрени на 31.12.2002 г. Но относно трети и четвърти блок то защитава сроковете, поставени в Енергийната стратегия – края на 2008 г. за трети блок и края на 2010 г. за четвърти блок.
С Решение 641/1.10.2002 г. правителството на Сакскобургготски решава трети и четвърти блок да бъдат спрени в края на 2006 година. Акта на МС е обжалван пред ВАС, който с решение 164/9.01.2003 г. отхвърля закриването на трети и четвърти блок. Меглена Кунева, Милко Ковачев и Соломон Паси обжалват решението на тричленния състав. Петчленният състав на ВАС с решение 3044/28.03.2003 г. отхвърля искането им и потвърждава решението на тричленния състав. Правителството на Сакскобургготски не се съобразява с решението на съда. Меглена Кунева подписва затварянето на глава енергетика, където е записано, че трети и четвърти блок ще бъдат спрени в края на 2006 г. Така и стана.
Притежавам документите, които съм цитирал. Това е истината, а истината е най-силното оръжие срещу лъжата."
Написа: Иван Иванов
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
1 коментар:
За която А.Г. гласува ентусиазирано на президентските избори, защото била "реформаторка" и "антикомунистка".
Публикуване на коментар