Лек тест за политици, способни да се опълчат на тъй интимната си душевна склонност към демагогия и популизъм

Я да видим дали някой десен, консервативен и демократичен политик ще се осмели днес да отиде на гей-парада - в името на защитата на някои фундаментални ценности, свързани с човешките права и с демокрацията? :-) То ще означава в някакъв смисъл да се самоубие политически, пък макар и неритуално...

Но за истината и за свободата (демокрацията) се искат и известни жертви, нали така, господа десно-консервативни демократи?

Или вие не мислите така - да сте популисти и демагози ви е по-изгодно, нали така? :-) Бойко Борисов дали е способен да си превърти езика и да каже поне две думи в подкрепа на протестиращите на гей-парада? Едва ли, сметката, изгодата, подмазването спрямо мнозинството винаги трябва да е водещо за политическите въжеиграчи...

Партийният интерес (изгодата) ли винаги трябва да е водещ, или има ценности, заради които сте способни да си създадете известни леки неудобства, господа десни политици, примерно, да ви падне малко рейтингът?

ЗАБЕЛЕЖКА: Написах горното, като го адресирах до десните (консервативни) политици, но то със същата сила се отнася и до левите политици у нас. И тях ги е страх да афишират подкрепа за някакво потиснато или дискриминирано малцинство. Тъй че затова слагам заглавие "Тест за политици", за политици, способни да се опълчат на тъй интимната си душевна склонност към демагогия и популизъм.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

Добави в Svejo