Emil Jassim каза: Страх го е от атестация несигурният учител. Този, който знае, че може, който използва съвременни методи на преподаване, който използва технологиите, който приковава вниманието на учениците, който успява да говори на разбираем за тях език, който има кураж да каже "Не знам, дай да проверим заедно", който не спира да се развива като педагог и като специалист, не се страхува от атестация или от каквато и да е проверка. Нали искаме да докажем, че можем - и че сме несправедливо подценявани?
Дори ми се вижда твърде дълъг периода от 4 години за атестация на учители и директори.
Veryna Pertora каза: Въпросът изобщо не е този. Естествено, че трябва да има атестация. Въпросът е кой, с какви професионални качества и с какъв инструментариум оценява. Колкото до директорите - отказът от регламентиране на мандатност (а ако е свестен - и сто мандата да изкара) е пълно предателство пред идеите за реформа.
Vesela Todorova каза: Смятам, че първата промяна трябва да е свързана с директорите - мандатността ще намали корупцията и страха на учителите от директора. Един достоен учител няма никаква гаранция, че ще бъде оценен адекватно, ако оценката му зависи от някой чиновник- неграмотник или от самозабравил се директор
Ivetta Krusteva-Daud каза: Не мога да разбера защо трябва да харчим пари за атестации, за да разберем, че не можем да си позволим да освободим никой от работното му място поради некадърност, просто защото няма желаещ да дойде на освободеното място.
Евгени Зашев каза: Патосът на външното оценяване е хубав като юношеството. В една среда, в която няма ясни критерии за компетентност (каквато е средното образование), подобна идея обаче е по-скоро пубертетна. Стои въпросът не само #Кой ще оценява, но и защо #Той, по какви критерии и най-вече в името на каква цел. В противен случай се рискува глупави, тщеславни и гъвкави образователни администратори и вечни експерти да получат непомерна за капацитета си власт. Тъй мисля.
Ivetta Krusteva-Daud каза: Много вярно мислите.
Emil Jassim каза: Колеги, напълно съм съгласен с всички вас. И все пак се надявам, че ви прави впечатление, че никой не отрича нуждата от атестация. Не стои въпросът "Дали?", а всички посочват, че е важно "Как?".
Евгени Зашев, с присъщия ми ентусиазъм виждам добрата новина и обединението на всички коментирали около принципната нужда от атестация.
А директорската мандатност е наистина conditio sine qua non, т.е. условие, без което не може.
Петко Иванов каза: Как Ви се струва като идея част от атестационната оценка да е на учениците.
Евгени Зашев каза: Много внимателно с игрите на демокрация. Който каквото ще да казва образователната ситуация е и ще си остане йерархична.
Emil Jassim каза: Нямам нищо против. И все пак е ясно, че това трябва да е един от десетките критерии за атестиране.
Nedelin Boyadjiev каза: Учениците имат най-голяма нужда и най-голяма полза от това, срещу тях да стои човек, който е едновременно добър специалист по дадена наука (и учебна дисциплина), добър педагог и добър комуникатор. Вчера обяснявах на учениците си (по психология и логика) колко важно е да умеем да общуваме. Защото преподаването е двустранен процес, диалог, процес на общуване - преди всичко.
Ангел Грънчаров каза: Моят случай е пример на човек, който е уволнен (от работа като учител по философия и гражданско образование) от самозабравила се директорка, с подкрепата на самонадеяна инспекторка, нейна приятелка по параграфа "пълна липса на качества да бъде учител", "абсолютно негоден за системата", "най-голям некадърник" и т.н., все в този дух (което показа, че тия мои "престъпления" и "прегрешения" са изцяло изсмукани от пръстите, т.е. в тях няма нищо вярно, няма нещо реално, за което администраторите да можеха да се хванат, поради което им се наложи да си ги изфантазират изцяло!), независимо от това, че съм с 1-ви клас квалификация, автор съм на новаторски учебни помагала по всички изучавани в гимназиите философски предмети, радетел съм за едно ново и съвременно преподаване и отношение към учениците и т.н., т.е. бях уволнен само за да ми бъде отмъстено че съм различен от "добрия", тоест типовия учител, че си позволявам да критикувам авторитарния подход на директорката, че съм привърженик на демократичния дебат по всички най-горещи проблеми на училищния живот. Сега казусът с моето уволнение ще се нищи от Върховния касационен съд, след като Окръжен съд в Пловдив отмени тъй арогантната заповед за моето уволнение, но директорката обжалва това решение във ВКС.
Просто давам пример до какви ексцесии може да се стигне ако всевластието на директорите и на образователните чиновници от инспектората не бъде ограничено и ако, не дай си Боже, на тях се даде правото да се разпореждат със съдбата на учителите, да ги атестират, да си правят каквото искат с тях. Ще настъпи пълен административен кошмар. Тъй че много трябва да се мисли когато се внедряват "новости", но пак според догматиката на бюрократичната командна и социалистическа система на образование, която си съществува у нас все още в непокътнат от ерата на комунизма вид.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар