Свободата и разнообразието са в основата на развитието и качеството на образованието

Излишен ли е ХII клас?

А колко трябва да са вагоните на влака за Варна, за да отидем във Видин?

Снимка: Крум Стоев

Обра­зова­нието е процесът на личностно развитие, който трябва да доведе до зрелост.

ЯВОР ГАНЧЕВ, НАЦИОНАЛНА МРЕЖА НА РОДИТЕЛИТЕ

11.06.2015

Явор Ганче
в

В своята книга “Демократичното образование” Яков Хехт систематизира три типа реакции, противни на реформата: първо, отричане на нуждата от реформа; второ, ангажиране с “реформаторски” дейности, които няма опасност да променят статуквото; и трето, настояване, че трябва повече от същото, заради което има нужда от реформа. Реорганизациите в образователната система (да има ли ХII клас, в VII или VIII клас да завършва основното образование, да се кандидатства ли след V клас и пр.) спадат към типа “имитация на реформа, която няма опасност да промени статуквото”. Средното образование е откъснато от живота; множеството зрелостници нямат елементарни умения за общуване и боравене с информация, а какво остава за капацитет за взимане на отговорни решения за собствения си живот (собствено, зрелост). Този резултат не се дължи на ХII клас.

Като начало, добре е да признаем някои очевидни факти. Например, че образованието не е функция на времето, прекарано в училище. Да, статистиката сигурно показва, че повече време в училище корелира с по-добри резултати. Но за какви училища се отнасят тези резултати? Повече време, прекарано в неподходящо или лошо училище, дали ще подобри образователните резултати? Резул­татите се дължат на качеството на образователните услуги, както и на възможността за избор именно на такива услуги, каквито са нужни и точно когато са нужни. Тези неща не се измерват с време и тук е мястото да напомним по повод едно друго организационно преустройство, че предучилищната подготовка също не зависи от броя на годините предучилищна подготовка.

Това ни води до следващия очевиден факт: децата са различни. Като казваме различни, нямаме предвид ръст и цвят на очите. Децата учат по различен начин – и с различно темпо. И най-важното – интересуват се от различни неща, по различно време. Най-трудно е да си признаем, че очакваме от зрелостниците да умеят да се мотивират от собствените си интереси и да поемат отговорности след 12 години на обучение, напълно игнориращо именно собствените им интереси.

В “реформаторския” проект за нов закон за образованието четем: “Чл. 78. (1) Общообразователната подготовка ... е еднаква за всички видове училища и се придобива чрез изучаване на едни и същи общообразователни учебни предмети и с един и същ брой учебни часове за всеки от тях, определени в държавния образователен стандарт за учебния план”. Сигурно ще се съгласим, че “има едни неща, които всички деца трябва да знаят”. Но постижимо ли е това именно чрез игнориране на фактите, че образованието не е функция на времето, прекарано в училище и че обучението трябва да следва интересите на ученика, за да е ефективно? “Този влак все не отива до Видин! Да, очевидно влакът е за Варна, но дай да пробваме да махнем един вагон отзад или да добавим два вагона отпред, да видим дали пък няма да пристигнем във Видин?” Смешно ли ви е? Посмейте се, но и си спомнете, че който се смее на глупостта, вероятно е платил билета за цирка.

Образованието е процесът на личностно развитие, който трябва да доведе до зрелост, т.е. способност за взимане на независими и отговорни решения. Тази способност не пада от небето; учи се, и то именно чрез преживяване на ситуации на взимане на решения. Ако това е гарантирано, тогава образованието може да е и социална услуга; и подготовка за трудовия пазар; и превенция на престъпността; и инструмент за борба с бедността. Да, хората с по-добро образование са по-богати и по-рядко влизат в затвора. Но дали пък това не се дължи на тяхната зрелост? Може ли да се провежда образователна политика, която да цели превенция на престъпността и борба с бедността, чрез образователна система, която не зачита индивидуалността на учениците и така възпроизвежда незрели хора, неспособни на отговорно поведение?

Личностното развитие е лична работа. Логично, нали? Защо тогава не поставяме под съмнение смисъла на държавната намеса в ученето, което е самата същност на личностното развитие? Въпросът какво, колко, кога, как и защо се учи трябва да се решава от участниците в учебния процес (учениците, представляващите ги родители и техните учители) и те трябва да имат гаранция за правото си да вземат независими и отговорни решения за образованието. Имен­но защото решенията по твърде личния въпрос за образованието се вземат от държавна институция, затова образователната система служи на всякакви институционални и частни интереси, но не и на личностното развитие на учещите.

Излишен ли е ХII клас? Може би за едни ще е излишен, а за други – не. Но ако има нещо излишно, то това е функцията на министъра на образованието да определя императивно какво, колко, кога, как и защо да се учи. Нека тези, които искат да поемат отговорността за собственото си образование, да имат възможността да го правят с подкрепата, която им се полага по чл 23 от Конституцията. И съвсем не става дума за “финансирането на частните училища” - става дума за всяко едно дете във всяко едно общинско училище. Ще доведе ли това до сътресения? Едва ли. Мнозинството няма да искат или да могат да взимат подобни решения за себе си и ще продължат да се придържат към обучението по министерската програма.

Нека има плурализъм – разнообразни образователни решения за разнообразните образователни потребности на различните ученици. Нека образованието да е качествено за всички или поне за възможно най-голям брой хора – но това няма да стане чрез намиране и налагане на поредния “най-добър” модел. Ще стане чрез осигуряване на разнообразие и свобода, защото те са в основата на развитието и качеството. Нека има истинска автономия на училищата – защото разнообразие и качество може да се осигурят чрез самоуправление, но не и чрез заповед на министъра. Помислете си дали разнообразие и качество в изкуството може да се осигурят със заповед на министъра на културата? Представихте ли си го нагледно? Ето, това вече е стъпка в правилна посока – вече няма да говорим дали имаме нужда от свобода, разнообразие и плурализъм, а как това може да стане.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo