Режисьорът Теди Москов потвърди пред журналисти намерението си да приключи с кариерата си в театъра. С последната си работа – по възраждането на „Улицата“ като микс от жива игра и прожекция в зала 1 на НДК, той смята да напомни какво е бил, а после за дълго да замълчи.
„Моят театър беше силен в свинщината на комунизма, показваше къде е свободата, с какво може да се помайтапим, как да си поемем дъх. Театърът, който правех, беше атентати срещу скуката и лишаване от следобедната дрямка на българското изкуство. Сега това вече не е нужно“, заяви той.
„Аз използвам свободата да работя каквото искам и да казвам, каквото мисля. Всичките тези сравнения, че и преди е било същото – не е така. Казват ми – тогава билетчето за транспорт струваше 6 стотинки. Да, ама вицът струваше 5 години“, обясни Москов, който смята да продължи да пише сценарии.
„Като казах свинщината на комунизма, обидих прасетата – то е някаква уродливост, система, която ми е много изненадващо, че още продължава да има привърженици“. „Сега като падна този комунизъм, аз за каква свобода да говоря“, запита режисьорът.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.
3 коментара:
Ето любимата ми песен, ама ако я разбираше щеше да значи нещо, а сега е дрънкане на тенекии, ОК?...
Приятеля ми го уби един с автоматичен нож за 43 долара... И ти това нарече преди "Американска народна песен", а Андрешко, помниш ли?
Ама никак не върви тука комунистическия ви език… Имаме друго мислене, ОК?... Имаме нещо като нация и не му викаме измъчен "НАРОД", ОК?...
https://www.youtube.com/watch?v=3cQNkIrg-Tk
И тая с гайдите не е лоша, макар че пее дивотии, точно кат вашта чалга...
https://www.youtube.com/watch?v=xvaEJzoaYZk
Ето и тая малко да вкусиш Америка, тя не е гадна като робската BG, ОК?...
https://www.youtube.com/watch?v=8u7-Ht05v2M
A. от Австралия
В BG се интересувaт кво казала скубла Мая Манолова или читак Местан...
Е, тука това не става и за изтривалка...
Аз напр. си купих чипсове от CASSAVA, нeкво растение, виж го y Google...
Понекога ти писва да хрупаш картофени чипсове, ОК?...
Имаше го и у Фриско (San Francisco)...
А кога ще го има при вас, при вас ще има само дрън дрън ярина - Местан говори, простак Диков говори, партизан мандраджия Стеф Дан говори...
Нема спасение от тая измет, BG има ограничен генетичен фонд, имам чувството че там живеят ограничени умствено човешки същества...
Но защо бех аз роден там, грешка некаква в небесната канцелария, както често се шегувам на Запад...
A. от Австралия
Знам едно българче в американската армия, беше 4 години в Ирак и нито една драскотина...
Сега е пенсионeр (на 25 години!) с малка пенсия от $400 на седмица... Не е много но се живее...
Интересно защо не е направил блог като тебе да се пъчи, а?... Помисли...
АIG мой мамин...
A. от Австралия
Публикуване на коментар