Ето по-долу можете да проследите продължението и, така да се рече, "завръзката" на дискусията, която публикувах вчера под следното заглавие: За да ни отклонят вниманието от истинските виновници за нашето положение ни тикат в непроходимото блато на расизма и на антидемократичната етническа нетърпимост:
Ivan Marinov каза: Господин Грънчаров, едва ли ще се вслушате в скверните думи на един млад човек, несъгласен с бруталното Ви поведение, ама ще пробвам: научете се, за Вашето собствено удовлетворение, да четете повече с мисъл и разум, отколкото с автоматичното и смехотворно, инфантилно оплюване на ония, низшите и жестоки хорица, които нямат олтар на Ангел Грънчаров, чието име да споменават няколко пъти дневно. Разберете, о, велики боже Грънчаров, има и атеисти по отношение на Вашата нескромна и нахална особа!
Martin Demerdzhiev каза: Съгласен съм г-н Грънчаров. Изразът, който използвах е неподходящ, че комунизмът ни е върнал в първи клас. Комунизмът ни постави на място, където никога не сме били преди. Не ни е "върнал". И не сме само ние в тази ситуация. Щом германците срещат трудности с възстановяването на източна Германия, където вече са потънали 2 трилиона евро и все още територията на бившата ГДР изостава значително, значи изводът е, че комунизмът се плаща в най-голяма степен от хората с демократично мислене в обществото. Излиза, че можем да вървим напред само ако вземем "комуноидите" на гърбовете си и то против волята им. Иначе сме обречени да потъваме.
Martin Demerdzhiev каза: Иван, под "възрожденска риторика" имам предвид онази агитация на възрожденците спрямо населението, която е характерна за епохата на българското възраждане. За да не се впускам в прекалена полемика ще се позова на Любен-Каравеловото: "Свободата не ще екзарх, иска Караджата!". В днешно време свободата иска екзарх. В днешно време има нужда от общество, което се гордее повече с библиотеки, университети, наука, духовни ценности. И не толкова с наздравици с черепа на Никифор, с военни успехи или с империалистични идеи. Възприемането на "греховете на запада" е нещо, което показва истинското състояние на обществото, което не знае как да използва свободата си. То го е имало и през комунизма, само че е било потискано по изкуствен начин. Когато поставим нещата на реална основа действителността изплува на повърхността и става очевидна.
Ангел Грънчаров каза: Страхотен отговор сте написал, уважаеми г-н Demerdzhiev, като имам повече време ще Ви отговоря подобаващо, темата ми се струва хубава, заслужава си да я обсъдим по-внимателно. :-)
Ivan Marinov каза: Вторият отговор ме удовлетворява отчасти. Да, тези наклонности са били потискани изкуствено, но ето един напълно сериозен въпрос: как да бъдат трайно и окончателно преодолени? И нещо също важно: имаме ли ума и волята да понесем свободата, сиреч, достатъчно отговорни и разсъдливи ли сме? Вероятно ще ме опровергаете, но твърде рядко може да бъде намерен мислещ и достоен човек, какво остава за масата. Прокламираме свободата, но през последните 25 години тя е оказвала пагубно въздействие върху нас. И от лошо - към още по-лошо. Колко време и как трябва да бъде оползотворено, за да укрепне и нещо хубаво в тоя публичен живот? Мога да Ви кажа, че родителите на моето поколение са далеч по-образовани и мислещи от нас, възпитани именно в онзи изкуствено наложен режим. Засега нашата свобода е произвол. Никакъв контрол и самоконтрол. Никаква отговорност към собствената личност и към бъдещето. Накъде? Но наблюдавам нещо зловещо: прогресивно нарастват националното ни малодушие и обожанието към сатрапите. Ето как аз виждам нещата. Довчера викахме: "Да живее кралят!", днес умря и дойде времето на новия господар и оповръщането на стария. Навярно това е някаква здраво вкоренена традиция, та става съвсем непосилна задача отделянето на демагозите от честните, почтени човеци. И в това се състои един съществен, дори, според мене, фундаментален елемент от грозната ограда на упадъка. На никого не вярваме. И в същото време реагираме на първичното, на атавистичното, защото не се изисква разсъдък, а само инстинкти. Те са присъщи за всички, но това не е вярно за мисълта. Зародишът на мисълта ни е даден даром, но сами трябва да го отгледаме, за да вкусим неговия плод. А един нищожен процент от нацията не стига.
Харесвам · 20 часа · Променено
Ангел Грънчаров каза: Чудесно представяне на психологията на типичния комуноид: "... Прокламираме свободата, но през последните 25 години тя е оказвала пагубно въздействие върху нас. И от лошо - към още по-лошо..." Щом има свобода - значи настъпва пълен упадък и също така вселенски катаклизъм: без проклетата свобода комуноидите явно се чувстват прекрасно! Страх от свободата и отказ от собствената личност (която се жертва в угода на някакви втълпени догми за "най-правилното мислене", което се свързва с митологията за "толкова добрия комунизъм") - това са опорните точки на масовата комуноидност, с която трябва да се справяме някак ако искаме да вървим напред.
Няма особен смисъл да се разговаря с комуноиди щото мисленето им е изцяло нездраво, те всичко възприемат и тълкуват наопаки на реалното, на истинското. Те живеят в един друг, лъжлив, фантастичен, изцяло илюзорен свят, формиран в болното им съзнание около идиотската теза, че без комунизъм (сиреч без робството!) човечеството, видите ли, неминуемо пропада. Свободата за комуноида е нещо като отрова, няма по-страшно нещо за него - и затова такива идиоти изпадат в същински бяс при гледката на един свободомислещ човек.
Всичко, що не мисли в рамките на тъй бедните представи на комуноидността е "зъл народен враг", който подлежи на немедлено унищожение. Това са болни хора, хора с болни души. Това са кухи хора, или, още по-добре казано: "социални животни", чиято човечност е атрофирала, е била изядена от комуноидността. Ето заради такива (които за жалост са мнозинство у нас) и обществото ни като цяло е болно. И по тази причина тъпчем на едно място, не прогресираме особено, затъваме в малодушие и слабост. И сме лесна жертва за ония враждебни на свободата и на свободния свят външни, чужди сили, които мечтаят за реставрация и тържество на патологичната комуноидност в пределите на т.н. "жизнено пространство" на тъй уродливата путинистка Руска империя.
Roksana Arsenieva каза: И НА МЕН МИ НАПРАВИ МНОГО СИЛНО ВПЕЧАТЛЕНИЕ ТОЗИ АБСУРДЕН РАСИЗЪМ, ТАЗИ ПУБЛИЧНА ДИСКРИМИНАЦИЯ И КСЕНОФОБИЯ, АКО Е ТУК, В ЕС, това е много подсъдно. ТЕЗИ, КОИТО РАЗПРОСТРАНЯВАТ И НАСЪРЧАВАТ КЪМ ЕТНИЧЕСКА ОМРАЗА и ВРАЖДА ГИ ВКАРВАТ В ЗАТВОРА за подобни публични изяви. НЕ ЦИГАНИТЕ ОБРАХА ДЪРЖАВАТА И ТЕ не по-малко са ЖЕРТВИ КАТО ВСИЧКИ НАС ОТ ТАЗИ ПРЕСТЪПНА ПОЛИТИКА. В нито една държава това е допустимо. Това определено ОПИРА е до култура, образование и манталитет. Или сте се побъркали в БГ, но знайте: не циганите са виновни че някой се тресе от подобни расистки психични заболявания!
Ангел Грънчаров каза: Госпожо Арсениева, напълно съм съгласен с Вашата теза, само ще си позволя да я преформулирам ето как: не циганите обраха държавата, циганите не по-малко от всички нас са жертви на престъпната политика на комунистите!
Престъпна политика тъкмо на комунистите и на техните подлоги, слуги, на техните ченгесарски мутанти: "царят", разните му там догановци, сидеровци и пр., чак до ден днешен подвизаващи се във властта. У нас комунистите и техните довереници фактически не са изпускали властта (като изключим два кратки периода (1991-1992 г., няколкото месеца управление на правителството на Филип Димитров и периода на управление на правителството на Иван Костов, което извади страната от причинената от комунистите катастрофа в 1996-1997 г.), те на няколко пъти обраха целокупния ни народ и окрадоха цялото национално богатство на страната. Та затова не трябва да говорим общо за някаква хипотетична "престъпна власт", престъпната власт у нас е властта на комунистите и техните политически слуги или мутанти.
А ония, които си играят с огъня и сеят етническа омраза, провокирайки кървав етнически сблъсък у нас, такива наистина трябва да бъдат наказвани с цялата строгост на закона: още повече че те обслужват външни, именно руските имперски интереси. Русия няма да миряса докато не ни накаже жестоко за "предателството", а именно, че се откопчихме от нейната смъртоносна примка и че тръгнахме с цивилизования, със свободния, със западния свят - че се върнахме в Европа, че тръгнахме с Европа, че държим да останем с Европа, с модерния и развит западен свят. Сега за нас най-важната задача е: всичко, що е свястно, читаво, българолюбиво, свободолюбиво и проевропейско у нас да си обедини силите с оглед да устоим на бруталния руски натиск!
Щото Русия, повтарям, няма да миряса докато не ни извади от Европа и не ни натика пак в своята толкова уродлива имперска сфера, в която цари пълно незачитане на човешката личност, на свободата на индивида, на човешките права, в която върлува страшна мизерия, безпътица, най-зъл реваншистки милитаризъм, цари ужасна ксенофобия, някаква зверска омраза и ненавист към всичко различно, към всичко мислещо, към всичко, което иска да живее свободно, да развива талантите си и да общува с другите хора на чисто човешка основа.
Да устоим на бруталния руски натиск е главният български въпрос на нашето време! Няма да допуснем руските империалисти да ни откъснат от Европа и да ни натикат в своята гнусна имперска кочина, в руската тюрма на народите!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар