Някои хора нескривано симпатизират на гърците и то от някакви крайно възвишени, чисто житейски и дори духовни, видите ли, позиции и подбуди; ето такъв един пример, срещнах го току-що във фейсбук, наложи се да реагирам - щото не мога да мълча когато някой прокарва толкова вредни, бих казал извратени възгледи и то в момент, когато всички с очите си виждат до какви последици води тъй фриволния, жизнерадостен, весел, видите ли, "ляв мироглед" на обикновения уличен мошеник или хулиган, който друго не прави освен да мисли как да прецака другите, как да им вземе парите и как да ги излапа, пък после нищо да не връща:
Emil Jassim каза: 1. Не разбирам злорадството за състоянието на Гърция. Да, можем да се шегуваме с всичко, но злорадството ми е непонятно, а и впрочем е безвкусно.
2. Гърците са минавали и през по-страшни неща в историята си, и през това ще минат. И пак ще са по-весели и по-сърдечни от цяла Европа.
3. Отнасят го бедните и средната класа. На богатите им дреме на Варуфакиса.
4. Както казва Цецо Цветански, ако Европа не иска да плаща, да ходи да си прави "то кèфи"-то на Северно море. Тоя лаф е наглед, че можем да се шегуваме с всичко. Или, както казва малкия Тими, не е толкова смешно, когато е твоята майка, а?
На това изцяло неприемливо за мен разбиране се наложи да отвърна ето как:
За никакво злорадстване по повод положението на Гърция не може да става дума, но сме длъжни непременно да отчитаме, че заради напълно погрешните си разбирания за живота гърците сами се докараха до това състояние; нормално е да се поучим от тяхната грешка, щото и у нас има доста хора, които пък са научени от социализма, че държавата, видите ли, трябва да е наша "грижовна майка", тя трябвала да ни дава всичко наготово, а пък ние трябвало да паразитираме за чужда сметка и т.н. Та да се разбере от всички, че гърците ще трябва да страдат, т.е. ще трябва да си платят заради собствените си погрешни леви разбирания за живота.
А нормалната, дясната логика на живота е тази: нищо не чакай наготово, всичко трябва да си изработиш сам, с таликатлъци и хитруване за чужда сметка дълго или пък особено вечно не може да се живее. Гледам, че много хора и у нас са заразени с този социалисто-комунистически вирус: няма как да стане, да се случи толкова съблазнително нещо, а именно да можеше само да седим и да лапаме богатствата на богатите и на работливите, да си поживеем хубаво с техните пари; е не става така, няма как да се живее така. А пък това, че сегашните гърци били, видите ли, големи веселяци, хедонисти и епикурейци, изобщо няма как да им помогне: никой ей-така, само заради веселия и безгрижен гръцки характер или заради хубавите, толкова невинни гръцки очи няма да се съгласи да опрости на гърците заемите, гърците-веселяци ще трябва да се понапънат, да поработят и да си платят всичко до стотинка. Европа и Америка не трябва да простят на гърците и цент, щото това съзнание да живееш весело на кредит с чуждите пари и да не връщаш нищо е опасно, ако не му се противодейства и то най-решително, то може да доведе до страшни катаклизми.
Гръцкият тарикатлък всъщност е израз на лявата психология на паразита, на уличния тарикат или хулиган, дето се чуди как да отмъкне парите на хората и да ги излапа; винаги в обществото е имало хора, склонни към паразитиране, към това да живеят на чужда сметка и да бъдат носени на ръце, щото, видите ли, били големи тарикати и хитреци, били големи мързели. Е, всички трябва да разберат, че така не може да се живее, че ако искаш да живееш добре, ще трябва много да работиш, няма как иначе да стане. Този урок гърците трябва хубаво да го научат, а покрай тях и цялата ляво настроена и искаща да паразитира тарикатска гмеж. Просто е: ако допуснем някои да паразитират за чужда сметка, ний, дето сме им позволили това, ще се наложи да платим сметката. Все някой се налага да плати сметката. Най-правилно е да плати сметката този, който е излапал парите. Какво има повече тук да се разсъждава и да се "злорадства"?!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.
2 коментара:
Злорадство тук няма и не може да има, но изникват ред въпроси, например как стана така, че Гърция натрупа пред очите на Европа подобен гигантски дълг? Къде бяха контролните инстанции на Европа? И няма ли в Атина посолства на ЕС, които да видят, че Гърция живее далеч над възможностите си? Но нещата за съжаление не се изчерпват с Гърция: повечето развити демокрации за съжаление са в същото положение: безумно раздути социални държави върху една вече хилава, нереална, „виртуална“ икономика, базирана на кредити. Гърция „изгърмя“ първа, защото нейната икономика е особено слаба, но и другите страни в ЕС, както и Япония, която е най-задлъжнялата страна на света, а и самите Съединени щати също са Гърции.
Благодарим, че имахте добрината да ни запознаете с най-новите опорни точки на КГБ по гръцката криза. От Вашите тъй мъдри думи излиза, че най-стабилната икономика в света е тази на Съветска Русия - вероятно по причина на това, че Съветска Русия икономика просто няма :-)
Публикуване на коментар