Ето свидетелствата за това, привеждам неговите думи от твърде показателното му интервю (виж: Никита Михалков: Днес не трябва да ни е жал за врага), публикувано в един рублофилски, предполагам, сайт:
"... За Запада това е катастрофа. Сега трябва да отговарят за зле похарчените милиарди – това, което сработи в Грузия и Украйна, не сработи в Русия. Западът е хитър, но не може да управлява всичко – например генетиката. Днес мъжът Путин няма с кой да разговаря на Запад – там мъже няма. Няма ги, защото мъж, който допуска еднополови бракове (както допуснаха Обама и Оланд), вече не е мъж. Той е нищо. В това се състои трагедията на Путин."
И още едно свидетелство:
"И днес трябва много сериозно да се подхожда към това, сериозно и отговорно. Дори бих казал, безжалостно. Нужно е да се отличи състраданието от жалостта. Състрадание е да се поставиш на мястото на страдащия, а жалостта е да го гледаш с печална усмивка от високо. Днес не трябва да има жалост към врага, към клеветника. Невъзможно е снизходително да се усмихваме, чувайки явна лъжа, и да свиваме рамене, защото нямаме какво да направим?!. Това се отнася за киевските „нечовеци“, онези подскачащи на едно място зомбирани недорасляци – видяхме до какво доведе всичко това в Украйна."
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.
6 коментара:
"... Днес мъжът Путин няма с кой да разговаря на Запад – там мъже няма. Няма ги, защото мъж, който допуска еднополови бракове (както допуснаха Обама и Оланд), вече не е мъж. Той е нищо. В това се състои трагедията на Путин."
Грънчаров, защо имам чувството, че ти си превеждал от руски този абзац?
Прочети, Колю, кой именно е превел този текст го има в оригинала, разбира се, че не съм аз. А ти какво, възразяваш за превода, щото накърнява светостта на иконата ти Путин ли? :-) Как станата така, дари Колю, че вие, комунисто-комуноидите, се се побъркахте от една толкова извратена любов към таваришч Путин?
Не бе, човек. Две години те учих, че в езика свещен на нашите деди в метсоименията са запазени падежните форми. И винителният падеж на въпросителното местоимение в м.р. не е "кой" , а е "кого". Ама ти май го усвои най-накрая, за разлика от този пазибоже-преводач...
...само толкова.
Жив и здрав!
Абе вий, другарите, големи учители се извъдихте, няма що!
Я отговори на въпроса ми:
Как станата така, драги Колю, че вие, комунисто-комуноидите, се се побъркахте от една толкова извратена любов към таваришч Путин?
По-тъп въпрос не можеш ли да измслиш?
И кое му е тъпото на въпроса ми? :-) Че ти е неприятен ли? :-)
Ти обичаш ли Путин? Обичаш го. Извратена ли е тази любов? Извратена е. Не е ли резонно ний, дето се чудим на акъла на комуноидите, обичащи тъй страстно Путин, да се поинтересуваме как стана така, че се влюбихте тъй страстно в кагебисткия император? Въпросът ми е хем резонен, хем интересен, бягството от него няма да ти помогне изобщо...
Публикуване на коментар