Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 19 юли 2015 г.

Андерс Брейвик иска да ни откаже от хуманизма, няма да успее



Андерс Брейвик, който разстреля 77 деца и извърши чудовищните атентати в Норвегия през лятото на 2011 година, е допуснат да следва политология в Университета в Осло. Както досега, той няма да напуска единичната си килия и строгият му затворнически режим остава в сила, Брейвик няма да има право да ползва интернет, но като всички затворници има право да продължи образованието си. Защото системата в действително демократичните страни налага не само наказания , но и дава възможност на всеки човек да се поправи и да поеме нормален път. Съдията, който разрешава на Брейвик да учи, няма особени илюзии относно този масов убиец, отнел възможността на 77 деца да учат и да живеят, защото той с нищо досега не е дал да се разбере, че се е разкаял и съжалява. Напротив! Но съдията казва нещо много важно: Брейвик иска да разруши нашата система, да ни откаже от хуманизма. Няма да успее.

Преди време бащата на Брейвик написа спомените си, в които се самообвинява, че ако е бил по-добър баща, може би Андрес е нямало да стане това, което е станал. Баща му, който е дипломат, е изоставил майка му с малкия едногодишен Андерс и поради влошените отношения с жена си, е виждал рядко малкия си син, който след навлизането в пубертета е прекъснал изцяло връзката с баща си. Преди да почине миналата година майката на Брейвик също написа спомени, в които обвинява бившия си съпруг. Според мен, обаче вината е на този родител, който е възпитавал детето с чувство за мъст и комплексираност на изоставено от баща си дете. А може би става дума за параноя и шизофрения плюс мания за величие. Кой знае? Във всеки случай, това е човек, който не бива да напуска затвора и след като изтече присъдата му, защото едва ли ще се промени нещо в психиката му и мисленето му.

Трагедията, която остави след себе си и която засегна стотици и хиляди хора, е неописуема. И не бива да се повтаря.

Написа: Даниела Горчева

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Безспорно, Андерс Брейвик е нравствен и човешки урод, допуснал да стане оръдие на Сатана. Стореното от него е зловещо - и не може да бъде оправдано по никой начин. Същото правеха и комунистите: убиваха съвсем невинни човешки същества, понеже не можеха да търпят личността - и свободата. Свободният живот мразеха с ужасяваща бесовещина и патологични убийци като комунистите, същата бесовщина владее и този същия Андерс Брейвик. Но истинският и най-справедлив съд, пред който Андерс Брейвик ще се изправи, тепърва предстои: и това е Божият съд. Там пощада няма. Аз именно допускам, че предвид това, което го чака, той въпреки всичко има шанс да осъзнае какво злодейство е сторил и че има шанс да се ужаси от стореното; и евентуално да се покае. Това вече са си негови работи, които той предстои да си ги урежда директно с Бог.

Във всяко човешко същество има нещо, което ни свързва с Бога, и това е съвестта. Не мога да си представя вътрешния кошмар, който терзае тази нещастна душа. Тъй че нека да не сме прекалено жестоки към него. А дали все пак Андерс Брейвик е човек, ето над това си струва да се замислим? "Човешко" ли е стореното от него? Да, изцяло нечовешко е. Тогава? Повод да се замислим над това какво могат да сторят с душата на човека противочовешките идеи, античовешките мисли. Могат да унищожат човечността на човека. А да си човек в истинския смисъл е това: да обичаш и да правиш добро. Толкова е просто това. Заради зловещи мисли и идеи обаче човекът може да се превърне в нещо много по-страшно от зъл хищник. Такова нещо е сполетяло този нещастник Андерс Брейвик.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари: