Андерс Брейвик, който разстреля 77 деца и извърши чудовищните атентати в Норвегия през лятото на 2011 година, е допуснат да следва политология в Университета в Осло. Както досега, той няма да напуска единичната си килия и строгият му затворнически режим остава в сила, Брейвик няма да има право да ползва интернет, но като всички затворници има право да продължи образованието си. Защото системата в действително демократичните страни налага не само наказания , но и дава възможност на всеки човек да се поправи и да поеме нормален път. Съдията, който разрешава на Брейвик да учи, няма особени илюзии относно този масов убиец, отнел възможността на 77 деца да учат и да живеят, защото той с нищо досега не е дал да се разбере, че се е разкаял и съжалява. Напротив! Но съдията казва нещо много важно: Брейвик иска да разруши нашата система, да ни откаже от хуманизма. Няма да успее.
Преди време бащата на Брейвик написа спомените си, в които се самообвинява, че ако е бил по-добър баща, може би Андрес е нямало да стане това, което е станал. Баща му, който е дипломат, е изоставил майка му с малкия едногодишен Андерс и поради влошените отношения с жена си, е виждал рядко малкия си син, който след навлизането в пубертета е прекъснал изцяло връзката с баща си. Преди да почине миналата година майката на Брейвик също написа спомени, в които обвинява бившия си съпруг. Според мен, обаче вината е на този родител, който е възпитавал детето с чувство за мъст и комплексираност на изоставено от баща си дете. А може би става дума за параноя и шизофрения плюс мания за величие. Кой знае? Във всеки случай, това е човек, който не бива да напуска затвора и след като изтече присъдата му, защото едва ли ще се промени нещо в психиката му и мисленето му.
Трагедията, която остави след себе си и която засегна стотици и хиляди хора, е неописуема. И не бива да се повтаря.
Написа: Даниела Горчева
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Безспорно, Андерс Брейвик е нравствен и човешки урод, допуснал да стане оръдие на Сатана. Стореното от него е зловещо - и не може да бъде оправдано по никой начин. Същото правеха и комунистите: убиваха съвсем невинни човешки същества, понеже не можеха да търпят личността - и свободата. Свободният живот мразеха с ужасяваща бесовещина и патологични убийци като комунистите, същата бесовщина владее и този същия Андерс Брейвик. Но истинският и най-справедлив съд, пред който Андерс Брейвик ще се изправи, тепърва предстои: и това е Божият съд. Там пощада няма. Аз именно допускам, че предвид това, което го чака, той въпреки всичко има шанс да осъзнае какво злодейство е сторил и че има шанс да се ужаси от стореното; и евентуално да се покае. Това вече са си негови работи, които той предстои да си ги урежда директно с Бог.
Във всяко човешко същество има нещо, което ни свързва с Бога, и това е съвестта. Не мога да си представя вътрешния кошмар, който терзае тази нещастна душа. Тъй че нека да не сме прекалено жестоки към него. А дали все пак Андерс Брейвик е човек, ето над това си струва да се замислим? "Човешко" ли е стореното от него? Да, изцяло нечовешко е. Тогава? Повод да се замислим над това какво могат да сторят с душата на човека противочовешките идеи, античовешките мисли. Могат да унищожат човечността на човека. А да си човек в истинския смисъл е това: да обичаш и да правиш добро. Толкова е просто това. Заради зловещи мисли и идеи обаче човекът може да се превърне в нещо много по-страшно от зъл хищник. Такова нещо е сполетяло този нещастник Андерс Брейвик.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар