Представите за образование и възпитание у нас са изцяло сбъркани, порочни и негодни - щом системата фабрикува такива уродливи човешки, с извинение, продукти

Много пъти съм писал за плачевната ситуация в българското образование, а за непростимите недъзи, дефекти и в крайна сметка за крещящата абсурдност на т.н. "система на държавното образование и възпитание на българската младеж", но тия дни ми се иска отново да се изкажа във връзка с някои събития от последно време, които са вече направо зловещи симптоми за тоталния провал на въпросната система - имам предвид най-новите случки, по които ще се пошуми и подърдори, пък скоро ще се забравят, щото ще изникнат нови и нови сензацийки, нови медийни дъвчици. Имам предвид историята, в която ония същите "два продукта" на образователно-възпитателната ни система, въпросните Александър и Патрик, съответно на 19 и на 18 години, станаха медийни звезди; ето, прочее, да припомня, щото знаем, че "обществената памет" у нас е изключително краткотрайна, нищо чудно да се забравили вече за какво става дума, налага се да ви го припомня (виж: Пребитото 3-годишно дете остава в кома):

"Няма промяна в състоянието на пребитото 3-годишно дете", съобщи говорителят на УМБАЛСМ „Пирогов” Мария Пойразова, където е настанено момченцето, съобщава "Фокус". То е прието в реанимацията в кома като е на апаратна вентилация.

На 21 юли се разбра, че 3-годишно дете е било пребито жестоко вечерта преди това от Александър Донков на 19 г. и Патрик Първев на 18 г., които са го гледали, докато майка му е била в чужбина да работи. Малкият Христо има голям мозъчен хематом, контузия и компресия на мозъка, било е оперирано по спешност през нощта и в момента е настанено в реанимация. Състоянието му е много тежко. Има реална опасност за живота му. По долните и горните крайници, както и в областта на шията и главата, също има хематоми. Част от тях са нови, но част от тях не са, подчертаха от болницата.

В телефоните на двамата по-големи младежи са открити клипове, които показват извършените побои от тях, разказват близки до разследването и уточняват, че детето е било измъчвано дни наред. Според лекари от "Пирогов" двамата младежи редовно са биели детето. Свидетелство за това са множеството открити синини по цялото му тяло, които са стари, а не само от деня, в който Христо е приет в болницата. Засега не е ясно защо двете момчета са пребили 3-годишния Христо. След задържането им те не са обяснили мотивите си. Все още има неяснота и по въпроса защо майката на Христо е наела младежите да гледат сина ѝ.

Заради пътуванията си в чужбина цигуларката Невена Веленска наемала детегледачки. Според една от версиите едно от момчетата е било син на неин познат и затова Веленска оставила малкия Христо на неговите грижи.

Сетихте се за коя история става дума, вярвам, че бяхте на път вече да я забравите. Изказаха се вече разните дежурни медийни гурута (Дачков, Михайлов, Вучков, Райчев, Велева, Дърева и останалите "звезди" и самозвани "нравствени трибуни на нацията", вие ги знаете кои са, разбира се, нема начин да не ги знаете!) и народът, като разбра цялата медийна премъдрост, се успокои и сега със същата жажда обсъжда не по-малко любопитната история за... болните от антракс крави, за свещената вода, която Божо Димитров откри в църквата в Преслав и в която иска да изкъпе "за здраве и берекет" г-н Премиеро; или за нещо друго, не по-малко занимателно от тия простотии. А за младежите-садисти забравихме. Как да не забравим, то да не е нещо хубаво, та да го помним?

Е, аз съм долен човек и не само ви напомням тази история, но ми се ще и да подълбая в раната, а пък също, за да заболи, ми се иска да поставя и малко сол в нея. Налага се да заболи. Тук мехлемите и балзамите не помагат. Иска се хирургически нож. Щото е застрашен целият организъм. Налага се да се реже болната, гангренясалата вече част. Налага се да бъде отстранено раковото образование, което се разрасна дотам, че вече застрашава съществуването на цялото, на обществения организъм, на нацията. Та значи ще се опитам да разсъждавам - с оглед да предразположа и други хора да се позамислят малко по-сериозно.

И тъй, погледнете снимките на тия двамата побойници, ето няколко снимки, дето се въртят в интернет:

Ето снимката, в която двамата хубавци си показват мускулите:

Ето ги и цял ръст:

Виждате, съвсем обикновени млади хора са, като всички останали. По нищо не им личи, че инак, отвътре, са същински нравствени уроди. Те, прочее, отрекли, че са били и тормозили системно 3-годишното дете, за което трябвало да се грижат. И вижте колко интересен пасаж намирам в едно писание по въпроса, вижте, прочетете, то много говори и показва:

Що се касае до това какви са били мотивите на момчета, за да извършат подобно деяние, първоначалната версия, по която работи прокуратурата е, че двамата са се опитвали да го възпитават.

Опитвали се били да го възпитават значи. Излиза, че тяхната представа да "възпитание" е такава: с бой, с удряне по главата, с ритници. Такава, да отбележим, е широката, ширещата се в главите на младите у нас представа за възпитание. Така тия млади побойници са били възпитани да мислят що е възпитание. Най-вероятно и представата за възпитание и на техните собствени възпитатели - родители и учители - е същата: без бой, без пердах няма възпитание. И то без як бой, не какъв да е, а именно яд, здрав бой. От който се образуват хематоми вътре в черепа. Здраво ритане и шибане е падало по онова 3-годишно нещастно детенце, очевидно. Та значи у нас всички масово си представят под възпитание не друго, а бой, лобут, пердах. Щото това нещо по-горе са го записали официални лица от прокуратурата.

Е, боят в нашите училища е забранен, нали така? Следите ли ми мисълта? Уж няма бой в нашата възпитателна система, пък всички си представят под възпитание именно боят. Ако не го биете едно дете как изобщо го възпитавате? Така, предполагам, се мисли у нас. Нищо че боят е забранен. В училище е забранен. А в къщи децата у нас дали ги бият? Става дума за т.н. родителско възпитание, там боят забранен ли е? Може да е забранен, но не е отменен. И ето, тия двамата уроди Александър и Патрик, като им паднал сгоден случай да възпитават едно дете, почнали да го бият така, че едва не го убили. Здрав пердах са му удряли. Опитайте се да ми следите мисълта, да схванете накъде бия с тия повторения. Повторението е майка на знанието. Това пък е друг темел на нашата образователна система.

Като биеш някого - било животно, било човек - ти се издаваш, че си безсилен иначе да го контролираш. Изпадаш в безсилие, обзема те ярост, от нямане какво друго да правиш свиваш юмруците и почваш да шибаш. Ако става дума за възпитанието на човек, разполагащ със съзнание, може да му въздействаш с думи, с разговори. И то много ефективно може да е това въздействие. Но обикновено с това оръжие, с този инструмент думите малцина умеят да боравят, даже и сред тия, които "професионално", така да се рече, са възпитатели. Учителите имам предвид. Учителските, даскалските нравствени наставления из нашите школа са най-скучното, най-досадното, най-неприятното, най-тъпото нещо, което човек изобщо може да си представи. Нашите възпитатели изобщо, ама изобщо не са били възпитани да умеят да се ползват от най-мощното духовно оръжие или инструмент за възпитание, именно словото. Те изобщо не могат да го ползват това оръжие или този инструмент. Е, въобразили са си, че много го владеят, ала това е една заблуда. Една илюзия. Кой да научи нашите възпитатели на възпитание като техните собствени възпитатели, професоро-доцентурата из нашите "академии" и университети, абсолютно по същия начин като тях не е възпитана. Нашите професори по педагогика, дидактика и възпитание може на теория да знаят всичко за възпитанието, но от пръв поглед много често ли личи, че те самите изобщо не умеят да възпитават - по причина на това, че сами не са били възпитани. Или са били възпитани погрешно. Истински ефективното, умело, адекватно, автентично нравствено, сиреч духовно въздействие върху душите на младите у нас изобщо не се владее, по причина на това, че у нас десетилетия наред господстваше една материалистическа, сиреч пошла доктрина за образование и възпитание, игнорираща изцяло всички принципи и ценности на автентичното духовно въздействие, образование и възпитание. Сфащате ли накъде бия? Проблемът, дето се вика, е "комплексен", крайно тежък, нещата са преплетени в кълбо, в неразплитаем възел.

Е, у нас боят е забранен, но има къде-къде още по-неприятни "способи" за терор и тормоз над личността на младите. Е, това вече нашите авторитарни възпитатели и учители го умеят, ох, как хубаво го умеят! Това, което умеят най-много, е да се гаврят с душите на младите по един най-перфиден, незабележим начин. Обливат ги, примерно, с тонове лицемерие. С тонове лъжи. Обсипват ги с цели булдозери с неискреност и фалш. Успяват да вледенят душите им с ледовете на безразличието. Системата е безпощадна, нищо човешко в нея не вирее. Човешкото в нея е аномалия. Ако си човек в системата те обявяват за безумец. И те смазват. Сякаш си не човек, а червей. В системата на образование и възпитание у нас виреят само тъкмо червеи. И охлюви. Безгръбначните общо казано виреят в нея. Лазещите. Пресмыкающиеся - ако мога да използвам братския руски език. И тия дето умеят да използват лактите си за да се провират. И да изпреварват другите. И да се нагаждат. Нагаждачите у нас просперират. Нахалниците. Безпардонните. Наглеците. Арогантните. Побойниците. Тия, дето умеят да мачкат личности. Тях са ги мачкали бе жал, ето, и те ще мачкат - щом видят някой по-слаб. Такава е логиката на тия двамата уродчета - Александър и Патрик. Те са образцови продукти на нашата изцяло прогнила и порочна образователно-възпитателна система. Тогава, позволете ми да запитам, защо тях двамата възнамерявате да съдите? Не са ли по-виновни тия, които са ги възпитали да са такива? Които са ги направили такива? Защо не призовете в съда техните възпитатели - родителите им и учителите им? И защо не призовете в съда ония, които би следвало да носят, според догмите на системата, пълната отговорност за случващото се в нея? Именно пълновластните образователни бюрократи, като се тръгне от директорите на училища и се стигне до самия сияйно блестящ от власт и слава господин (госпожа) Министър! Тях защо не съдите, а искате да си измиете ръцете със съденето на някакви си там малки бурмички от системата и нейни безволеви продукти?!

Значи представите ни за образование и възпитание у нас са изцяло сбъркани и негодни - щом системата ни на образование и възпитание ражда такива уродливи човешки, с извинение, продукти. Това поне разбрахте ли го? Някога поне това ще го разберете ли? Давате ли си сметка къде е проблемът, къде, така да се рече, "е заровено кучето"?

Ще завърша с един малък пример, за да илюстрирам още по-красноречиво тезата си. Аз съм преподавател по философия и гражданско образование вече с 32 годишен стаж или практика. Опитах се в тази наша безчовечна образователно-възпитателна система да се държа различно, а именно дръзнах нещо невиждано, позволих си велика наглост: да бъда човек и личност. Дръзнах да се държа човешки с учениците, да пазя достойнството им, да не ги разглеждам като "матр`ьял", а като суверенни и свободни човешки същества. Това го правих с години. Аз другояче не мога да постъпвам, нищо че системата ми налагаше да бъда урод. И да бъда авторитарен тъпанар. Аз в уродливата система си позволих лукса да не съм урод, а да бъда чисто и просто човек.

Е, позволих си да наруша основополагащите догми и канони на системата. Моето поведение и държание удари по нейните темели. И ето, за да ми отмъсти, системата в лицето на верните си цербери ми организира едно жестоко отмъщение. Толкова жестоко, че за малко не ме последва съдбата на този малкия 3-годишен Христо. Наистина и мен за малко остана да ме убият направо. Толкова злоба и жлъч се стовари върху главата ми, че едва оцелях. Бях оплют така, както никога, както не съм и сънувал, че е възможно някога да се случи. Бях превърнат в "народен враг", в "злодей", мои ученици бяха насъсквани, сякаш са кучета, срещу мен - да ме хапят и ръфат където сварят. И това си го позволиха... учители, възпитатели, администратори от системата! Комай никой от сеирджиите на цялата тази епична история дори не се и възмути от това, което ми се случи, от това, което ми се стовари на главата, което стана пред техните очи! Ето това е особено покъртително: мачкат една личност, а сеирджиите гледат и не трепват, сякаш се прави нещо най-обичайно - и стандартно, тъй да се рече! Никой не намери смелост и достойнство да изкрещи, че по този начин спрямо една суверенна личност не може да се постъпва. Никой!

Тъй че сега, моля, недейте да имитирате възмущение като се изказвате по историята на малкия Христо. То пък някой и в случая у нас да се е възмутил истински и искрено?! О, нема такова нещо: никой сякаш не се възмути, а всички с досада, сякаш са говеда, гледаха на развиващата се пред очите им случка - и се оригваха на чесън! Нема такова нещо някой да се е възмутил истински и да се е уплашил! Не, такова нещо у нас е изключено да се случи. Ний сме солидни хора и на такива малки емоцийки не се отдаваме. Голема работа, че пребили некакъв си там малък Христо! Голема работа, че неговите биячи били наши младежи, продукти на образователно-възпитателната ни система?! Никакви уроди не са, ами са си съвсем нормални пичове, нали така? Като не слуша тоя малък Христо, като капризничи, като иска внимание и човешка грижа, сам си е изпросил боя. Да си беше траял. Той от бой като не разбира що упорстваше та още да го бият? Да си беше траял немаше да го бият.

Айде де, на личност ще ми се прави той, внимание ще ми иска, претенции некакви ще ми отправя! На човек ще ми се прави той, я го виж ти, наблагодарникът! Бой тагава по главата! Къде дават така? Тука да не е чужбина та към децата да се отнасяме човешки? Нема такива работи! Бой! Пердах. В Мутроландия е такова възпитанието, който не го аресва, да се маща, да си намери друго место! Точка по въпроса! Лигавщини ний не търпим. Ще видите вий некакви нови теории за възпитанието - и за същинска реформа в образованието! А тая тояга видите ли? Искате ли да развъртим една по-яка некастрена гьостерица връз учените ви глави?!

Това е. Свършвам тук. Бъдете здрави! Бъдете човеци! Не се отказвайте да бъдете личности - независимо от цената, която ще ви се наложи да платите. Малкият Христо плати своята цена. Аз също, патилият и препатил философ и учител, изритан от образователната система, също платих своята цена. А вие готови ли сте да я платите? Или ще се опитате да изтарикатствате? Както и да е. Сами решавайте. Чао и до скоро!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

Добави в Svejo