Реформа без реформатори - без хора, без личности с ясно изразено и развито реформаторско съзнание, без личности с воля, с подобаваща решимост и твърдост за реформи - не може да бъде проведена, тя просто не може, няма как да стане, щото ако стане, това ще бъде равностойно на чудо; а да разчитаме на чудеса в днешно време е, така да се каже, най-обикновена идиотщина. (Сега съвсем скоро у нас предстоят да започнат страхотни чудеса, чака се само Божо Димитров да поръси премиера Бойко Борисов със светената вода от свещения бунар, избликнала в руините на храма в Преслав и тогава нашият народен исполин и бабаит Б.Борисов мигновено ще придобие такава исполинска сила, че подобно на същински Херкулес ще промени изцяло България - и ще ни оправи във всички отношения съвсем сам!)
Действащи, практикуващи реформата, настойчиви, непримирими реформатори от типа на Саакашвили у нас просто няма. У нас в момента има хора и личности, които се заканват че са реформатори, но с нищо не са показали, че умеят на дело да правят реформи (ако изключим Иван Костов, който единствен от политиците ни е доказал, че умее да прави реформи на практика). За да проработят реформите у нас, за да преминем от сферата на пожеланията, заклинанията и намеренията към сферата на действията, към сферата не реалното правене и по-скоро променяне на нещата се иска да бъде задвижено реформаторско усилие от страна на "народните маси", на нас, гражданите.
Ние, недоволните и искащите промяна личности трябва да излезем на улицата, трябва да се преброим и трябва да започнем да упражняваме всекидневен прореформаторски натиск върху управляващите - за да не допускаме те да продължават само да ни баламосват с благи намерения за някакви бъдещи пожелателни, ала за сметка на това, видите ли, "епохални" реформи. Всичко добро на този свят си проправя път чрез борба, чрез натиск отдолу, от страна на "улицата", същинската промяна не може да се случи като благодеяние, като милостиня, като щедрост от страна на размекнали се управници, които просто са решили да ни ощастливят като ни спуснат отгоре, като ни осенят със своята велика премъдрост - и със своята безмерна доброта.
Докато ние, гражданите, продължаваме да стоим със скръстени ръце за да зяпаме удобно сеира на политическия театър или на политическото позорище (сърбите, доколкото ми е известно, на театъра викат позорище!), никаква промяна у нас няма да се случи, нищо добро у нас няма да бъде направено; просто не е такава технологията на правене на сериозни и смислени промени. Политическият връх може да бъде заставен да се захване с неприятната работа по някакви промени само ако бъде постоянно натискан от гражданското общество у нас - за правенето на съществени и смислени, разумни промени.
Но у нас, за жалост, имаме не една активна гражданска общност, а за момента имаме само отделни атомизирани граждански активни и ангажирани индивиди, които не могат да си обединят силите в една сравнително многочислена и действено проявяваща се, т.е. силна гражданска общност, съставена от солидарни, свободомислещи и взаимодействащи си личности. Този е основният недъг на т.н. "гражданско общество" у нас, проблемът е, че него просто го няма, то съществува по-скоро като фикция, като имагинерна, като виртуална сила, подвизаваща се във фейсбук и по форумите - и занимаваща се само със словесни упражнения и с изхвърляния, с магически заклинания с думите, другояче казано, с мрънкане, с мърморене и с плямпане.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
1 коментар:
Не, брате Ангеле, само в Сърбия е употребата на думата позорище за театър , а и у нас , в епохата на Възраждането тя е номинална за театро/виж добри Войников/... В едно си прав: без гражданско общество , което у нас да е със силата на гражданска революция сме обречени да бъдем вечните канарчета в очите на самовъзпроизвеждащите и самоназначаващи се управници , които са марионетки в ръцете на задкулисния олигархичен кръг , дирижиран/знаеш от кого ?/ и в служба /също знаеш на кого ?/.....
Атанас Ганчев
Публикуване на коментар