Обръщението към реформаторските управляващи, лидери, депутат и министри, вече е разположено в сайта за петиции: виж Граждански призив към реформаторите. Ако сте прореформаторски настроен, ако смятате, че без истински реформи няма прокопсия, моля, идете и се подпишете под това обръщение-предупреждение, което е крайно време да бъде отправено.
Това ще го направите ако имате подобаващото съзнание за това, че нещо и от нас, гражданите, може да бъде направено, та управляващите да бъдат подпомогнати, пък дори и стимулирани да продължат да бъдат по-настъпателни с провеждането на реформите. Ако смятате, че всичко може да стане без нашето, на гражданите, участие, тогава си стойте кротко, търпеливо и чакайте, без дори да си мръдвате и малкия пръст.
Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Не се отчайвайте, всичко ще се оправи, но дали и кога изобщо ще стане зависи най-вече от нас самите, не от някой друг. Тъй че дайте да се размърдаме малко, иначе сме загубени направо...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.
2 коментара:
Казаха ти хората, че подобен многословен бълвоч хората нямат търпение да четат, но главата ти не увира. По тази причина никой няма нито да прочете обръщението т, нито пък да го подпише. Сърди се на себе си.....
Загубени сте направо, но не от вчера, а най-късно от 2001 насам, защото тогава беше последният шанс на българите. Само че те се подведоха по сценария на КГБ със Симеон-дурак и това беше краят на всички български надежди за продължаване на реалните реформи. Вярно е, че това беше много коварен план и от обикновените избиратели не може да се очаква такава свръхчовешка проницателност, за да разберат, че избират цар-комунист и кагебист, но това не снема отговорността от тях, защото в крайна сметка именно те, а не някой друг „му гласува“.
А да се очаква, че сега шепа реформатори в правителството и парламента, повечето от които всъщност не са и никакви реформатори, а също подставени лица на БКП-ДС-КПСС-КГБ, ще успеят на прокарат някакви „реформи“, може да вярва само някой простодушен интелектуалец, който въобще не е разбрал каква игра се играе и който за успокоение на съвестта, че е „направил, каквото зависи от него“, както и може би да запълва времето си, което може да бъда използвано за по-полезни неща, пише дълги и упоителни обръщения и писма към някакви хипотетични, несъществуващи „реформатори“. Това са похвални, но напразни усилия.
Аз мисля, че комунистическият сценарий трябва да се разбие с радикални средства, например като обявим, че ще тичаме голи по Главната в Пловдив, за да привлечем вниманието, и след това ще дадем голяма пресконференция, в която ще кажем ЦЯЛАТА истина за рухването на комунизма и т.нар. преход, а след това ще караме голи колело от Пловдив до Брюксел и там ще дадем голяма международна пресконференция. Може би само така светът ще може да бъде пробуден в 12 без 5.
Публикуване на коментар