Пребиваваме в невероятна нравствена мръсотия, подобно на свинете сме омацани отвсякъде с нечистотии...

Изучаването на нравствените проблеми в съвременния български живот е моя слабост, така да се рече те са моя любима изследователска област. С огромен научен, философски и чисто човешки интерес изследвам страшните морални деформации, онова ужасно нравствено уродство, което можем да срещнем наоколо всеки ден, толкова често, че повечето от нас даже и не се впечатляват особено. А пък камо ли да почнат да се възмущават от него, не, такова нещо у нас сякаш е невъзможно. Пребиваваме в невероятна нравствена мръсотия, подобно на това както свинете са омацани отвсякъде с нечистотии, но вероятно се чувстваме подобно на свинете съвсем уютно в нашата родна българска кочина. Е, за мен като изследовател са благодатни тия чудати феномени на живота ни, нравствената деградация на хората, повтарям, за мен е много любопитна и вълнуваща тема за изучаване. Правя каквото мога в тази посока.

Примерно водя дълги и трудни диалози с хора, които са носители на подобно уродливо, извратено, деформирано нравствено съзнание. Това, от което всички бягат, понеже им е крайно неприятно, точно към това аз се насочвам: с оглед да го изуча и да проумея как е възможно това страшно обезчовечаване, което ни е сполетяло. Вчера даже поставих един важен за мен проблем (виж: Как да се отнасяме към комунодно-рублофилските тролове-оплювачи, трябва ли да ги игнорираме - или си заслужава да се борим някак с тях?), интересна ми е реакцията на читателите на блога; имам доста интересни и показателни отзиви по нея, ето примерно един такъв:

Ангеле, да разговаряш и да спориш с тия мерзавци е все същото като да се хванеш да се бориш със свиня в локвата; дори и да я победиш, целият ще се оцапаш и овъргаляш с кал и нечистотии, тъй че изобщо не си струва. Този е моят съвет. Остави тия мръсници и мерзавци, не се бори с тях - за да не се цапаш. Щото борбите ти с тях водят до това, че много страда твоя имидж. Оцапваш го сам. Заобиколи локвата или гьола, населен със свини, отмини нататък и си гони своята висока цел. А тя е много по-висша от това да губиш сили и време в битки с подобни мръсници и мерзавци. Този или такъв е моят съвет. Смятам, че ще ме разбереш...

Както и да е, не съм взел решение по поставения проблем, не мога току-така да се откажа от благодатната тема, в която вече, тъй да се рече, имам приоритет, т.е. напреднал съм доста, твърде много. Налага се да продължа нататък сега-засега. Положението ми е същото като, примерно, човек при разкопки някъде да намери златна жила пък да почне да разсъждава дали да не вземе да изостави по-нататъшната си работа щото, видите ли, може да си оцапа дрехите при по-нататъшните разкопки или, да речем, да се изпоти, или някое друго леко неудобство да го възпре. Едва ли е разумно да се откажа така лесно от благодатната тема за изследване, която наистина е подобна на златна жила. Та ето в тази връзка продължението на вчерашната публикация (виж: Прекалено силно загрижена за оцеляването ми анонимна другарка ми дава твърде умни съвети как да си осигуря някакви средства за съществуване), мисля, че темата е превъзходна; тия причудливи диалози един ден ще останат като безценно свидетелство за състоянието на нравите в нашето толкова болно, уви, време:

18 коментара:

Анонимен каза: "Към другаря анонимен комуноид, известен с прозвището "Хлопаща дъска": Разсъждението Ви, разграничаващо понятията "труд" и "работа" е банално и тъпо.( Грънчаров)

Другарю Грънчаров, не сте в клас за да поставяте оценки! За написаното от вас аз пък мога да отговоря, че е просташко и тъпо. Вие сте на ход, партийни секретарю ....

Ангел Грънчаров каза: Баба Ви, другарю комуноид е била партийна секретарка, не аз. Тук не сме в клас, но Вие сте гост в моя блог и ще се държите възпитано. А когато пишете идиотщини, поемате всички рискове, включително и този някой да Ви каже що сте сторил.

Анонимен каза: Но, Грънчаров, ако не искате хората да пишат в блога ви идиотщини, вие защо непрекъснато пишете дебилности? Поемате всички рискове, включително и този някой да Ви каже що сте изломотил.

Анонимен каза: Предният коментар не е от мен, наричаният от Грънчаров "комуноид" и "Хлопаща дъска", но не оспорвам написаното в него. Аз, за разлика от Грънчаров, приемам спокойно различните мнения и не си служа с епитети. Въпрос на първите седем години от живота.

Ангел Грънчаров каза: Таваришч комуноид, пак изломотихте една пълна идиотщина и абсолютна баналност, това за "първите седем години". Вие явно друго и не можете да казвате.

Я сега дай един пример за "дебилност", казана или написана от мене? Да видим човек като теб, дето общо взето друго освен идиотщини и баналности не може да казва или да пише, как ще изнамери нещо дебилно в моите думи, любопитен е тоз експеримент. Второ, като пиша "дебилност", таваришч комуноид, ти защо идваш в блога ми? Трето, а можеш ли, логично погледнато, да определеши и да си дадеш сметка що е "дебилност", ама в очите на човек като теб, който друго освен идиотщини и баналности не може да каже? Може би това, което той смята за "дебилност", е нещо свръхумно или мъдро? :-) Сам се набута в тоз капан, таваришч комунод, на себе си сърди. Тъй, давай да видим що ще отвърнеш, това веротяно и касае онуй нещо, което си научил в "първите седем години". Апропо, а след тия първи седем години ти нещо друго научи ли изобщо, щот се изказваш твърде инфантилно? Това си е пак извод от твоите идиотски изказвания. Да продължавам ли? :-)

Владимир Петков-Трашов каза: Фантастични диалози добри ми, светли и много, много разумен, емоционален, точно в същността и страхотно логично биещ - приятелю, Ангеле Грънчарове!

Диалози за Гинес! Ма, какво приказвам и така да те принизявам.... Никакъв Гинес! А в книгата на живота ни тъжен и светъл, безкрайно мерзък от глупците ни сторен - твоите редове са пример! Безподобен!

Как на тъмните, зли и БЕЗЛИЧНОСТНИ тъги и ретроградни сили - светлината и разумът отвръщат безпощадно, с логика страхотна и с голяма ти спорна сила, със хъс, със светъл морал, с истина безпрекословна, като факел бликаща в твойте слова....

И тези БЕЗЛИЧНОСТНИ ДРЕБНИ ДУШИЦИ ДА НЕ УСЕЩАТ КОЛКО СА НИСКИ И КОЛКО СА МЕРЗКИ... тези жалки подигравки пръкнати от комунната система, неразградени и на йота до този момент от живота.! Директорката Анастасова и този г-н Хлопаща дъска, дето сам се нарича вече едва ли не с гордост велика така,... О, небеса! Каква грозна тъга и двамата са от един дол, от една трънка, от една безкрайно тъпа философия родени и още живеят във нея окрилени... комунизъм същ - безличностен, страхлив, безпросветен, жесток, див, грозен и смразяващо глупав!

2015.07.13г. Владимир Петков-Трашов

Анонимен каза: Според мен не трябва да подхождате толкова емоционално, другарю Грънчаров. Това е присъщо на дамите. Вие сте дама по душа.

И отговорът е НЕ, не е "свръхумни и мъдро" написаното от вазе. Плоско е. Вервайте ми :)

Ангел Грънчаров каза: Към другарката-комуноидка, дето се е сетила да ме "обижда" на дама, т.е. да се самообижда, изпадайки в някакъв твърде интересен комуноидно-полов мазохизъм и расизъм:

Другарко, моля Ви се, недейте да обиждате така несправедливо дамите че били само емоционални, зад което имплицитно се крие твърдението, че са тъпи - като Вас самата, примерно. Има всякакви дами, има и емоционални дами, и умни дами се срещат, същото е положението и сред нас, мъжете. Да "обидиш" един мъж че бил прекалено емоционален и на това основание да го наречеш "дама по душа" е доста идиотско, простете, твърдение. Сред нас, мъжете, също има емоционални хора, емоционалността у мъжа е изключително ценно качество, прави го по-човечен, по-разбиращ, тъй че по този начин, скъпа другарко, не можете да ме обидите, по причина на това, че от откровени идиотщини не мога изобщо да се обиждам. Напротив, по този начин без да искате ме величаете, а пък аз съм скромен човек и затова ще Ви кажа, че просто нема нужда да ме хвалите, другарко, това исках да Ви кажа. Просто сте много зле умствено, но то си е Ваш личен дефект, а не е дефект на пола, към който принадлежите.

Апропо, другарко, аз лично по никакъв начин не мога да бъда наричан "другар", моля Ви се, недейте да се самообиждате и по този тъп начин: прозвището "другарю" (другарко, таваришч и пр.) го заслужават само комуноиди като Вас самата, аз обаче съм враг на комуноидността и мен да ме наречете "другар" е обида на Вас самата. Аз не заслужавам туй прозвище, другарко, моля, недейте да го цапате като ме наричате тъй злобно "другарю"... какъв другар съм Ви аз, та аз съм Ваша пряка противоположност, аз съм Ваше пълно отрицание! :-)

Анонимен каза: Прав сте, че емоционалността у мъжа не означава непременно женственост, другарю Грънчаров.

Аз обаче имах предвид, че у вас тя преобладава, тя е водещото начало. Това вече е дамска черта. Обръщам ви внимание, че при мъжа ръководещото е рационалното начало, а при жената - емоционалното. Предполагам, че някога сте го учили това не ви идва като новост.

Но човек не си избира тия неща, те са по природа. Ако у вас преобладава женскостта, не сте виновен. Това обаче води до прекалено голямо "впрягане", ако ме разбирате. Давайте го по-спокойно. :-)

Ангел Грънчаров каза: Другарко, разбрахме се, че прозвището "другар" на мен не ми отива по причина на това, че не съм комуноид, за разлика от Вас самата. А иначе напънът Ви да мислите и то по психологически проблем просто показва идно крайно посредствено, дилетантско ниво, а съветите Ви са възтъпички. Вие за токова нещо като темперамент чувала ли сте? Ако бяхте чувала нямаше да се заплетете като петел, пардон, като кокошка в кълчища. Женски и мъжки душевни качества няма, те са все човешки, тъй че просто немаше нужда да се напъвате да мислите. Ний, философите, имаме една по-богата и сложна настройка, която ни позволява да постигаме по-цялостния смисъл на нещата, а в това отношение чувствата, чувствителността са незаменими. Понеже именно те са носители на ценностното отношение на човека към света и към самия себе си. В тази способност на философа до постига верния смисъл на нещата няма нищо "женско", т.е. Вашите тъй "умни" думи са просто една глупост. А иначе аз съм, както забелязвате, пределно спокоен, просто вероятно Вие сте твърде изнервена, поради което така изопачено и превратно тълкувате ситуацията. Просто като не разбирате трябваше да си замълчите, с напъване, виждате, не се получава.

Анонимен каза: Напълно спокоен сте, това се вижда от всички тук. ;-)

Нека отново ви кажа, че въпреки квалификациите, които отправяте към всеки несъгласен с вас дори на йота, не мога да ви се сърдя - наясно съм, че отварянето на черепа и мозъчната операция няма как да оставят човека в предишното емоционално здраве. Просто ми се иска да не ви е чак толкова тежко и да не сте така бесен на всички хора и даже на целия свят понякога. Не ви е лесно и ви съчувствам.

Затова лоша дума от мен няма да чуете. Не се сърдете, че ви наричам "другарю". Просто правя като вас, не ви ли е приятно?

Ангел Грънчаров каза: :-) И как се "вижда" именно "от всички", другарко, че съм бил... "неспокоен"? :-) Вие как разбрахте това как другите възприемат нещата? Анкета ли правихте? И кой Ви назначи да говорите от името "на всички"?

Човек с най-елементарна психологическа подготовка може да схване, че тия Ваши "леки издънки" говорят за това, че душевното Ви равновесие е силно нарушено, а пък същите тия хора добре знаят, че показното лицемерие, демонстрирането на някакво привидно "спокойствие" е именно доказателството, че сте ми направо бясна. :-) Тъй че просто е глупаво да се морите да ни убеждавате в нещо, за което всички усещат, че не е така.

Понеже пак се "напиняте" да давате диагнози - въпреки профанското си ниво - за което свидетелстват ето тия думи:

"... отварянето на черепа и мозъчната операция няма как да оставят човека в предишното емоционално здраве."

Съм длъжен да Ви кажа, мила ми самоука другарко "психиатърке", че тъкмо "отварянето на черепа и мозъчната операция" нямат абсолютно никакво отношение към "предишното емоционално здраве" на човека. Между другото, на мен "мозъчна операция" не ми е правена, проблеми с мозъка не съм имал (за разлика от Вашите очебийни мозъчни проблеми!), правена ми е само трапанация на мозъка, т.е. и по този въпрос се изказвате съвсем ненеподготвена. Защо е така, защо няма връзка между физиологично и психично няма как да разберете по причина на необразоваността си, но се поинтересувайте при специалисти, те могат да Ви задоволят интереса и да Ви обяснят кое как е. То с дилетантско напъване не става, а иска друго...

Апропо, на никой не съм "бесен", пак са изкривени представите Ви, просто съвсем спокойно разговарям даже и с анонимно същество с незавиден морал като Вас, което не усеща как се излага, спекулирайки със здравословните проблеми на хората. Да бъде "бесен" пък "на всички хора" и "на целия свят" е съвсем тъпо изказване от Ваша страна, но щом болничкото Ви съзнание е допуснало такава евентуалност и съзнава глупавостта в него, това означава, че най-вероятно Вие самата сте овладяна и Ви тресе една такава патологична мизантропия.

И да Ви задам едно малко въпросче, щото съм човеколюбив човек: другарко, каква екзистенциална трагедия доведе то тъй жестоката Ви личностна деградация? Споделете с мен, облекчете си душата, мога много да Ви помогна, аз в тази сфера на психологическото консултиране практикувам от много години, тъй че ето, самото внимание, което ми обръщате, свидетелства за това, че изпитвате остра нужда да споделите с някой проблемите си, разбира се, правите това в една крайно превратна форма, опитвайки се да излъжете хората, но мен специално не можете да ме заблудите, тъй че не е и нужно повече да се напъвате. И тъй, очаквам да разкриете онова в душата си, което Ви е довело до това жалко състояние, а именно, да деградирате и да станете един злобен анонимен интернетен трол и пр. Защо криете истинската си личност, другарко, защо толкова се срамувате от самата себе си? Какво толкова грозно и долно сте направила та не смеете да говорите от свое име?

Анонимен каза: "Правена ми е само трапанация на мозъка" - вие сам го потвърдихте току-що. Казусът е приключен. Но това не е нещо, от което трябва да ви е срам - всеки може да си удари главата и никой не е застрахован от такива характеропроменящи инциденти.

Разбира се, че между физиологично и психично има връзка - и то здрава. Без мозък например няма как да имате психика. Затова, когато се повреди мозъкът ви (както с вашия инцидент в банята), няма как да не се увреди по някакъв начин и психиката. Да отричате това е все едно да отричате, че Земята се върти около слънцето. Вярно е, че съм неспециалист в психологията и затова е неприятно, че точно от мен трябва да научавате тези неща.

Там е и обяснението на силния ви гняв - за него също НЯМАТЕ вина. Просто лош късмет да паднете. Според мен няма да е излишно да се видите със специалист (психолог например, или още по-добре психиатър), който ще ви помогне в това отношение. Медицината много е напреднала и не е необходимо да се отчайвате. Успех.

Ангел Грънчаров каза: Да, другарко, изразил съм се погрешно, станало е съвсем несъзнавано, механично; "трапанация на мозъка" съм написал, а е трябвало да напиша "трапанация на черепа". Самата дума "трапанация" означава хирургическа намеса с проникване в костна кухина – чрез пробиване или отваряне на костите. Примерно трепанация на черепа. "Трапанация на мозъка" не може да има. Вие обаче се хващате като удавник за сламка за допуснатата от мен грешчица. Което именно и показва за сетен път колко сте злонамерена. И изнервена кой знае защо. Интересно е, че отбягвате въпросите по този повод, които Ви зададох.

Говорите за "характеропроменящи инциденти", каквото е удрянето на главата, мила другарко, което и показва колко, дето се казва, Ви е акъла. Просто не знаете що е характер и как той се променя. Понеже сте невежа в тази област ще Ви кажа, че "характеропроменящи инциденти" от този род не може да има. Характерът е нещо психично и личностно и не се променя с удряне на главата. Но невежите хора като Вас "мислят" по този начин. Думата "характеропроменящ" Ви звучи страшно научно, нали познах? Да не говорим за израза "характеропроменящи инциденти". Изразявате се като даскалица, дали не сте полуграмотна даскалица, а, другарко?! По напъните Ви да "мислите" си личи това.

Да минем върху въпроса за връзката между физиологично и психично, която толкова Ви вълнува. Вашите "познания" и представи по този въпрос са на едно крайно ниско даскалско ниво от началото на 50-те години на миналия век, имам предвид ето тези тъй "умни" Ваши приказки:

Разбира се, че между физиологично и психично има връзка - и то здрава. Без мозък например няма как да имате психика. Затова, когато се повреди мозъкът ви (както с вашия инцидент в банята), няма как да не се увреди по някакъв начин и психиката.

Така разсъждава човек, който просто не знае какво е това психика, хал-хабер си няма от този въпрос. Казах Ви, че бих могъл да Ви просветя по този въпрос, но няма да го направя - по причина на това, че за обучението трябва да си платите. Можете да си набавите моята книга със заглавие ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА: ПСИХОЛОГИЯ, има я в пет издания в библиотеките, има я и на свободен достъп в интернет. Почетете, пообразовайте се малко. Пък тогава се изказвайте. Нещата не стоят така просто както си ги представяте. личи си, че имате бегли представи за тия неща от курса по марксистка философия преди години, рецитирате точно абзаца, който беше в учебниците по марксистка философия. От което именно и съдя, че сте даскалица по образование. Т.е. сте същество, което не се е развило в умствено отношение от времето на своята тъй буйна студентска младост. Такива са у нас обикновено даскалиците.

От "неспециалист в психологията" като Вас, по собствените Ви думи нищичко не мога да науча, по-скоро Вие можете да научите от мен, а това, че се опитвате да ме просвещавате и учите говори единствено за това колко сте нагла, другарко. Невежите, полуобразованите по това се познават, че са много нагли и безпардонни. Невежият, полуобразованият непрекъснато се опитва да поучава образованите хора за това как следва да мислят. Така правеха навремето другарите комунисти, дето ни управляваха десетилетия, постоянно ни поучаваха разните му там каскетлии как следва да мислим, същият манталитет демонстрирате и Вие тук, мила другарко.

Хем сте невежа и полуграмотна, хем даже не се страхувате да издавате "медицински диагнози и препоръки", драга другарке, предлагате ми да ида при специалист, е, с това пак демонстрирате оня същия манталитет, става дума за милиционерските табиети на въпросните каскетлии на власт. Дали ще ходя да се консултирам със специалист е моя работа, а Вие пък решавайте за себе си. По същия начин директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова си позволи да ми издаде една "психиатрична диагноза" и в момента си има доста сериозни проблеми с правосъдието, съдя я за клевета. Вие сте бронирана яко зад стената на анонимността и по тази причина спокойно си плямпате същата клевета, дори със абсолютно същите думи. Което все нещо показва и говори. Разбиращите разбират какво показва и говори това.

Интересно е, че много старателно сте заобиколила въпросите, които Ви зададох. Пак се вълнувате за моето здраве, за своето обаче нехаете. Това е признак на поведението на комуноида. нормалните хора се грижат за собственото си здраве. Понеже съм хуманист, си позволявам да Ви припомня въпросите, които Ви зададох. От позицията си на практикуващ психолог Ви ги задавам, с оглед малко да Ви помогна, ей-така, изцяло про боно. Надявам се, този път ще ми отговорите; опитайте се да не мислите толкова за мен, опитайте да почнете да се очовечавате като се замислите за своето собствено нравствено състояние. Та ето ми въпросите:

Другарко, каква екзистенциална трагедия доведе то тъй жестоката Ви личностна деградация? Споделете с мен, облекчете си душата, мога много да Ви помогна, аз в тази сфера на психологическото консултиране практикувам от много години, тъй че ето, самото внимание, което ми обръщате, свидетелства за това, че изпитвате остра нужда да споделите с някой проблемите си, разбира се, правите това в една крайно превратна форма, опитвайки се да излъжете хората, но мен специално не можете да ме заблудите, тъй че не е и нужно повече да се напъвате. И тъй, очаквам да разкриете онова в душата си, което Ви е довело до това жалко състояние, а именно, да деградирате и да станете един злобен анонимен интернетен трол и пр. Защо криете истинската си личност, другарко, защо толкова се срамувате от самата себе си? Какво толкова грозно и долно сте направила та не смеете да говорите от свое име?

Анонимен каза: Ето отговорите на трите въпроса, на които просите отговор:

Въпрос 1. - Никаква.

Въпрос 2. - Защото името е без значение, така или иначе няма да ви пратя копие на лична карта, за да ви го докажа.

Въпрос 3. - Нищо.

Може и по погрешка да сте написали онова за мозъка си, обаче тези грешчици все нещо говорят. Това беше едно неволно признание от ваша страна, че мозъкът ви наистина е пострадал. За което, отново казвам, нямате НИКАКВА вина! Случва се човек да падне.

Диагноза не съм ви поставял - просто казах, че за ВАС ще е добре да се видите със специалист, защото съвременните лекари-психиатри лесно се справят с такива леки емоционални смущения като вашето. Вие не сте наясно може би, че имате такива отклонения, но пациентът никога не може да прецени сам! Всеки психически пострадал човек мисли, че е съвсем наред. За ваше добро ви го казвам.

Аз, както виждате, съм благонастроен към вас и ви давам ценни съвети, които биха ви помогнали, ако се вслушате. Благодарности не искам. Искам просто да се почувствате по-добре. Обръщайте си внимение, защото психиката е важно нещо. За добро ви го казвам. Успех.

Ангел Грънчаров каза: Толкова сте добра и мила, че ме разчувствахте даже, другарко :-) Какъв добър човек сте, загрижена сте за мен, имате вероятно много добро сърце! А Вие вероятно сте доста напреднала в областта на психиатрията, гледам че от разстояние с такава лекота ме диагностицирахте и дори ми отправяте мъдри съвети? Или сте самоука?

А сега малко по-сериозно. Отговорите Ви на моите въпроси показват, че съвсем не съзнавате проблема си. А как да си обясним тази Ваша толкова трогателна загриженост за мен? Защо толкова сте се загрижила за моето положение, в това число и здравословно, как да си обясним този интерес? Само доброто Ви сърце ли е причина за това?

Апропо, защо Ви е толкова неудобно да се изявявате от истинското си лице? Нима в тия Ваши тъй добронамерени приказки към мен има нещо лошо? И тогава какво Ви пречи да кажете коя сте? Загрижена сте за мен, макар че тази Ваша загриженост е твърде странна? Какъв съм Ви аз? "Каква му е Хекуба, та така реве за нея?" - този израз известен ли Ви е?

И още нещичко: Вие съзнавате ли изобщо в какво отношение е укоримо Вашето поведение спрямо мен? Разбирате ли що е изобщо човешка нравственост или морал? Това, че е закърняло нравственото Ви чувство е доста сериозен проблем, безчувствени хора във Вашето състояние са способни дори да убиват без да чувстват някакви угризения. Ще се обезпокоите ли поне малко относно собственото си поведение и отношение спрямо мен? Ето, в тази област, нравствената, човешката, философската, аз съм експерт и мога много да Ви помогна. Понеже Вие сте толкова загрижена за мен, се чувствам длъжен да Ви се отблагодаря, да Ви се реванширам поне малко. Затова го правя. Вашето толкова добро сърце ме трогна наистина... :-) Вярвам, че ще помислите и този път ще ми отговорите сериозно на въпросите, щото по-горе си личи, че направо избягахте от тях. То бягството в случая изобщо не може да Ви помогне, въпросите си стоят. И проблемът, скрит зад тях, си стои нерешен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo