Иво Инджев (виж: Иво Инджев: Русия е държава лешояд, отказва да приеме, че живеем в 21 век) пише:
Путин не е политик, а телевизионна звезда. Той не управлява по правилата на политиката, а чрез телевизиите. Беше внедрен в сърцата на руснаците като героя от Чечня – малката република, която смаза. Путин е един вожд, който харчи милиарди за да се хареса на народа си - за да го аплодира временно.
Позволявам си, на основата на тия думи на И.Инджев, чиято теза споделям, да задам няколко въпроса към публиката, въпроси за размисъл и за разговор:
Кой влиятелен български "политик", тъй да се рече, принадлежи към абсолютно същия като Путин типаж на телевизионната звезда, придобила политическо значение? Кой от нашите политици влезе в сърцата на малоумния народ по абсолютно същия начин, именно чрез даването на телевизионни интервюта?
А знаете ли каква съдба чака ония народи, които се оставят да бъдат управлявани от доморасли телевизионни звезди, спекулиращи с народните чувства, които нищичко не разбират от смислена, разумна, отговорна политика? Щото политиката не е телевизионна игра, не е шоу, драги ми граждани, политиката е нещо твърде сложно и отговорно - за да бъде предоставено на некадърни аматьорстващи телевизионни бабаити...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
2 коментара:
Грънчаров си позволява да плюе против г-н Борисов, такива като него нямат моралното право да преподават гражданско образование на учениците тъй като имат напълно неправилни възгледи. Правилно госпожа Анастасова те уволни от работа, ти никога повече няма да бъдеш учител не само в нашето училище, но и в никое друго!!!!
Посткомунистическите страни са особен случай, но истината е, че политическата култура деградира и в старите демокрации. Навсякъде вече за политици не се избират хора с доказани способности, опит и в по-напреднала възраст. Напротив, политиците вече се избират по някакви външни белези и колкото по-млади и неопитни са, толкова по-добре! Всичко в света вече е обърнато надолу с главата и това не вещае нищо добро за човечеството. Впрочем както съм имал възможност да отбележа и друг път, ние вече се намираме на финалната права и повече обиколки няма да има, очакват ни много тежки времена.
Публикуване на коментар