Една съвсем благоразположена сдържаща забележка към Тони Филипов, д-р

"Никога не трябва да забравяме, че на този ебан полуостров, всички си приличаме. И че, ако някой изпревари за малко другите, то е наистина само за малко." (Тони Филипов, Д-р)

Докторът Филипов явно е окончателно убеден от подлизурковците си, че е "жив класик на литературата", което се отрази и на стила му: той, както забелязвате, се изразява вече като завършен класик. И като доморасъл "мъдрец", с извинение... :-) Донесете му нимбата и лавровите клонки - да му ги турим на главата!

В страна, в която Кобилкина минава и е провъзгласена за... "знаменит психолог", Слави Трифонов - за "народен трибун", Бойко Борисов - за способен политик и управник и дори за народен любимец, свиден ни почти колкото непрежалимия Тодор Живков, проф. Вучков - за "титан на мисълта", Явор Дачков, Ал. Симов и Дърева - за морални стожери, Петю Блъсков - за "журналист" и т.н. е съвсем оправдано д-р Тони Филипов да бъде провъзгласен за жив класик на литературата и за автор на велики сентенции като горната.

А иначе докторът е духовит и талантлив, но хвалбите му се отразяват изглежда не съвсем добре, тъй че забележката ми, да се надяваме, ще има известно сдържащо и благотворно въздействие върху психиката и творчеството на способния ни остроумец. Понеже са ми известни някои склонности на българската душа, та затуй рискувам с тази толкова неприятно звучаща забележка.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo