Бъдете чисти, добри, ведри по дух, радвайте се на талантите и постиженията на другите хора: защото те и вас обогатяват, те и за вас са полезни

Тази сутрин с нищо сериозно не ми се занимава, не ми се и пише даже. Ходя из нета и се забавлявам. Сериозни теми не ми се подхващат. Хареса ми тази картинка, видях я на страницата на Явор Ганчев и си я откраднах. Даже си я сложих на едно място в блога, да си стои за постоянно там; обичам такива движещи се картинки, падам си по тях.

Попаднах също така на известни думи, които ми напомни Владимир Левчев, той ги е цитирал на своята си страница: "... от тая сила част, що злото все желае, а добро създава" – думи на Мефистофел, според Гьоте. Да, аз споделям тази мисъл, това твърдение на Гьоте. Точно така е: злото си злодейства, по-точно казано, силите на злото, мислейки си че правят зло, работейки всеотдайно за злото, в крайна сметка спомагат за тържеството на доброто, проправят му пътя - тъй че наистина са твърдо прецакани, постигнали са резултат, точно обратен на желания. Това нека да го имат предвид ония, които си позволяват да правят злини, пълно е с такива хора, е, нека да им кажем: постъпвате много глупаво, правите зло, но в крайна сметка спомагате за тържеството или за победата на доброто! И това, предполагам, ви озлобява още повече, още по-енергично почвате да правите злини, и така още по-енергично работите в крайна сметка за тържеството на доброто! И какъв е изводът, възтъпички злодеи? Ами да, по-малко злодейства правете, по този начин няма толкова да допринасяте за победата на доброто! Въздържайте се от злини и така може пък да постъпвате по-умно, по-проницателно, по-далновидно. Излиза че на този свят, чиито Създател е една безкрайно добра сила - Бог - злодейството е изначално обременено с прекалено много глупост, да, глупци са злодеите щом си правят такива глупави сметки, които все не излизат; правят зло, искат зло, а създават и произвеждат в крайна сметка все добро! Ний, българите, имаме превъзходна поговорка пак в този същия смисъл, изключително мъдра: "Иска да извади очи, пък изписва вежди!", нали така звучеше тази поговорка?

И тук възниква съвсем резонния въпрос: а как да постъпваме спрямо злосторниците, към ония, които ни правят зло? Мен лично този въпрос много ме вълнува, по принцип, във философски план, пък и по-конкретно, примерно в аспекта, поставен от тази вчерашна публикация Документално допълнение на моите "Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище". В нея, както знаете, дадох документални свидетелства за една такава злотворна активност, избликнала в сферата на образователната администрация (ръководството) на едно пловдивско училище. Добре, правят ти зло, примерно, провеждат усърдна и мащабна кампания по твоето дискредитиране, по твоето окалване като личност и като преподавател, обявили са те за "народен враг" и сипват неуморно кофа след кофа помия, плюнки, лайна и какви ли не други гадости върху теб - какво, кажете ми, трябва да прави човек в такъв случай? Кое е разумното, мъдрото поведение? Да стоиш невъзмутим, а пък те да си хвърлят гадостите върху теб, да те цапат колкото си искат, един вид до насита? Това ли е разумното? Да отбиваш някак атаките, да встъпиш в борба, да влизаш в полемики, да спориш до прегракване с обезумелите си хулители?! Това ли е разумното? Да, но те са много, разполагат и с ресурса на властта, те са силни (не морално силни, разбира се, а инак), а понеже хората ги е страх, на теб няма да се притече на помощ никой, всички треперят и гледат гузно сеир. И оставаш комай сам, ако не броим неколцина безумци, които ще пренебрегнат своя себичен интерес заради някакви принципи и ценности, примерно на морала, на човещината.

Да, но ето, в крайна сметка в тази неравна борба ще бъдеш победен, ще бъдеш премазан, ще бъдеш оплют, омърсен, омерзен. И какво (о)става в крайна сметка? Ами ще дойде момент, в който ще се окажеш пълен победител, доброто ще победи, а старанията на злосторниците са отишли по дяволите, те всъщност са работили и са се старали за твоята победа, спомогнали са за тържеството на доброто - каква ирония, а? Велико нещо е това, нали така, голяма мъдрост има в това нещо: толкова мъдрият наш Създател е устроил нещата така, че фактически за доброто работят всички, и злосторниците, и добрите хора, абсолютно всички хора са впрегнати да работят за тържеството на доброто на тази наша земя! Само изглежда страхливците, хитреците, безразличните към всичко, неактивните, "разочарованите от всичко", индиферентните към всичко и т.н. са силата, която не работи за нищо, щото стои неизползвана, тя в този смисъл е по-злотворна от силите на самото зло, да, ето доказателството, че безразличието, индиферентността е всъщност най-голямото зло. Докато истинското, активното, дейното зло без да иска това и без да си дава сметка какво прави работи за крайното тържество, на пълната победа на доброто! Представяте ли си как се чувстват злосторниците когато осъзнаят какво правят и какъв резултат постигат? Мисля, че това всъщност е истинското им наказание: да съзерцават тържеството на доброто, което така силно са мразили, тържество, за което те много са допринесли тъкмо със злодействата си! Мисля, че техните мъки са неописуеми, нали така? Тъй че нека никога не завиждаме за временните победи, ползи и за ръкоплясканията, с които са съпровождани активностите на злосторниците - всичко това е до време, нали така? Да, тяхното тържество е само временно, мимолетни са и ползите, облагите им, а онова нещо, истинското, доброто и т.н. тържествува завинаги, то е дълготрайно, вечно, безалтернативно. Затуй неслучайно римският мъдрец е написал ето тия думи:

Времето разкрива истината.

Думи на Луций Аней Сенека. Истината има неумолимо тържество, същото се отнася и за доброто: то добро и истина са две думи за обозначаване на едно и също нещо. И разумното е синоним на доброто и на истинното. И мъдростта обозначава все същото. Та значи за да има човек тия могъщи съюзници трябва да се пази от зли емоции, от отдаване на злотворни сили. Примерно, като си некадърник, т.е. не си талантлив човек пак имаш някаква разумна, приемлива и изгодна в крайна сметка и за теб самия позиция: ами радвай се на талантите на способните хора, ползвай се от благата, които те сътворяват, "храни" се и ти от богатствата на техния дух, в никакъв случай недей да завиждаш, да се озлобяваш, да оскотяваш от мъка че ти не си талантливият, а някой друг Бог е надарил със съответните таланти. Крайно глупаво е да завиждаш и да злобееш за това, че някой друг е надарен с таланти, а не ти си надареният; нищо добро не постигаш от тази злоба и от тази завист. И какво ще постигнеш като се опиташ да пречиш на таланта, да му вредиш, воден от злотворната сила на завистта? Ами нищо няма да постигнеш, той пак ще си бъде талантлив, а ти пак ще си бъдеш некадърник. Няма как да му отнемеш таланта та да стане твой, не, тая няма как да стане. Трябва да се примириш.

Ако вместо да завиждаш и да злобееш започнеш да се радваш на таланта на способния човек, ако почнеш с пълни шепи да черпиш от богатствата на неговия дух, това ще облагороди и теб самия ще издигне, ще просветли душата ти, ето само по този начин и ти ще бъдеш облагодетелстван от таланта на даровития човек. Всеки трябва да се задоволи с това, което Бог му е отредил и да се опита да го използва в максимална степен, а също така и да черпи от богатствата на другите, но по един благороден, приемлив, човечен начин: не като ламтиш да откраднеш тяхното, това, казахме, е глупаво, направо тъпо, а по другия, подобаващия начин, като се радваш, като черпиш от талантите и благата, които Бог е подарил на някой друг. И така самият ти ще станеш неизмеримо богат и облагодетелстван. То и самото добро, добрата, светлата душа е най-голямото богатство, прочее, докато злината, завистта и пр. водят само до терзания, до самоизмъчване, до самонаказание. Всъщност най-големи страдалци са завистниците и злотворниците, а като капак на всичко, казахме, биват прецаквани още веднъж като със злодействата си допринасят за крайното тържество на доброто, на истината, на правдата на живота. И какъв тогава е смисълът да правиш злини? Абсолютно никакъв! Пълна тъпотия, пълна идиотщина е това, другарко Дичева! Казвам тия думи на въпросната другарка Дичева, директорката 157-та софийска ГИЧЕ "Сесар Вайехо", която е обезумяла дотам, че тази нощ е написала във фейсбук по мой адрес следните памятни думи:

Простотиите на Грънчаров са му дадени свише, нищо не можем да направим. В някакъв смисъл те реализират потребностите на душата му. Кои сме ние, че да го съдим за потребностите на душата му. Опитваме се да предотвратим поразиите му занапред. Да си пише опускулите :-) да си ги продава, да хвърля прах в очите на когото иска, щом му позволяват, но да не стъпва повече в училище. Този индивид няма място в общуване с ученици. (Elena Dicheva)

Безценни думи произнася тая другарка, подвизаваща се на нивата на нашето родно бюрократично-чиновническо образование, нали така! Спор нема, велики са тия думи! Като същинска нашенска Касандра тая Дичева прорицава и вещае, сякаш е получила прозрение от самия... "бог" на завистта! Забележете какво огромно самочувствие има тази другарка: тя решава и отсъжда кой има право да бъде учител и кой няма! Само една силно уязвена, болна от прекалено болезнена завист душа може да си позволи този тъй многозначителен, красноречив изблик. (Прочее, необяснимата, изцяло ирационална омраза на тая персона спрямо моята скромна милост е донейде обяснима по една-единствена линия: по линия на ченгесарщината, по линия на ДС, аз друго логично обяснение не виждам; никога и не съм я срещал тази персона, а и едва ли някога ще я срещна; не мога да си обясня кой е извора на нейната неудържима, сами виждате това, ненавист спрямо моята личност. Интересно е защо поне малко не се срамува да изразява публично ненавистта си, коя ли е причината да изчезнат всякакви морални скрупули у тая самозабравила се, направо разгащила се другарка!) Аз, прочее, съм скромен човек, но по-голяма похвала всъщност до този момент не бях получавал. Защото тия вдъхновени думи заслужават да бъдат изписани със златни букви в бъдещия Пантеон на българския гений - нали знаете кой е този наш роден български гений? Нали знаете какво е писал поетът когато станало дума за това ще се роди или няма да се роди някога български гений? Е, казал е ето това:

„Ако някога в България се роди гений, той ще бъде геният на завистта."

Това са думи на Елин Пелин. Има една интересна история между Йордан Йовков и Елин Пелин, да, скарали се, кой кому е завидял няма значение, щото и двамата са таланти, а кой е по-големият талант едва ли е толкова важно (който се заинтригува от тази история може да прочете за нея ето тук). Както и да е, двамата наши велики писатели са така талантливи, че няма никакво значение кой от тях е по-талантлив или по-велик, но ето, и те, виждате ли, се скарали по този повод, единият обвинил другият в "кражба на идеи и сюжети" и пр. Правете си сметка на базата на този пример на какво е способен обикновеният български некадърник, чието, примерно, единствено постижение е че е могъл да се добере до... директорски пост в някое училище! :-)

На страшни подвизи е способен този наш роден художествен персонаж, и ето, в живота ний срещаме тук-там някакви изблици, които ни показват на какви титанични подвизи е способен пък той. Както и да е, нека се напъват нашите родни завистници, но казахме по-горе и, надявам се, убедително доказахме, че е крайно глупаво да се злослови, да се правят каквито и да било злини и злодейства, щото тия напъни на неуморното зло водят винаги до едно нещо: до победата на доброто. И на истината. И на правдата. И на окончателното тържество на разумното, на разума, на самата мъдрост. Глупави са сметките на злото и на злотворниците че могат да нарушат някога този онтологически баланс в своя полза, просто няма как да стане това. А иначе е прекрасно това, че справедливият и тъй мъдър Бог е направил така, че хората със зли, със склонни към злото души са толкова глупави; представяте ли си колко неудържимо щеше да бъде злото ако бяха поне малко по-умни?

И тъй, желая ви да не изпадате никога в безумието да завиждате на ония, които са по-добри от вас или са по-талантливи, казахме и доказахме, че по-глупава страст от тази няма, затова и не я допускайте в душата си. Бъдете чисти, добри, ведри по дух, радвайте се на талантите и постиженията на другите хора: защото те и вас обогатяват, те и за вас са полезни, тази е разумната жизнена стратегия, която ви препоръчвам. Чао и до скоро! А пък тия, дето са бесни от написаното по-горе, на тях изобщо не мога да им помогна, проблемът е изцяло техен; те самите са си виновни за бесовщината, що терзае и изгаря душите им...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo